Решение № 7947 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Аврамова и от „Бионлайн“ ЕООД, чрез адв. Бърчев, срещу решение № 3660/28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 11941/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22220221004719-091-001/17.02.2022 г., по отношение на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 06.2021 г. по фактури № 0…61/07.06.2021 г., № 0…62/14.06.2021 г., № 0…63/29.06.2021 г. и № 0…64/30.06.2021 г., издадени от „ФБ Груп“ ЕООД, както и начислените за този период лихви в размер на 962,11 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведено е оплакване за пропуски при оценката на фактите и доказателствата във връзка с упражнения данъчен кредит от ревизирания субект. Според касатора материалният закон обвързва спорното право не с документалната наличност, а с действително получена облагаема доставка. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът по тази касационна жалба - „Бионлайн“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, я оспорва в хода на делото и моли да бъде оставена без уважение. Касаторът - „Бионлайн“ ЕООД, обжалва решението в отхвърлителната му част. Излага твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа че по делото са доказани изискуемите предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, а органите по приходите са аргументирали отказа с неотносими обстоятелства като липса на данни за материална и кадрова обезпеченост при доставчиците, неспазване на осигурителното и трудовото законодателство. Отбелязва конкретни несъответствия във връзка с формираното от съда заключение за липса на реалност на доставката от „Мария Естейт 2014“ ЕООД. Отправя искания за отмяна на първоинстанционното решение в съответната част и за присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва в хода на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени доводите на страните, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, неблагоприятен за тях в съответната си част и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Оспореното решение на Административен съд София - град е постановено след като с решение № 11260/11.11.2025 г. по адм. д. № 10788/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 16445/10.09.2024 г. по адм. д. № 9725/2022 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22220221004719-091-001/17.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 1319/19.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Бионлайн“ ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС за м. 03 и м. 06.2021 г. в общ размер на 84 330,94 лв. - главница и лихви за забава в общ размер на 22 554,33 лв. Установяванията на съда по фактите следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед № Р-22220221004719-020-001/18.08.2021 г. на главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна. Предложенията на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22220221004719-092-001/13.01.2022 г. Въз основа на тях с процесния РА за м. 03.2022 г. е извършена корекция на приспаднат ДДС в общ размер на 17 216,44 лв. и са начислени лихви във връзка с неотразените в дневника за покупки на ревизираното лице кредитни известия № 0…56/01.03.2021 г., № 0…57/01.03.2021 г. и № 0…58/01.03.2021 г., издадени от „ФБ Груп“ ЕООД; за м. 06.2021 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 999,30 лв. по фактури № 0…50/15.12.2020 г., № 0…52/04.01.2021 г., № 0…61/07.06.2021 г., № 0…62/14.06.2021 г., № 0…63/29.06.2021 г. и № 0…64/30.06.2021 г., издадени от „ФБ Груп“ ЕООД и са начислени лихви; за м. 06.2021 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38 115,20 лв. по фактура № 10…3/07.06.2021 г., издадена от „Мария Естейт 2014“ ЕООД и са начислени лихви; за м. 06.2021 г. са начислени лихви в общ размер на 17 012,92 лв. във връзка с отразените в дневника за покупки на дружеството с отрицателен знак фактури за предходни периоди, издадени от „Реклама Ден“ ЕООД, „Ковитра България“ ЕООД, „Некс Дизайн 99“ ЕООД, „Текс И Ко 2013“ ЕООД, „Екуипмънт Ънлимитед“ ЕООД и „Холсей Електроникс“ ЕООД. При предходното разглеждане на делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито заключения – основно и допълнително, са приобщени без оспорване към доказателствата. След проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил валидността на РА съобразно мотивите в решението на ВАС по адм. д. № 10788/2024 г., издаването на ЗВР, РД и РА при спазване на изисквания за форма и съдържание по чл. 113, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество в решението са изведени условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно ЗДДС и тълкуването на Съда на ЕС по дело C-154/20, по дело С-281/20 и дело С-18/13. Въз основа на събраните доказателства административният съд е приел за опровергани изводите в РА по отношение на фактури с № 0…61/07.06.2021 г., № 0…62/14.06.2021 г., № 0…63/29.06.2021 г. и № 0…64/30.06.2021 г., издадени от „ФБ Груп“ ЕООД, но не и тези във връзка с издадените от доставчика кредитни известия № 0…56/01.03.2021 г., № 0…57/01.03.2021 г., № 0…58/01.03.2021 г. и фактури № 0…50/15.12.2020 г., № 0…52/04.01.2021 г. В подкрепа на изводите в тази насока е посочил, че обективното наличие на извършените СМР не се оспорва от приходните органи. Неправилно данъчното предимство е отречено с твърдения за начислен ДДС без основание, каквото всъщност се явява установеното от ревизиращия екип получено финансиране от Фонд „Условия на труд“ по проекта и успешното му изпълнение от „Бионлайн“ ЕООД. В останалата част на спора съдът е споделил съображенията на органите по приходите. По отношение на доставката от „Мария Естейт 2014“ ЕООД липсват други доказателства за действителното ѝ осъществяване, освен представените фактура № 10…3/07.06.2021 г. и договор от 10.02.2021 г. към нея. Приложеният приемо-предавателен протокол от 07.06.2021 г. не съдържа подпис за възложителя, както и данни за мястото, където е инсталирана ЕРП системата. Предвид констатираните несъответствия е заключил, че жалбоподателят не е установил предпоставките за ползване на данъчен кредит. По повод на начислените с РА лихви за м. 06.2021 г. е приел, че задълженията произтичат от отразеното в подадените от самото ревизирано лице СД по ЗДДС, поради което и при липса на опровергаващи констатациите на органите по приходите доказателства се налага извод за законосъобразност и в тази част на акта. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но частично неправилно като краен резултат и необосновано. Основателни са касационните оплаквания на „Бионлайн“ ЕООД по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС са определени правилно от съда, но релевантните факти и събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка. Не е спорно между страните, че за процесните доставки са издадени фактури от „ФБ Груп“ ЕООД и „Мария Естейт 2014“ ЕООД, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от дружествата. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, което изискване важи и за получателя. При ревизията от „Бионлайн“ ЕООД и от доставчиците са представени договор от 24.07.2020 г. и договор от 10.02.2021 г., сключени с ревизираното лице, договор № РД-13-59 от 22.07.2020 г. с Фонд „Условия на труд“, приложения и анекси, финансови отчети, количествено-стойностна сметка, констативни протоколи, приемо-предавателни протоколи, данни за закупени материали от доставчика „ФБ Груп“ ЕООД, платежни нареждания и извлечения от банкови сметки, удостоверяващи всички извършени разплащания между страните, счетоводни справки и други. В противоречие с ангажираните доказателства при ревизията съдът е достигнал до извод за липса на изпълнение по договора от 10.02.2021 г., сключен с „Мария Естейт 2014“ ЕООД, тъй като в приемо-предавателния протокол от 07.06.2021 г. (л. 306, приложение № 1) не се съдържа подпис за възложителя. Последният е представен от доставчика в отговор на връчено искане за представяне на документи. Не е обсъдил факта, че по искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-22220221004719-040-001/01.09.2021 г. от „Бионлайн“ ЕООД е представен двустранно подписан екземпляр от протокол от дата 07.06.2021 г. (приложение 2, л. 570-гръб), на който са поставени фирмени печати, имена на лицата – представители за двете страни и вписани имена, както на договора. Това обстоятелство е отразено в констативната част на съдебното решение (абз. 4, стр. 10 от него), а така и в решение № 1319/19.08.2022 г. (абз. 2, стр. 12 от него). Получателят по доставката - „Бионлайн“ ЕООД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по процесните фактури, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките или да отстранява пропуски в представената от тях документация. В този смисъл са постановените от Съда на ЕС решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13 и много други. Както е посочено в решението по дело С-277/14, т. 50 и т. 51, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това (вж. в този смисъл решения Боник, C‑285/11, т. 45 и LVK - 56, C‑643/11, т. 64). Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение по дела C‑80/11 и C‑142/11, т. 59, както и определението по C‑33/13, т. 37). Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измамна схема. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е достигнал до несъответстващ на изяснената фактическа обстановка извод, според който дружеството-жалбоподател е упражнило два пъти право на данъчен кредит за едни и същи доставки, с отразяването за м. 06.2021 г. в дневника за покупки на фактури № 0…50/18.12.2020 г. и № 0…52/04.01.2021 г., издадени от „ФБ Груп“ ЕООД. По делото липсват данни правото на данъчен кредит по двете фактури да е било упражнено от „Бионлайн“ ЕООД през някой от предходните данъчни периоди, като в тази връзка не се оспорва и фактът, че с издадените кредитни известия през м. 03.2021 г. от доставчикът е редуцирал резултата за същия период. В резултат от изложеното с РА на практика е начислен повторно ДДС за едни и същи доставки, което е незаконосъобрзно. Този дисбаланс е невъзможно да бъде отстранен по реда на чл. 24, ал. 5 ЗДДС, както счита административният съд, тъй като цитираната разпоредба не се съдържа в материалния закон. Не се споделя и заключението за неоснователност на оспорването срещу РА в частта на начислените лихви за м. 06.2021 г. Неправилно и необосновано органите по приходите и съдът приемат, че основание за това е „установената“ нереалност на фактурираните в предходни периоди от „Реклама Ден“ ЕООД, „Ковитра България“ ЕООД, „Некс Дизайн 99“ ЕООД, „Текс И Ко 2013“ ЕООД, „Екуипмънт Ънлимитед“ ЕООД и „Холсей Електроникс“ ЕООД. В случая основание фактурите да бъдат включени с отрицателен знак от „Бионлайн“ ЕООД в дневника за покупки за м. 06.2021 г. е връчената покана по реда на ДОПК в хода на предходно контролно производство. Съответните данъчни периоди, в които е бил упражнен данъчният кредит, са извън обхвата на процесната ревизия. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в останалата му част, с която е отменен РА по отношение на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 06.2021 г. по фактури № 0…61/07.06.2021 г., № 0…62/14.06.2021 г., № 0…63/29.06.2021 г. и № 0…64/30.06.2021 г., издадени от „ФБ Груп“ ЕООД, както и начислените за този период лихви в размер на 962,11 лв. Възраженията в касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП не се споделят след извършената проверка на доказателствения материал по делото, вкл. заключението на ССЕ. Органите по приходите не оспорват реалното възлагане, изпълнение и отчитане по сключения договор № РД-13-59 от 22.07.2020 г. с Фонд „Условия на труд“, по силата на който „Бионлайн“ ЕООД е получило финансиране във връзка с четирите офиса в гр. Приморско, [улица]. При ревизията са изследвани и са установени извършените дейности по обобщителния приемо-предавателн протокол от 30.06.2021 г., вкл. недостатъците при изпълнението на част от услугите съгласно подписания констативен протокол от 01.03.2021 г. В обобщение, дължима е частична отмяна на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши тази част от спора по същество като отмени РА до пълния размер на определените допълнителни задължения по ЗДДС за м. 03 и м. 06.2021 г. В отменителната му част първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход от делото решение № 3660/28.01.2026 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на своевременната претенция на касатора се дължат разноски за всички съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 623,93 евро. При определянето на разноските са съобразени доказателствата за внесени държавни такси от жалбоподателя в размер на 50 лв. (25,57 евро) за първоинстанционното, в размер на 368,28 евро за касационното производство, както и депозит за съдебни експертизи в размер на 450 лв. (230,08 евро). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и пр. второ във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,