Решение № 1336 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2012 г.

Решение № 1336 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Кета Керенска - Гелова, срещу решение № 379/13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 140/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 1035/03.11.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради факта, че е немотивирано, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното решение. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "Лукойл Нефтохим Бургас" АД я оспорва по подробни съображения, изложени в отговор към касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 379/13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 140/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 1035/03.11.2009 г. на началника на МП"Нефтопристанище", издадено по повод ЕАД № 1004/4-30/06112006/29112006/, с което на основание чл. 35 от ЗМ е определена нова митническа стойност и допълнително задължение за ДДС в размер на 12012 лв. ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението, а именно 06.11.2006 г. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е отменил оспореното решение. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и приложимите процесуални правила след извършена проверка по реда на чл. 84 от ЗМ. Същото обаче е материално незаконосъобразно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка не е спорна и е възприета от решаващият съдебен състав, така както е установена в административното производство. Установено е, че с ЕАД № 1004/4-30/06112006/29112006/ е оформен режим внос на суров нефт с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактура № 90053351/7061 от 16.11.06 г. на доставчика "ЛИТАСКО" - Швейцария. Доставката е осъществена в изпълнение на договор № 40010159. При последваща проверка е установено, че декларираната по ЕАД стойност е по-ниска от цената, посочена в приложената фактура и реално заплатена, поради което административният орган е издал атакуваното решение. Видно от текста на решението на началника на МП"Нефтопристанище"-Бургас е определена нова митническа стойност в размер на 46307821 лв., а декларираната с ЕАД № 1004/4-30/06112006/2911206/ е 48247758 лв., но въпреки това е определен като дължим ДДС в размер на 12012 лв. като разлика до пълния размер на дължимите митни сборове, които са изчислени в размер на 9661564 лв. (съответстващи на митническа стойност 48307821 лв.). Цената по фактурата е в размер на 30980453,24 щ. д. с левова равностойност 48307821 лв., поради което с оглед мотивите на решението на началника на МП"Нефтопристанище" - Бургас, че се определя нова митническа стойност в размер на цената по фактурата и диспозитива по т. 2 от решението, може да се приеме, че установеното задължение за ДДС е изчислено върху разликата между тези две стойности, а не спрямо изрично определената в т. 1 от обжалвания административен акт митническа стойност, която е по-ниска от декларираната, респективно не формира положителна разлика. Правилно е приел първоинстанционният съд, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1, ППЗМ (ДВ, бр. 68/2006 г.), приложима към датата на вноса. Посочената норма допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ, се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче решаващият съд е приел за безспорно, че е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. Приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на описаната стока следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че решението на Бургаския административен съд е правилно и съответства на установените факти и приложимите материално правни норми. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че е допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви. Като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационните доводи, касаещи началния момент, от който се дължи лихва върху допълнително определеното с решението на митническия орган задължение за ДДС, с оглед изхода на спора, не се налага да бъдат обсъждани. Направеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, е основателно и следва да бъде уважено. Такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 345 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение