Решение № 383 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 995/2008 г.

Решение № 383 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 995/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ, бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.

К. Д. Д. е обжалвала въззивното решение на С. окръжен съд № 199 от 4.01.2008 г. по гр. д. № 302/2007 г.

Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.

Ответникът И. Н. И. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:

С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 407 от 4.08.2005 г. по гр. д. № 357/2004 г. за отмяна на основание чл. 105, ал. 2 СК на дарението, предмет на нот. акт 35/1991 г., с което И. Н. И. е дарил на съпругата си К. Д. Д. 1/2 ид.ч. от апартамент № 15 в гр. С., ЖК "М", жилищен блок № вх. .

В. съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод. Една година след сключването на брака с нот.акт № 35 от 30.10.1991 г. И. Н. И. е дарил на съпругата си 1/2 ид.ч. от собственото си, придобито преди брака жилище в гр. С. -ЖК "М" бл.* вх. * ап.*. Правните изводи на съда са, че дарението е на значителна стойност, направено е във връзка с брака, в момент, когато съпрузите са били в добри отношения и не са имали намерение да прекратяват брака. Изложил е и съображения, че отмяната на дарението не противоречи на морала, защото след сключването на договора и двете страни са извършили действия, несъвместими с дължимата грижа един към друг.

Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на закона и процесуалните правила.

В касационната жалба се поддържа, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) от решаващия съд, който не е обсъдил доводите на във въззивната жалба, както и указанията в отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото. Въззивният съд при действието на отменения ГПК, по който е разгледано делото е съд по същество, той разглежда самия материалноправен спор и трябва да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да направи собствени правни изводи. Следователно съдът не е бил длъжен да се произнася по доводите във въззивната жалба за нарушения на процесуалните правила от районния съд, които са свързани с преценка на доказателствата и непълнота на мотивите, а правните доводи във връзка с отсъствието на предпоставките на чл. 105 СК са разгледани и обсъдени.

В отменителното решение на ВКС № 448 от 3.05.2007 г. по гр. д. № 468/2006 г. е дадено тълкуване на чл. 105 СК в смисъл, че основателността на иска за отмяна на дарение по реда на чл. 105 СК се обуславя от мотива на извършването му и от обстоятелството дали тази отмяна не противоречи на морала с оглед причините за прекратяване на брака и конкретно за вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Това тълкуване, което се споделя и от настоящия състав е съобразено от въззивния съд. За да бъде уважен иска по чл. 105 СК е необходимо да са налице следните предпоставки: да е направено дарение, което да е във връзка с брака или между съпрузи, то да е на значителна стойност и отмяната му да не противоречи на морала. В случая законосъобразно въззивният съд е приел, че дарението с оглед на неговия предмет - 1/2 ид.ч. от жилищен имот е на значителна стойност по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК, тъй като обективно цената на жилищата е висока, а и с оглед материалното състояние на семейството, доходите на съпрузите и техния бит не може да се приеме, че дарение на половината от единствен жилищен имот на съпруга е незначително. Бракът между съпрузите е прекратен по вина на двамата и в този случай не би било етично и морално оправдано да бъде запазено едно направено по време на брака дарение между съпрузите, тъй като всеки от тях е допринесъл с поведението си за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения и безспорно е предизвикал разочарование в очакванията си за поведението на другия съпруг като в случая поведението на ответницата след заболяването на съпруга й е особено укоримо. Основният довод, който е направила ответницата, за запазване на подареното имущество е бил, че дарението е направено не във връзка с брака, а затова, че тя е дала 5000 лв. лични средства за уреждане на имуществените отношения на съпруга с негови сънаследници. Доказателствата в тази връзка обаче са били противоречиви. Въззивният съд ги е обсъдил цялостно като е анализирал установените от свидетелите факти и ги е съпоставил с писмените доказателства, от които е установено кога е придобито жилището, дължимите минимални суми за уравнение на дяловете при делбата - общо 280 лв., датата на погасяване на кредита към ДСК, която следва дарението. В рамките на правомощията си като решаващ съд да преценява достоверността на гласните доказателства по свое убеждение, съобразявайки установяването на противоречиви факти от посочените от касаторката свидетели, обосновано и при спазване на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) съдът е приел, че дарението е извършено по време на брака и не е доказано с категоричност неговия възнаградителен характер, поради което отмяната му не противоречи на морала. С оглед на изложеното не са налице заявените в касационната жалба основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното Върховният касационен съд, I г.о.