Решение № 8670 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2012 г.

Решение № 8670 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Виктор Стоев Бозуков от гр. Смолян, представляван от адв. Печилкова, надлежно упълномощена, против решение № 28/17.02.12 г. по адм. д. № 419/11 г. по описа на Административен съд - Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Южен централен район, в писмено становище на юрк. Грозданов, надлежно упълномощен, поддържа неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил оспорването на касатора Бозуков срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-551/18.08.11 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строеж "пристройка към жилищна сграда" в УПИ VII-98, кв. 6 по плана на гр. Чепеларе. Този правен резултат е обоснован от безспорните установявания, че строежът е извършен без изискуемите одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и относно обстоятелството, че издаденият за него акт за узаконяване е отменен с влязло в сила съдебно решение. Единственият касационен довод за неправилност на решението, мотивиран с твърдение за нарушение по чл. 168, ал. 2 АПК, е неоснователен. Противно на твърдението в касационната жалба, предметната на спора заповед представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от началника на РДНСК Южен централен район въз основа на Заповед № РД-13-446/01.11.10 г. на началника на ДНСК - София, с която последният е предоставил на началниците на РДНСК правомощията си по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Обсъжданата заповед като част от административната преписка е приложена по делото в заверено от страната четливо копие /л. 8/ и датата на издаването й, 1.11.10 г., е безспорна. Ето защо, твърдението за нищожност на процесната заповед, издадена на 18.08.11 г., е произволно и не може да породи целените с подаването на касационната жалба правни последици. Доколкото в мотивите на решението заповедта е посочена с дата 1.11.11 г., налице е очевидна фактическа грешка. С оглед изложеното и след като при проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК по отношение на решението не се установяват касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 АПК, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,