Решение № 597 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2011 г.
ВАСI отделение12.01.2012 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 399/28.12.2010 г., постановено от Административния съд Велико Търново по адм. д. № 604/2010 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 597 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нико Комерс" ЕООД против решение № 399/28.12.2010 г., постановено от Административния съд Велико Търново по адм. д. № 604/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Нико Комерс" ЕООД против ревизионен акт № 150800153/21.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-150800153/26.06.2008 г. на същия орган по приходите, потвърден след обжалване по административен ред с решение № 286/23.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново. Със същото решение дружеството е осъдено за заплати на дирекцията разноски по делото в размер на 774,26 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: неправилно съдът не е уважил довода на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на ревизията; необосновано е възприет извода на органа по приходите, че по фактурите от ЕТ "Диас - Добромир Кирилов" и ЕТ "Автоелектрик - Димитър Владимиров" не са налице реално извършени доставки; с оглед акцесорния характер на задължението за лихва необосновано е прието, че такава се дължи . Иска се отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго решение по спора, с което да се отменят като незаконосъобразни решението на ДОУИ и РА, както и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство, директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмен отговор на касационна жалба. Директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново е подал частна жалба срещу постановеното решение в частта относно присъдените разноски. Счита, че вместо присъдените с решението 774,26 лв. съдът е следвало да му присъди поисканите 1418 лева. Частният жалбоподателя посочва, че съдът е следвало да му присъди разноските в двукратен размер заради двукратното първоинстанционното съдебно производство пред административния съд. Иска се изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на дирекцията на юрисконсултско възнаграждение в размер още на 709 лева. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба срещу атакуваното решение на първоинстанционния съд като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения срок за обжалване. По отношение на основателността им съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализирн по- горе. С него на ревизирания субект са му определени: 1. задължения за ДДС, които са в резултат на: на отказ да му се признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Автоелектрик - Димитър Владимиров" и ЕТ "Диас - Добромир Кирилов"; начислен ДДС по една фактура, издадена от самия жалбоподател; частично отказан данъчен кредит по фактура, издадена от "Изола Петров" ЕООД; 2. лихви върху определеното задължение за ДДС; 3. лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2005 и 2006 г.; 4. вноски за фондове ДОО и лихви върху тях; 5. вноски за ДЗПО и лихви върху тях; 6. вноски за здравно осигуряване и лихви върху тях; 7. вноски за фонд "ГВРС" и лихви върху тях. Производството пред административния съд е било второ по реда си по спора, след като с решение № 10332/2.08.2010 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3374/2010 г. е отменено първоначално постановеното решение по спора, с което РА е прогласен за нищожен и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане по съществото на спора. Административният съд е преценил като недоказана жалбата срещу РА в частта, в която на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Диас - Добромир Кирилов". След като е посочил описанието на стопанската операция във фактурите от този доставчик (9 на брой) - "услуга по договор съгласно протокол", "услуга по договор", "авансово плащане на СМР по договор", "СМР по договор", съдът е приел, че във фактурите не е коректно посочен предмета на документираните стопански операции, поради което от съдържанието им не става ясно за осъществяването на какви доставки на услуги са издадени, а оттам да се прецени и тяхното фактическо извършване. Съдът е изложил съображения, че не може да се направи връзка между фактурите, договорите с този доставчик и приемо-предавателните протоколи, тъй като в последните не са посочени обектите, на които са извършени СМР, а в договорите не са описани договорените видове, количества и стойности на работите. Съдът е посочил също така, че жалбоподателят не е доказал извършването на описаните в протоколите СМР, тъй като протоколите са оспорени досежно съдържанието им от ответника и във връзка с това оспорване, жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е било, не е ангажирал доказателства, които да подкрепят съдържанието на оспорените документи. Съдът е изложил съображения, че също така дори да се ценят като доказателства представените и оспорени протоколи за приемане на СМР, то от съдържанието им става ясно, че се касае за значителни по обем СМР, за извършването на които доставчикът следва да разполага с техническа, материална и кадрова обезпеченост, каквато за последния не е доказана. Посочено е също така, че не са ангажирани доказателства за извършени авансови плащания от жалбоподателя към доставчика. Съдът е формирал извод, че липсата на доставка по фактурите изключва правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите от ЕТ "Автоелектрик - Димитър Владимиров" съдът е изложил аналогични съображения на тези, изложени по отношение на предходния доставчик. Преценен е като основателен частичния отказ на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Изола Петров" ЕООД, тъй като жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит по тази фактура в по-голям размер от отразения такъв в СД за периода и Дневника за продажби при доставчика. Съдът е възприел изводите и правното основания за частичния отказ на данъчен кредит по фактурата от този доставчик, а именно липса на начисляване на ДДС при доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за сумата от 209, 90 лева. Съдът е преценил като законосъобразен и отказа на органите по приходите да признаят право на данъчен кредит на ревизирания субект по издадена от него фактура № 1000010037/16.08.2004 г. на ЕТ "Стимула 2 - Мишел Станев", която е била включена в дневника му за покупки вместо в дневника му за продажби. Като неоснователна е преценена от съда жалбата срещу РА в частта, в която на ревизирания субект е определен ДДС във връзка с извършените от него доставки по фактури, издадени на ЕТ "Стимул 2 - Мишел Станев" и ЕТ "Строителство и ремонт", тъй като не било спорно, че фактурите отразяват реални доставки и, че жалбоподателят не е начислил ДДС по тях по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е преценил като законосъобразен РА и в частта, в която са определени лихви за забава върху несвоевременно внесените авансови вноски по ЗКПО (отм.) за 2005 и 2006 г. и в частта, в която допълнително са начислени задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и фонд "ГВРС" при несъстоятелност. Установено е, че за посочения период в РА въпросните вноски са били дължими по силата на съответните материалноправни норми и не са били внесени или са били внесени със закъснение. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът е изложил подробни мотиви. Изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателства и в този смисъл са обосновани, логични и последователни. От събраните по делото доказателства преценени съвкупно, действително, както е прието и от органа по приходите, и от съда, не може да се направи категоричния извод, че по фактурите, издадени от посочените двама доставчици са налице реално извършени облагаеми доставки. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в тежест на жалбоподателя е било да установи по делото наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост при доставчиците за изпълнението на фактурираните услуги, каквито доказателства жалбоподателят не е ангажирал по делото. От друга страна, жалбоподателят не е представил доказателства, които да подкрепят съдържанието на оспорените от ответника протоколи за приемане на СМР. В този смисъл жалбата е останала недоказана, което е основание да се прецени като неоснователна. В останалата оспорвана част (относно отказания частичен данъчен кредит по фактурата от "Изола Петров" и начисления данъчен кредит по фактурите, издадени от жалбоподателя, начислените лихви за забава върху авансовите вноски по ЗКПО (отм.), определените осигурителните вноски) жалбоподателят не е изложил конкретни възражения. Въз основа на констатациите на органа по приходите, възприети от съда като обективни, материалният закон е приложен правилно. По тези съображения настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на дирекция "ОУИ". Частната жалба е неоснователна. Правилно и в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК е присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение за ответника. От стриктното тълкуване на посочената разпоредба следва, че при отхвърляне на жалба срещу РА на ответника се дължи еднократно юрисконсултско възнаграждение в размера, определен съгласно тази разпоредба, независимо от броя на производствата по делото пред съответните съдебни инстанции. По изложените съображения, Върховният административен съд,