Решение № 11832 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2016 г.

Решение № 11832 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 28.01.2016 г. по адм. дело № 1549/2015 г. по описа на Административния съд - В., с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/32030 от 22.07.2011 г. за установяване по отношение на Ф. Р. М. на публично държавно вземане в размер на 27 995,42 лева, представляващо недължимо платена сума във връзка с подаденото от него заявление с уникален идентификационен номер 03/220609/24489 за единно плащане на площ за 2009 г. Направени са оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. О. Ф. Р. М. е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по подадената от Ф. Р. М. жалба срещу акт № 01-6500/32030 от 22.07.2011 г. на заместник -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за установяване на публично държавно вземане. В жалбата се съдържат доводи, че актът е нищожен поради това, че е издаден от некомпетентен орган, както и че е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и се иска обявяването му за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен. С постановеното по делото решение съдът приел, че жалбата е допустима, въпреки направеното от ответната страна възражение за недопустимост поради просрочието й. Според изложените мотиви, съдържащата се в административната преписка товарителница не удостоверявала редовно връчване на изпратения с писмо до Ф. Р. М. акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като в нея не било отразено името и качеството на лицето, приело пратката. От фактическа страна административният съд установил, че Ф. Р. М. подал до Д. фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 с уникален идентификационен номер 03/220609/24489. След разглеждане на заявлението, въз основа на наличната официална информация в Интегрираната система за администриране и контрол, на земеделския производител била оторизирана субсидия в размер на 27 995,42 лева за всички заявени площи от 172,5 ха. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, част от площите били счетени за недопустими за подпомагане, поради което, на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 73 от Регламент (EO) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/32030 от 22.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Ф. Р. М. за сумата 27 995,42 лева, представляваща недължимо платена субсидия за недопустими за подпомагане площи по заявление с уникален идентификационен номер 03/220609/24489 за кампания 2009. Съдът приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като се позовал на чл. 166, ал. 1 ДОПК, според който установяването на публични държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Тъй като Законът за подпомагане на земеделските производители не предвиждал органа, който издава актове за установяване на публични държавни вземания, актът следвало да се издаде от определения от ръководителя на съответната администрация орган. В случая изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" упълномощил заместник-директора С. К. да издава актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. Административният съд направил преценка, че при издаването на акта е било допуснато нарушение на материалния закон. Съдът посочил, че съгласно чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 земеделският производител следва да възстанови отпуснатата субсидия заедно с лихва, ако е извършено недължимо плащане. Изключение от това правило се съдържало в чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, който гласи, че задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не би могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Според административният съд, по делото не били представени доказателства за неправомерно поведение на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение административния орган, поради което нямало основание за възстановяване на отпуснатата субсидия. Земеделският производител не дължал възстановяване на отпуснатата субсидия и с оглед на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, според който производителят няма такова задължение, ако решението за възстановяването й не му е било съобщено до 12 месеца след плащането. С тези мотиви административният съд отменил оспорения акт за установяване на публично държавна вземане. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е недопустимо. Първоинстанционният съд е интерпретирал превратно съдържанието на разписка № 0367336, издадена от куриерската служба "Star post". Според отразеното в разписката, на 8.02.2011 г. е била изпратена пратка от Д. фонд "Земеделие", съдържаща акт № 01-6500/32030 от 22.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", адресирана до Ф. Р. М., село В., община Вълчи дол, област В.. Пратката е получена на посочения адрес на 13.08.2011 г. Получаването й е удостоверено с подпис на лице с името "Муса", при наличието на външна прилика между подписа, положен под първоинстанционната жалба, и този в разписката. При тези данни констатацията на административния съд, че разписката не съдържа данни за името и качеството на лицето, получило пратката, не е вярна. В подадената жалба Ф. М. оспорва връчването на административния акт, като заявява, че нито подписът, нито почеркът в представената разписка на "Star post" са негови. Ако се допусне, че лицето, подписало разписката, се е обозначило с името на жалбоподателя и е положило подпис вместо него, то документът е неистински. Тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва (чл. 193, ал. 3, предл. 1 ГПК). При положение, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата, че не той, а друго, представило се за него, лице, е приело съобщението за издадения акт за установяване на публично държавно вземане, не може да се сподели направения от първоинстанционния съд извод, че уведомяването е нередовно, поради което 14-дневният срок за обжалване на административния акт не е изтекъл. Жалбата срещу акта за установяване на публично държавно вземане е била подадена на 28.05.2015 г., едва след като жалбоподателят е бил поканен да заплати задължението си по влезлия в сила акт за установяване на публично държавно вземане. Съдът я е допуснал за разглеждане, макар актът да е влязъл в сила. Поради това решението следва да се обезсили като недопустимо и да се постанови прекратяване на съдебното производство в частта по жалбата, в която Ф. М. е оспорил законосъобразността на акт № 01-6500/32030 от 22.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане. Делото следва да се върне на административния съд за произнасяне по оспорването на жалбоподателя с твърдения за нищожност на акта, тъй като нищожността може да се предяви без ограничение във времето. Макар съдът да е изложил съображения по валидността на административния акт, не се е произнесъл с диспозитив на съдебно решение, което налага връщането на делото в тази част. При положение, че разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд