Решение № 13462 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2013 г.

Решение № 13462 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Иван Данков Стоянов от гр. Видин - лично и като "СТОЯНОВ" ЕООД, гр. Видин, ул. "Ал. Константинов" № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представлявано от едноличния собственик на капитала Иван Данков Стоянов, против решение № 538/14.01.2013 г. постановено по адм. дело № 4570/2012 г. на Трето отделение на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена предявената от него жалба. Жалбоподателят (който действа в две качества - лично като физическо лице и като управител на юридическото лице и представляващ дружеството) счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена предявената жалба като основателна и доказана, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Допълнително е постъпила писмена защита. Ответникът - Министерски съвет на Рупублика България, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и оставено в сила първоинстанционното решение. Представя и писмени бележки. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, на съдо-производствените правила и необоснованост, поддържани като касационни основания. В касационната жалба по същество се възпроизвеждат доводите, направени в жалбата пред първоинстанционния съд и обсъдени в решението на ВАС, което е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 538 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 4570/2012 г., в производство по реда на чл. 185 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, ОТХВЪРЛЯ, по жалбата на Иван Данков Стоянов, в качеството му на физическо лице, и дружеството "Стоянов" ЕООД със седалище град Видин, представлявано от жалбоподателя Стоянов, оспорването на § 1, т. 7, т. 8 и т. 10., б. "Б" от Постановление № 338/09.12.2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.), с които се правят изменения на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. За да постанови този резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата е неоснователна. На първо място е констатирал, че оспореният нормативен акт е издаден от компетентен орган - Министерския съвет, в рамките на предоставените му правомощия по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗНА. Приел е също, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а що се касае до съответствието на акта с Конституцията и нормативните актове от по-висока степен, то противно на твърденията в жалбата, е налице съответствие. Приетият от Министерския съвет подзаконов нормативен акт в оспорената му част е съответен на целта на закона, не противоречи на норми от по-висок ранг и е постановен при липса на нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Според съда, измененията в нормативната уредба, от които жалбоподателят не е доволен следва да бъдат обсъдени при съобразяване с общото изменение на Наредбата, настъпило по силата на § 1 от ПМС № 338/09.12.2011 г. и в тази връзка е посочил, че по силата на комплексното действие на разпоредбите, включени в § 1, автомобилните газови уредби (АГУ) отпадат изцяло от предмета на регулиране на Наредбата, и като резултат се отменя действието на разпоредбите в Наредбата, уреждащи техническите изисквания, правилата и нормите за устройството на АГУ, изискванията за техния монтаж и безопасната им експлоатация, редът за осъществяване на първоначален и последващ периодичен, инцидентен и условно обусловен технически надзор, както и редът за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и издаване на удостоверения на лица за поддържане, ремонтиране и преустройване на АГУ. Тричленният състав на ВАС е посочил, че АГУ по своето естество са вид горивна уредба, която може да бъде компонент, принадлежност или част от горивната система на моторните превозни средства, чиито двигатели работят със сгъстен природен газ изцяло или като алтернатива на течно бензиново гориво. Като такива същите подлежат на типово одобрение като съставна част от новите моторните превозни средства или като отделен компонент, проектиран, произвеждан и предназначени за монтиране в превозни средства. В тази връзка административният контрол върху одобряване на превозните средства, уреден изрично, но не само в Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Наредба № 60), гарантира висока степен на безопасност и опазване на околната среда от страна на появяващите се на пазара нови превозни средства, компоненти и отделни технически възли. Монтажът в превозните средства на горивна уредба, ползваща сгъстен природен газ, е свързано безспорно с основните системи за обезпечаване на безопасност при ползването на превозните средства и опазване на околната среда. Необходимостта от контрол върху тези уредби е наложена във времето и не подлежи на съмнение, доколкото безопасността на ползващите превозните средства е от първостепенно значение при зачитане правото на потребителите на достъп до технически изправни вещи, чието естество включва и естествен риск при ползването им. Независимо дали АГУ се възприемат като инсталация, работеща на природен газ по смисъла на чл. 1а от Наредбата и като такава попада в определението "съоръжение с повишена опасност" по смисъла на ЗТИП, спрямо което е наложителен технически надзор към устройството му и последващата му експлоатация, или същата се възприема като компонент или съставна част от превозното средство по смисъла на Наредба № 60, то целите и при двете нормативни уредби са припокриващи се. При условие, че както установеният контрол по реда на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, така и този по Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета имат за цел да създадат условия, които гарантират пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, то възражението, че отмяната на оспорваните текстове от Наредбата е в противоречие с целите на ЗТИП е прието от съда за изцяло неоснователно. Тоест, според съда противоречието между оспорваните разпоредби с целите на ЗТИП от една страна е неточно като позоваване, доколкото АГУ принципно отпадат от приложното поле на цитирания закон, а от друга, защото целите на ЗТИП се припокриват с тези заложени в чл. 1, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и съответстващото приложение на Наредба № 60, въвеждаща изискванията на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ, I 263/09.10.2007 г.) и на Регламент (ЕО) № 1060/2008 на Комисията от 7 октомври 2008 г. за замяна на приложения I, III, IV, VI, VII, XI и XV към Директива 2007/46/ЕО. С оглед така изложените мотиви, е отхвърлено като неоснователно и възражението, че изменението на Наредбата, следващо се от § 1, т. 8 от ПМС № 338/2011 г. е в пряко противоречие с чл. 39, ал. 1 от ЗТИП, предвиждащ, че ползвателят на съоръжение с повишена опасност (СПО) е длъжен да го регистрира пред органите за технически надзор и да им предостави техническата му документация. Първо, при действието на чл. 39, ал. 1 от ЗТИП задължението за регистрация на СПО е уредено със закон и с отмяната на чл. 356, ал. 1 от Наредбата по силата на § 1, т. 8 от ПМС № 338/2011 г., правната сила на законовата разпоредба не се засяга и на второ място, "регистрирането" на АГУ за осъществяване на типов технически надзор върху същите като отделен компонент на превозните средства или като съставна част от окомплектовано превозно средство е задължение на производителя, пускащ съответния продукт на пазара, а конкретния контрол за съответствието на АГУ с изискванията за безопасност при експлоатация се осъществява от една страна посредством реда за проверка техническото състояние на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и преглед за техническата им изправност по реда на Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а от друга - при периодичен технически контрол по Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съдът е отхвърлил и възражението, че нормативната промяна, мотивирана с Правило 67 на ИКЕ - ООН, е несъответстваща на целите на споменатото правило, по следните съображения: по силата на Решение 97/836/ЕО на Съвета, Правилникът на ИКЕ - ООН, част от което са правила 67 и 110, е включен в процедурата за типово одобрение на Съюза било като изисквания за типово одобрение на ЕО на превозни средства, било като алтернативи на съществуващото законодателство на Съюза. По силата на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 60 във вр. с Приложение № 2, част 2, т. З от същата наредба, до изменението на Директива 70/221/ЕИО, включващо и резервоари за газообразни горива, правила 67 и 110 на ИКЕ - ООН, касаещи резервоарите за природен газ, се признават за съпоставими на Наредба № 67 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на резервоарите за течно гориво и на задната нискоразположена защита и за одобряване типа на задна нискоразположена защита. При тази нормативна установеност не може да се сподели, че по отношение типовото одобрение на газовите уредби като система или компонент на превозните средства е налице някакво законово противоречие, следващо се от общата промяна в Наредбата, обосновано от липсата на специализирани технически служби за провеждане на съответните тестове при изпитание на газовото оборудване на ППС при неговото одобряване. Редът и начинът за осъществяване на одобряването по отношение на техническото съответствие е ясно уреден и изключва съмнение относно приложимостта му. Така постановеното от тричленния състав на ВАС решение е правилно. В жалбата на Иван Данков Стоянов и "СТОЯНОВ" ЕООД, гр. Видин, против § 1, т. 7, т. 8 и т. 10., б. "Б" от Постановление № 338/09.12.2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.), с които се правят изменения на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн. в ДВ, бр. 67/2004 г.), са направени конкретни възражения и първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички, дори и това, което е направено впоследствие след приключване на устните състезания в представената допълнително писмена защита и по-конкретно относно Правило 67 на ИКЕ на ООН. Следва да се отбележи, че целта на оспорването на подзаконови нормативни актове е да се провери дали същите съответстват на нормативни актове от по-висока степен, което е законово изискване на чл. 15, ал. 1 от ЗНА (Закон за нормативните актове). Извън обсега на такова производство е обстоятелството за липсата на нормативна уредба и пропускът да се урегулират обществени отношения в някоя област. Такава преценка е недопустима при извършването на съдебния контрол и е изцяло в правомощията на административния орган в качеството му на нормотворец, да уреди за пръв път или да преуреди въпроси в съответната материя. Затова е без значение за конкретния спор твърдяното в жалбата, че не било регламентирано опознавателния знак по чл. 18, ал. 1, т. 16 от ППЗДП - стикер за АГУ (автомобилни газови уредби) кой има право да го постави. С оспорения § 1, т. 7 от Постановление № 338 от 9 декември 2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. в ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.), в Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн. в ДВ, бр. 67/2004 г.), "В глава осма раздел Х се отменя". С оспорения § 1, т. 8 от Постановление № 338 от 9 декември 2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. в ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.), в Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн. в ДВ, бр. 67/2004 г.), ""В чл. 356, ал. 3 думите "чл. 1а, т. 2, 4, 5, 7 и 8" се заменят с "чл. 1а, т. 2, 4, 5 и 8"", което означава че точка 7 вече отпада от законодателния режим. С оспорения § 1, т. 10 б. "б" от Постановление № 338 от 9 декември 2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. в ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.), в Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн. в ДВ, бр. 67/2004 г.), " В чл. 359 в ал. 2, изречение първо запетаята и думите "а ползвателите на АГУ да представят автомобила с АГУ на орган за технически надзор" се заличават". Отмяната на посочените текстове от наредбата, тоест преустановяването на тяхното действие след влизането в сила на обнародваното изменение и допълнение, не противоречи на норми от по-висока степен и по-конкретно на твърдените в жалбата Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и Закона за нормативните актове (ЗНА). Изрично в чл. 39, ал. 1 от ЗТИП е предвидено, че "Ползвателят на съоръжение с повишена опасност (за което се е приемало АГУ) е длъжен да го регистрира пред органите за технически надзор и да им предостави техническата му документация". Тоест, въпросът е уреден в нормативен акт от по-висок ранг и няма как отмяната на текста в Наредбата да противоречи на закона. Същото се отнася и за отменения раздел Х от глава осма на наредбата (чл. 321 - 325), в която е бил регламентиран реда за безопасна експлоатация на АГУ. Задълженията на ползвателите на съоръжения с повишена опасност (в които са се включвали и АГУ) е изрично уреден в чл. 46 от ЗТИП, който безспорно е нормативен акт по-висока степен, поради което не може да се говори за нарушение на чл. 15 от ЗНА. Относно отмяната с § 1, т. 10, б. "б" от Наредбата, на реда за периодични прегледи на автомобили с монтирани АГУ пред оторизиран орган следва да се отбележи, че този въпрос е уреден в друга нова Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, за което жалбоподателят не спори, но счита, че отменения ред бил по пълен. Както се каза и по-горе, липсата на уредба на някои въпроси от дадена област на обществени отношения е законодателен проблем и съдът не може да дава указания в каква насока да бъдат регламентирани взаимоотношенията в обществото. А относно първоначалната регистрация на новомонтирани АГУ се прилага Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Всъщност жалбоподателят иска възстановяване на отменения ред. В тази връзка следва да се отбележи, че с Постановление № 338 от 9 декември 2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. в ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.), се правят промени не само в оспорената Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, но и в други наредби: Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове; Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията; Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане. Всички изменения на наредбите, вкл. и в процесната, които са приети в изпълнение на ЗТИП, са направени с оглед да бъдат премахнати противоречията между националната ни правна уредба, създадена преди 2007 г. и разпоредбите, транспониращи хармонизирано европейско право, както и с цел да се премахне паралелното съществуване на противоречащи си норми, уреждащи една и съща материя и като резултат в правния мир да останат да действат само тези норми, които транспонират европейските директиви. Основната промяна се състои в същността на АГУ, които са се считали като самостоятелно и независимо от автомобила съоръжение, а не че АГУ представляват част от пътните превозни средства, което именно е в синхрон с европейското право. Горивните уредби на пътните превозни средства за втечнен нефтен (въглеводороден) газ и за сгъстен природен газ (каквито вече трябва да се счита, че са АГУ), подлежат на одобряване на типа съгласно Наредба № 67 от 2003 г. (с изм. през 2007 г.) за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на резервоарите за течно гориво и на задната нискоразположена защита и за одобряване типа на задна нискоразположена защита. И тъй като горивните газови уредби на пътните превозни средства са компонент на самото превозно средство, периодичният им контрол ще се осъществява при извършването на периодичните технически прегледи, регламентирани в нормативните актове по друг закон - Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и няма да се извършва отделен периодичен контрол само на АГУ без МПС. Измененията в тази насока на самите закони е извън обхвата на съдебния контрол, който се осъществява само спрямо подзаконови нормативни актове. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба са неоснователни. Тричленният състав на ВАС е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано, а също и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното пред петчленния състав на ВАС решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,