Решение № 16734 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2013 г.

Решение № 16734 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 240 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по касационна жалба на Рени Георгиева Илиева от гр. Ловеч, против Решение № 291/14.01.2013 г., постановено по ад. № 2991/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Илиева против Заповед № 112/21.02.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). С последната, на основание чл. 239, ал. 6 от ЗГ, доклад с вх. № ИАГ-2605/24.01.2012 г. и протокол № 18 от 25 и 26.01.2012 г. на комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на ИАГ, Рени Илиева е отписана от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдна практика (регистъра) и е обявено за невалидно удостоверение № 2762/30.03.2010 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Недоволна от решението на АССГ, Илиева го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му, като иска Върховният административен съд да се произнесе по съществото на спора или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответната страна - изпълнителният директор на ИАГ, чрез писмено становище на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна, неаргументирана и недоказана. Моли да се остави в сила решението на АССГ. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие установеното от фактическа страна от състава на АССГ. За първи път пред настоящата касационна инстанция, в пледоариите на процесуалния представител на касаторката след даване ход по същество на делото, по косвен път се оспорва авторството на деянието за което е отписана Илиева от регистъра. При правилно установената фактическа обстановка по делото, касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение на АССГ следва да се остави в сила. Производството по издаването на обжалваната Заповед № 112/21.02.2012 г. на изпълнителния директор на ИАГ е самостоятелно такова, различно от производствата по установяване извършването от Илиева на административни нарушения, наказуеми с глоба, наложена с наказателни постановления (НП). По посочената причина ирелевантно за законосъобразността на обжалвания акт е дали НП № № РДГ-711/28.11.2011 г. и РДГ-710/28.11.2011 г. (л. 46 и 47), са били обжалвани, дали делата по разглеждане на жалбите на Илиева против тях са приключили и те са влязли в сила. Тези НП, въпреки твърдяното от процесуалния представител на касаторката в пледоарията й по съществото на делото в съдебното заседание на 27.11.2013 г., не установяват факти, относими към спора, предмет на разглеждане от ВАС. Обжалваната от Илиева заповед се основава на издаденото от нея позволително за сеч № 0022376/31.10.2011 г., а не тези с № 0022034 и № 0022035, за които са издадени НП. Ирелевантно за спора също така е и дали позволителното за сеч с № 0022376/31.10.2011 г. е обезсилено със Заповед № I-З-537/02.11.2011 г. на директора на Регионална дирекция на горите гр. Ловеч (РДГЛч) и дали последната заповед е влязла в сила. Значение за доказване на фактическите констатации на изпълнителния директор на ИАГ, дали основание за издаване на обжалваната от Илиева негова заповед имат Доклад вх. № ИАГ-2605/24.01.2012 г. (л. 18) на директора на РДГЛч до изпълнителния директор на ИАГ и Протокол № 18/25 и 26.01.2012 г. на назначената със заповед на изп. директор на ИАГ комисия. Доводите за допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи неуведомяването на Илиева за започване на производството по издаване на обжалваната заповед, са разгледани от АССГ и се възприемат изцяло и от настоящия състав. Това изискване на закона действително не е спазено. Правото на защита на Илиева обаче не е накърнено от нарушението, поради което то действително не е съществено, както изисква АПК. Тя е имала възможността да изрази становището си по обвинението за извършени нарушения по смисъла на чл. 52, ал. 3, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите пред двете съдебни инстанции и да представи доказателства в подкрепа на тезата си, но по нейна преценка това не е направено. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС