Решение № 2354 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Областна дирекция гр. Пловдив на Държавен фонд Земеделие срещу решение 421 от 26.06.2023 г. постановено по адм.д.1075 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2022 г. С атакуваното съдебно решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01-163-6500/448#4 от 27.09.2022г. издаден от касатора, с който на Д. Шкодров е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващо първо и второ плащане по договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г. Според касатора решението е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизвоствените правила, материалния закон и е необосновано. Налице са всички основания за отмяната му по чл.209, т.3 АПК. Неправилно съдът е интерпретирал установените по делото факти и това е довело до неправилни изводи относно правния спор. Възразява се срещу изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на административния акт. Видно от мотивите на АУПДВ, които се основават на доказателствата по делото земеделската земя не се обработва изцяло в реални граници от Д. Шкодров, а част от нея попада върху имот, който се ползва без правно основание от него и няма документ за собственост и/или договор за наем/ аренда. В хода на административното производство е установено, че не се поддържа икономическият размер на стопанството, за който е получена помощ и бенефициентът не е спазил задължението да не променя мястото на дейността, която се финансира за срок от три години от подаване на заявката за второ плащане. Тези констатации не са оборени и неправилно при постановяване на решението съдът се е позовал само на изслушаната по делото експертиза. В касационната жалба е посочено, че Д. Шкодров изкуствено е създал условия за изпълнение на изисквания за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на програмата. При изчисляване на икономическия размер на стопанството са взети предвид данните от измерванията при проверката на място и на стопанството, като са изчислени 3,90 икономически единици само за площ в размер на 218 кв.м. Анализът на представените в тази насока писмени доказателства от извършената проверка на място, напълно доказват, описаните в акта констатации, тъй като земеделските земи не са обработвани в реални граници от Д. Шкодров, а само част от имота, който ползва на правно основание. Касаторът твърди, че при постановяване на атакуваното решение не са взети предвид законовите изисквания по чл.9, ал.8 от Наредба 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. Бенефициентът е нарушил и разпоредбата по т.4, б е от Договора, във връзка с чл.8а, ал.1, т.2 , във връзка с чл.6, т.2 от Наредба 9 от 03.04.2008 и не е поддържал заложения по договора и бизнес плана растеж на стопанството, това обстоятелство изобщо не е било отчетено от първоинстанционният съд. Поради тази причина същото не е съобразено с представените по делото доказателства и неправилно е приложен материалният закон. Съдът е достигнал до напълно погрешни изводи, тъй като не е разгледал внимателно и не е анализирал надлежно съдържанието на цитираните законови разпоредби. Неглижирано е изискването земеделската земя, за която кандидатите имат документи за собственост и/или договори за наем и/или аренда, да се обработват в реални граници от датата на подаване на заявлението за подпомагане и през целия период на договора, сключен с Разплащателната агенция. По така изложените съображения се иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д. Шкодров. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат. Ответникът Д. Шкодров, чрез адв.Чавдаров в писмен отговор по касационната жалба оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати визираните в жалбата процесуални нарушения. В съвкупност със събраните по делото доказателства съдът е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е изложил подробно кои от тях кредитира и кои не. Съдебният акт е обоснован на извършен анализ на доказателствата, който обосновава незаконосъобразност на административния акт. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за неоснователност на същата. В приложено по делото писмено становище предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и засяга неблагоприятно касаторът. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Пазарджик е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. 01-163-6500/448#4 от 27.09.2022 г. поправен с решение 6500/448#7 от 29.09.2022г. издадени от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие, с които на основание чл. 9, ал. 8; чл. 8а, ал. 1, т. 2; чл.30, т. 3; чл. 33, ал. 2, т. 1 предложение второ; чл. 33, ал. 1 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. и т. 4.8; т. 4.32 от Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г., при условията на чл. 165 и чл. 166 ДОПК са установени допълнително задължения в размер на 48 892 лв. по отношение на Д. Шкодров. В хода на съдебното производство е установено, че земеделският производител е подал заявление за подпомагане с УИН 13/112/070 от 20.08.2012г., по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според заявлението и приложеният бизнес план, земеделското стопанство е за отглеждане на калифорнийски червеи с площ в началото на подпомагането от 230 кв.м. и икономически размер от 4,12 икономически единици, а след третата година от подпомагането за площ от 660 кв.м. и размер от 11,81 икономически единици. Общата сума, за която е поискано подпомагане е 48 892 лв. разпределени на две плащания по 24 446 лв. Проектът е одобрен и е сключен договор 13/112/07014 от 26.10.2012г. между ДФ Земеделие и Д. Шкодров. На основание чл. 21, ал. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., фондът се е задължил да предостави на ползвателя, безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана към одобрения проект. Извършвани са проверки по изпълнение на договора и е констатирано неизпълнение на следните договорни задължения: по чл. 9, ал. 8 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., тъй като е установено, че отглежданите калифорнийски червеи, които следва да са върху част от имот 001338, за който е представен договор за пренаемане, са разположени върху 218 кв.м, вместо поетия от Шкодров ангажимент по договора, за разполагането им върху 660 кв.м. Тоест, земеделската земя не се обработва изцяло в реални граници от бенефициента, а част от нея попада върху имот, който се ползва без правно основание и за който Шкодров няма документ за собственост и/или договор за наем/ аренда; по т. 4.8, б. е от Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г., във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, т. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., доколкото съобразно бизнес плана към Договора, бенефициентът е стартирал стопанството си с 4,12 икономически единици (ИЕ), като е заложен икономически размер на стопанството към периода на петата година от договора в размер на 11,81 ИЕ. При посещението на място на стопанството на третата година, на 15.12.2015 г. е установено увеличение на икономическите единици със 7,69. При извършената проверка на място на 05.07.2017 г. икономическите единици на стопанството към петата година от сключване на договора са в размер на 3,90 ИЕ, тоест бенефициентът не поддържа заложения по договор и бизнес план растеж на стопанството; по т. 4.32 от Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г., във връзка с чл. 30, т. 3 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., с оглед задължението, ползвателят да не променя мястото на дейността за срок от три години от подаване на заявката за второ плащане. При извършената проверка на място на 05.07.2017 г. е констатирано, че Шкодров е променил мястото на дейността, за която е получил финансиране, изпълнявайки заложените по бизнес план дейности не върху имот 001338, в землището на с. Мало Конаре, община Пазарджик, от който той е пренаел 708 кв.м. с Договор за пренаемане от 30.07.2012 г. За имота, върху който са открити калифорнийски червеи бенефициента не разполага с документи, доказващи правно основание за ползване - документ за собственост, договор за наем или аренда; по т. 4,8 б. б от Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г. във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1, предложение второ от Наредба 9 от 03.04.2008 г., според които Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато ползвателят на помощта изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на програмата и бъде установена функционална несамостоятелност. Към момента на сключване на договорите с ДФ Земеделие, Д. Шкодров и М. Шкодрова не са били съпрузи, те представят сключен от двамата общ договор за пренаемане от 30.07.2012 г. на имот 001338 по отделните им проекти, макар и в отделни части от имота, като при проверката на 28.04.2017 г. са установени следните факти: ползване на общ водоизточник; липса на ограда между имотите им в които се изпълняват всеки един от отделните проекти, установено при посещението на място от служители на фонда на 28.04.2017 г.; напълно идентичният предмет на проектите на двамата бенефициента. Според чл. 4.8, б. б от Договора, фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и второто плащане, заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите и на мярка 112, посочени в чл. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. и/или бъде установена функционална несамостоятелност. С писмо с изх. 01-163-6500/448 от 16.08.2022 г., на Областна дирекция Пловдив на ДФ Земеделие адресирано до Шкодров, е открито производство по издаване на Акт за установявано на публично държавно вземане. Постъпилото възражение не е взето предвид и е издаден процесния АУПДВ. В хода на съдебното производство е изслушана и приета по делото експертиза, според заключението на която през целят период на действие на наемното правоотношение, между Атанасов, като наемодател и Шкодров като наемател предмет на наема е правото на ползване именно на реалната част от около 1162 кв.м, която е разположена в имоти 46749-001-338 и 46749-001-550, по картата на възстановената собственост в землището на с. Мало Конаре. Установено е също така, че първоначалния размер на стопанството от 230 кв.м през 2012 г. е нараснал до площ от 1162 кв.м към 2018 г., намиращи се все на едно и също място - в имоти 46749-001-338 и 46749-001-550, по картата на възстановената собственост на землище с. Мало Конаре. По отношение на договорените и достигнати ИЕ, е посочено, че бенефициентът стартирал стопанството си с 4,12 икономически единици (ИЕ), като е заложен икономически размер на стопанството до петата година от договора в размер на 11,81 ИЕ. Към моментът на извършената проверка на място през третата година - 15.12.2015 г. е установено увеличение на икономическите единици със 7,69. При посещението на 05.07.2017 г. са изчислени само 3.90 ИЕ, но само за площ от 218 кв.м., която попада в имот 001550, а останалата част от стопанството са извън границите на този имот и не са съобразени при изчисляване на икономическите единици. При тези фактически установявания съдът е изложил подробни мотиви, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като отразените в него фактически констатации не отговарят на действителното положение. Прието е, че в писмения договор за пренаемане е поменат само имот 46749- 001-338, но това само по себе си, не може да дисквалифицира извода, че Шкодров ползва и е развил стопанството си за отглеждане на калифорнийски червеи, именно върху недвижимостта, за която са се уговорили с Атанасов и му е била предадена във владение през 2012 г. Изрична е договорката между страните, че се ползва площ около 1162 кв.м. и никога не е съществувал спор по отношение на имота който е бил отдаден под наем, реално е бил предаден за ползване и който фактически се владее от жалбоподателя. В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетеля Г. Атанасов дадени в съдебно заседание от 31.03.2023 г. Несъмнено, според решаващият състав на АС гр. Пазарджик е обстоятелството, че Шкодров е развивал дейността си върху имот, който му е предоставен реално за ползване под наем с площ от 1162 кв.м., което отговаря на поетите от него ангажименти по административния договор и неправилно /с оглед фактите и правото/ административният орган е приел, че калифорнийските червеи се отглеждат само върху площ от 218 кв.м. Необосновани са според първоинстанционният съд и изводите в АУПДВ, че Шкодров изкуствено е създал условията необходими за получаване на помощ с оглед на това да получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В акта е посочено, че е налице функционална несамостоятелност на стопанствата на Д. Шкодров и М. Николаева, тъй като те ползват общ водоизточник и изпълняват проекти с идентичен предмет. В мотивите на решението е констатирано, че действително двете стопанства ползват общ водоизточник, който обаче е бил наличен и към момента на наемане на земята и изграждането му не е финансирано по ПРСР. Няма и изискване за поставяне на ограда между двете стопанства, но въпреки това след посещение на място от контролните органи на 28.04.2017 г. е изградена такава и двете стопанства са напълно самостоятелни. Идентичният предмет на проектите, изпълнявани от М. и Д. Шкодрови, е обстоятелство, което само по себе си няма за последица извод за наличие на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. Решението е правилно. Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, при касационната проверка на съдебния акт, съдът служебно следи за валидността , допустимостта и съответствието му с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав намира решението на АС гр. Пазарджик за валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. С решение 1906/12.02.2019 г. постановено по адм.д.114362018 г. на ВАС, е прието, че възстановяването на помощта следва да бъде издаден АУПДВ. Съгласно чл.177, ал.1 АПК действието на решението има действие по отношение на страните по делото. В конкретния случай административният орган се е съобразил със съдебния акт и е издал процесния АУПДВ, поради което формата на акта не следва да бъде обсъждана. Неоснователно е твърдението на касатора, че фактите по делото са установени неправилно от съдебния състав и към тях неправилно е приложен материалния закон. При разглеждане на делото съдът е изяснил относимите към спора факти, обсъдил е доказателствата, въз основа на които същите са установени и е изложил подробни аргументи за направените изводи във връзка с приложимите правни норми. За да поиска възстановяване на предоставените средства от бенефициера, административният орган е формулирал следните нарушения на Наредба 9/03.04.2008 г. и сключения между страните договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г. - изкуствено създадени на условия за изпълнение на изискванията за получаване на подпомагането, като това е довело до извлече на облага в противоречие с целите на мярка 112, посочени в чл. 2 от Наредбата; наличие на функционална несамостоятелност на подпомагания проект, тъй като той е идентичен с осъществявания проект от М. Николаева; непостигане на заложените в проекта показатели. По всяко от констатираните в АУПДВ нарушения, съдът е изложил мотиви и е обосновал крайните си изводи. В мотивите на акта са изложени три причини /ползването на общ водоизточник, установена лиса на ограда между имотите на двамата съпрузи, върху които се изпълняват проектите и идентичния предмет на проектите/, които органът е счел като основание да приеме наличие на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. В хода на съдебното производство те са опровергани. Съгласно изслушаната по делото експертиза, приета неоспорена от страните е установено, че е налице самостоятелност на проекта изпълняван от Д. Шкодров. За срока на действие на договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г. бенефициерът е развил стопанството, без да променя неговото местоположение и е достигнал развитите до предвидените ИЕ, заложени в бизнес плана при подписване на договора. И на последно място не е констатирано наличие на изкуствено създадени условия, чрез които се цели извличане на облага в нарушение на целите на мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Решаващият състав на АС гр. Пазарджик е посочил защо кредитира заключението на експертизата и свидетелските показания, които установяват фактическа обстановка различна от тази описана в АУПДВ. От същите се установява, че първоначално обработваната и декларирана площ от Д. Шкодров е 230 кв.м, а в последствие същата е разширена и към 2018 г. е 1162 кв.м. Тази площ попада в имоти 46749-001-338 и 46749-001-550 по картата на възстановената собственост на с. Мало Конаре. Владението върху тези имоти е реално и неоспорено от собственика на имота Атанасов. Установено е пред съда, че за разлика от описаното в АУПДВ площта на стопанството е разширена и местоположението му не е променяно. Изчислено е и неговото нарастване през годините на изпълнение на проекта. Още през 2015 г. проверяващите са установили нарастване на стопанството с 7.69 ИЕ и това е дало основание да бъде одобрено второто плащане. Едва през 2017 г. се констатират несъответствия, които според административния орган са свързани с нарушаване условията за допустимост на подпомагането, т.е. такива които са били пречка за стартирането на проекта. По горните съображения, проверяваният съдебен акт не страда от пороците предвидени в чл.209, т.3 АПК, които да обосновават неговата отмяна. Решението следва да бъде оставено в сила, като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК, настоящият касационен състав препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение