Решение № 12419 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2015 г.

Решение № 12419 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Д.-А." ЕООД, със седалище гр. П., представлявано от управителя М. Д. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат М. П., против решение № 1207/12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2598/2014 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-160-2600/10903/14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Предявено е искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ю. Щ., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 1207/12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2598/2014 г. на Административен съд-П. е отхвърлена жалбата на "Д.-А." ЕООД, подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-160-2600/10903/14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С последното, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 164 742.77 лв, по НР2 в размер на 20 761.60 лв и по СНДП в размер на 137.49 лв, и са наложени санкции за бъдещ период по СНДП в размер на 69.69 лв. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по СЕПП, НР2 и СНДП са такива в действителност, тъй като не отговарят на критериите за поддържане в добро земеделско и екологично състояние и представляват неизчистени участъци, обрасли с гъсти храсти и дървета. В тази връзка е направен обоснован извод, че наддекларираните площи по СЕПП, НР2 и СНДП възлизат в размера, посочен в уведомителното писмо, а именно: по СЕПП - 102.45 ха, по НР2 - 100.31 ха и по СНДП - 7.39 ха, а оттам и процентното им съотношение към общо заявените за подпомагане площи, налага санкциониране на цялата поисканата със заявлението сума и прилагането на санкция за бъдещ период по отношение на СНДП. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Изслушаното по делото заключение по допуснатата СТЕ, потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по СЕПП, НР2 и СНДП. Следователно, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, е отказал плащане на недопустимите площи, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или такива, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане и неотстранено застъпване с други площи. В конкретния случай по заявлението на "Д.-А." ЕООД са извършени, както кръстосана административна проверка, така и проверки на място. Резултатите от тях са потвърдени от изслушаната по делото СТЕ, заключението по която е изготвено включително след проверка на материалите и данните, относими към заявлението на жалбоподателя в ДФЗ, РА и в ДФЗ-Технически инспекторат, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Установеното от фактическа страна и по данните от приобщеното заключение на СТЕ, сочи, че са налице всички посочени от органа фактически основания за постановения отказ. Потвърждава се по несъмнен начин, че недопустими за подпомагане площи са: по СЕПП - 102.45 ха при общо декларирани 531.74 ха, по НР2 - 100.31 ха при декларирани 474.36 ха и по СНДП - 7.39 ха при декларирани 14.58 ха. Оттам и установеният от ДФЗ процент на наддеклариране е съответно по СЕПП - 23.86 %, по НР2 - 26.82 % и по СНДП - 100 %. Видно от представения контролен лист от проверката на място, както и от заключението на вещото лице, тези площи представляват неизчистени участъци, обрасли с гъсти храсти и дървета, няма следи от паша на селскостопански животни и др. Предвид това и правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, правилно съдът е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличието на посочените в последния фактически основания, както и че са изпълнени законовите предпоставки за постановяване на атакувания отказ. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, в изключителните случаи визирани от чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Другояче казано, в хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт. В тежест на касатора е било да установи възражението си, че площите, определени като недопустими за подпомагане са неправилно изключени, но доказателства в тази връзка не са ангажирани, независимо от дадените му от съда в тази връзка указания. По подаденото от "Д.-А." ЕООД заявление за подпомагане за 2013 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент /ЕО/ № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, и по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Наред с това, на касатора са извършени проверки на място, за което са изготвени доклади от експертите, съгласно изискванията на чл. 32 от Регламент 1122/2009 г. По заявлението за подпомагане от експерти на Регионалния технически инспекторат са извършени проверки на място, за които дружеството е било уведомено. В хода на проверката, въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с GPS е установено, че участъци от парцелите не са изчистени от гъста храстовидна растителност, както и че в тях са налице непочистени, изсечени дървета. Резултатите от проверките са обективирани в приетите като доказателство по делото контролни листи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не може да бъде установено дали е спазено изискването на чл. 34 от Регламент № 1122/2009 г., според който при измерване на общата площ следва да бъде определен толеранс. В контролните листи от извършените проверки на място в колона 7 за всеки един парцел е отбелязан измереният толеранс в хектари. В резултат на тези измервания, обосновано административният орган е приел за недопустима за подпомагане площ по СЕПП - 102.45 ха, по НР2 - 100.31 ха и по СНДП - 7.39 ха, а оттам и какво е процентното им съотношение към общо заявените за подпомагане площи. Неоснователни са наведените от касатора доводи за липсата на мотиви на атакуваното уведомително писмо, обективиращо властническо волеизявление, издадено от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от спорните схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, резултатите от тях и оторизираните суми. По представените по делото контролни листи и резултатите от СТЕ, се установява, констатираната при извършените на място проверки, недопустимост за подпомагане относно описаните в таблиците имоти, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП, правилно приети за наддекларирани. За всеки един от имотите е посочена и причината за недопустимост на площите. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размер на 500 лв, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Същите са своевременно поискани с отговора по касационната жалба от процесуалния представител на ответната страна, поради което следва да й бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение