Решение № 333 от 29.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 314/2009 г.

Решение № 333 от 29.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 314/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по н.о.х.д. № 710/08 г. Окръжният съд - гр. Пловдив оправдал подсъдимия М. Р. А. по предявеното му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК. С решение № 59 от 1.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 11/09 г., образувано по протест на прокурора, Апелативният съд - гр. Пловдив потвърдил първоинстанционната присъда. Постъпил е касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура - гр. Пловдив, с който се претендира, че ПАС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият и защитата му изразяват становище за неоснователност на протеста. К. съобрази горното, доводите на прокурора, становището на подсъдимия и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Поддържа се, че част от събраните по делото доказателства са игнорирани от решаващия съд, най-вече тези произтичащи от показанията на св. П, протоколът за разпознаване и албумът към него. Нещо повече възразява се, че въззивната инстанция "твърде много е преекспонирала" колебанията у пострадалата. Възраженията не намират опора в данните по делото. От друга с., те пренебрегват дейността на ПАС, намерила израз в мотивите на атакуваното решение. На същото място се съдържат детайлни съображения по оценката на множеството доказателства и техните източници. Срещу последните, по същество не се възразява. Част от тях не се възприемат при квалификация за "преекспониране". Подобен подход към дейността на решаващия съд е недопустим. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения, в изпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 339, ал. 2 НПК, не са самоцелни, а гарантират правата на страните в процеса и позволяват осъществяването на настоящата проверка. ВКС няма как да си позволи да пренебрегне тази дейност на проверявания от него съд. Не е необходимо, нито пък наложително преповтарянето тук на редицата конкретни съображения по оценката на отделните доказателства и техните източници. По-важно е това, че при извършената проверка не се установи, ПАС да е ценил показанията на св. П неадекватно на обективното им значение. По аналогичен начин са анализирани и показанията на св. Д. К. е достигнал до извод, че показанията на пострадалата са непоследователни, колебливи по отношение на авторството на деянието в лицето на подсъдимия, при липсата на други преки/косвени доказателства по същия въпрос, съдът е имал основание да потвърди изводът за липсата на условията на чл. 303, ал. 2 НПК. Тези условия няма как да се запълнят от заетата от подсъдимия позиция на отрицание, още по-малко от склонностите му и личните впечатления на прокурора (л.2-3 от протеста). Липсват основания за отмяна на оспореното решение. Не са допуснати претендираните от прокурора нарушения при оценката на доказателствата и техните източници, нито пък такива, за които ВКС следи служебно. Ето защо на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС I-во наказателно отделение