Решение № 72 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична община срещу решение 25255 от 28.11.2024г., постановено по адм.д. 3975/2024г. по описа на АС-София град в частта му, в която Столична община е осъдена да заплати на Н. К. от гр. София в качеството й на ЕТ Н. -52- Н. Кильовска - гр.София сумата от 50 635 лв имуществени вреди, както и сумата от 10 000 лв неимуществени вреди, резултат от отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед РА 18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.06.2023г. до окончателното им изплащане, както и съдебни разноски в полза на ищцата съобразно уважената част от исковете й. Този касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната от него част да бъде отменено, като, вместо него ,ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска срещу Столична община искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , ведно със законните последици. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителните му диспозитиви, е предявена и втора касационна жалба от Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска . Този касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните от него части, иска отмяната им и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените от касаторката искове срещу СО бъдат уважени изцяло. За съвместно разглеждане с цитираните по-горе касационни жалби е присъединена и частната жалба на Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска срещу Определение 2914/29.01.2025г. по същото дело, с което в производство по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.Частната жалбоподателка твърди неправилност на определението, иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да уважи изцяло искането на Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, Столична община, се представлява от адв. Горанова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната и частната жалби на насрещната страна, като излага съображения устно в съдебно заседание и в писмени отговори на касационната и частната жалби, предявени от Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска - гр.София. Вторият касационен жалбоподател, , редовно призован, се представлява от адв. С.Гогов, който поддържа предявените от доверителката си касационна и частна жалби и оспорва предявената от насрещната страна касационна жалба по съображения, подробно развити в предявените от доверителката му жалби и устно в хода по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Столична община и неоснователност на касационната жалба на Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска - гр.София Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от всяка от страните части е неблагоприятно, поради което същите са допустими.По горните съображения допустима е и предявената частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 т АПК. При разглеждане на двете касационни жалби и на частната жалба по същество, становището на ВАС, трето отделение е следното : Производството по делото е образувано по предявени от Н. К. в качеството й на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска - гр.София срещу Столична община обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата вреди, както следва : сумата от 200 000 лв / надлежно намалена по реда на чл.214 от ГПК в с.з. от 20.11.2024 г на 125 740 лв/ обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на притежавания и изграден от ищцата обект Кафе аперитив с продажба на пица на парче Н. , изграден в ПИ с идентификатор 68134.108.213 по КК и КР на гр.София, район Средец ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023г. до окончателното й изплащане, причинени й от Заповед РА-18-03/19.01.2023г. на главния архитект на СО, изпълнена по реда на предварителното изпълнение на 28.04.2023г., както и сумата от 40 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания във връзка с премахване на описания по-горе обект Кафе-аперитив , резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед РА-18-03/19.01.2023г. на главния архитект на СО, претърпени в периода от 28.04.2023г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023г. до окончателното й изплащане. С обжалваното съдебно решение АССГ е осъдил Столична община да заплати на ЕТ Н.-52- Н. Кильовска чрез Н. К. сумата от 50 635 лв обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на притежавания, изграден от ищеца в ПИ 68134.108.213 и премахнат обект Кафе аперитив с продажба на пица на парче Н. в резултат от отменена с влязло в законна сила съдебно решение Заповед РА-18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО, ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението, считано от 23.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил тази искова претенция над сумата от 50 635 лв до пълния й предявен размер от 125 740 лв, като е отхвърлил и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 28.04.2023г. до 22.06.2023г. Със същото съдебно решение АССГ е осъдил Столична община да заплати на същия ищец и сумата от 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на същата, отменена по съдебен ред Заповед РА-18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО, ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението, считано от 23.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил тази искова претенция над присъдената сума от 10 000 лв до пълния й предявен размер от 40 000 лв, като е отхвърлил и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 28.04.2023г. до 22.06.2023г. С решението Столична община е осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 лв, а на представлявалия го адвокат С.Димитров сумата от 5 500, 80 лв адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, а ЕТ Н.-52-Н. Кильовска -гр.София е осъден да заплати на СО на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ сумата от 8 854,20 лв разноски. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробен анализ на събраните по делото доказателства- писмени, гласни и приета СТЕ- поотделно и в тяхната цялост, както и на наведените от двете страни фактически твърдения и правни доводи, е приел, че по делото се установява както обстоятелството, че ищецът е изградил и експлоатирал процесното кафе - аперитив, така и това, че същият търговски обект е премахнат принудително на 28.04.2023г. въз основа на подлежащата на предварително изпълнение Заповед за премахване на обект РА-18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО, която впоследствие е отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение 3639/05.06.2023г., постановено по адм.д. 1796/2023г. по описа на АССГ. Съдът е заключил, че по делото са налице всички основания за ангажиране отговорността на ответника за вреди, предвидени в разпоредбата на чл.301 от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, каквато според него е правилната квалификация на предявените искове - обектът Кафе-аперитив е бил премахнат въз основа на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед на главния архитект, която след изпълнението й е отменена по съдебен ред, в едномесечния срок по чл.301 от АПК административният орган, издал отменената заповед, не е възстановил на потърпевшия нарушеното му право, поради което настъпилите вреди подлежат на възстановяване по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице са и всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, реално настъпили от предварителното му изпълнение вреди, които са в причинно-следствена връзка с отменената заповед на главния архитект на СО. АССГ е приел за неотносими в настоящото исково производство и вече преклудирани направените от ответника възражения за това, че процесният обект Кафе-аперитив все едно е следвало да бъде съборен, тъй като съставлявал незаконен строеж. Според съда подобни възражения е следвало да бъдат направени в производството по обжалване на заповедта на главния архитект и нямат място за първи път в производството по компенсиране на вредите от издаването й. За да уважи исковата претенция за имуществени вреди до размер от 50 635 лв и да отхвърли същата над тази сума до пълния й предявен размер от 125 740 лв, административният съд е възприел втория вариант за определяне стойността на премахнатия обект по заключението на приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа оценителна експертиза този, при който стойността на обекта се определя по метода на вещната стойност. За да кредитира този вариант, съдът се е позовал на това, че, видно от обстоятелствената част на исковата молба, претърпените от ищеца имуществени вреди се изразяват в стойността на притежавания, изграден и премахнат търговски обект, а не в пропуснатите ползи, от които ищецът е лишен, ако беше продължил да експлоатира този обект, в какъвто случай приложим би бил първия вариант на остойностяване на обекта по заключението на СТОЕ. Съдът е приел за основателна и доказана и претенцията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди болки и страдания, вкл. промени в характера и психичните изживявания на едноличния търговец- физическо лице от премахване на търговския обект в периода след 28.04.2023г. Базирайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и изхождайки от характера, интензитета на вредите и тяхното времетраене, съдът е определил справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди 10 000 лв, като е отхвърлил тази искова претенция над присъдената сума до пълния й претендиран размер от 40 000 лв. За да присъди законна лихва върху уважената част от двете искови претенции, считано от 23.06.2023г. до окончателното им изплащане, а не, считано от 28.04.2023г. датата на предварителното изпълнение на заповедта и премахването на търговския обект, каквото е искането на ищеца, съдът се е позовал на т.4 от ТР 3/2004г., съгласно която датата на изпадане в забава по ЗОДОВ е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се претендират вредите. И двете касационни жалби са основателни, доколкото цялото съдебно решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Основен довод на ответника срещу основателността на предявените искове, съдържащ се още в отговора на исковата молба и последователно поддържан в хода на съдебното производство пред първата съдебна инстанция, както и в производството по настоящото дело пред ВАС, е твърдението, че премахването на процесния обект кафе-аперитив не е в причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед РА 18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО, съответно премахването му не е резултат от подлежащата на предварително изпълнение горецитирана заповед, а на обстоятелството, че обектът съставлява незаконен строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който подлежи на премахване. Въпреки че, доказването на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е в тежест на ищеца по спора, АССГ, в нарушение на принципа на служебното начало в административния процес, не е указал на ищеца на основание чл.171, ал.5 от АПК, че за някои обстоятелства от значение за спора същият не ангажира доказателства. По делото не е представена самата отменена впоследствие Заповед РА 18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО, от която се претендират вредите. По делото не е приложено като доказателство адм.д. 1796/2023г. по описа на АССГ, приключило с влязлото в сила съдебно решение, с което Заповед РА 18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО е отменена като незаконосъобразна. Без прилагането му като доказателство по делото не може да се цени изслушаната по него СТЕ за вида на премахнатия обект и не може да се прецени дали СО действително е навела в онова административно производство по ЗУТ доводи за незаконност на строежа или не. Нещо повече по делото не е представена евентуалната преписка по принудителното премахване на търговския обект на 28.04.2023г./ констативен протокол и/или друг документ,удостоверяващ извършителя на премахването и основанието за това/, поради което не може да се направи обоснован извод ,че обектът е премахнат именно въз основа на Заповед РА 18-03 от 19.01.2023г. на главния архитект на СО . Като не е указал на ищеца необходимостта от събиране на цитираните по- горе доказателства и като не е назначил /включително и служебно/ експертиза по документи за вида на процесния търговски обект/ в случай на преценка за нужда от такава/, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне. Преди да установи наличието на задължителен елемент от фактическия състав на отговорността на общината за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, какъвто е наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отмененият като незаконосъобразен административен акт, от които същите се претендират, не би могло да се преценява законосъобразното определя размера на дължимото обезщетение, в какъвто смисъл са и двете касационни жалби. По горните съображения и двете касационни жалби са основателни. Съдебното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на АССГ при изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид акцесорния характер на Определение 2914/29.01.2025г. по същото дело, постановено в производство по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съответно на уважената и отхвърлена част от исковете, както и с оглед отмяната на съдебното решение, следва да бъде отменено и обжалваното определение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ във вр. с чл.222, ал.2 от АПК и чл.248, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение