Решение № 9302 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2013 г.

Решение № 9302 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Европа - В. И. П. - АГПСМПАГ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 41 от 08.01.2013 г. по адм. д. № 3273/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, 7 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 41 от 08.01.2013 г. по адм. д. № 3273/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, 7 състав, е отхвърлил жалбата на "Европа - В. И. П. - АГПСМПАГ" ООД, гр. Пловдив, срещу писмена покана изх. № 16-2276 от 16.11.2011 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пловдив. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил изцяло спора от фактическа страна и е направил почиващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическата обстановка. Всички оплаквания на жалбоподателя са детайлно изследвани и са получили изчерпателни отговори в мотивите към решението. Изводите на първоинстанционния съд са съобразени с материалния закон и изцяло се споделят от този състав на ВАС. Надвишенията на регулативните стандарти от "Европа - В. И. П. - АГПСМПАГ" ООД, гр. Пловдив, по бланка МЗ-НЗОК № 4 за I, II и III тримесечия на 2010 г. са безспорно установени от три икономически експертизи, които не са оспорени от жалбоподателя. В тази връзка вещото лице Димитрова категорично потвърждава, че стойностите по направления за процесните МДД, включително и превишенията, са правилно изчислени от административния орган. В първото допълнително заключение експертът заявява, че при така посочените стойности на МДД според броя на регистрираните пациентки в пациентската листа на дружеството, лечебното заведение е могло да извърши задължителните изследвания по Приложение № 17 към НРД 2010 г. без да надвишава стойността на определените му за съответното тримесечие регулативни стандарти (РС) за бл. МЗ-НЗОК № 4. По искане на жалбоподателя по делото е поставена втора допълнителна задача на вещото лице Димитрова, която е изисквала от нея да изготви експертиза като се вземе предвид броя на регистрираните пациентки за всяко тримесечие, правилата, заложени в Приложение № 17 към НРД 2010 г. по програма "Майчино здравеопазване" и да се установи дали правилно са изчислени от страна на РЗОК, гр. Пловдив, стойностите по направление за МДД за всяко едно от процесните тримесечия. На този въпрос експертът дава категоричен отговор, който е в смисъл, че при извършените изчисления е установил, че стойностите по направление за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4 са достатъчни и същите са правилно изчислени. При така безспорно установената фактическа обстановка оплакванията на касатора, които са в смисъл, че съдът не е съобразил недостига на определените му РС, не намира опора в събраните по първоначалното дело доказателства. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., Надзорният съвет на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал. 1. В чл. 35, ал. 2 от Договор № 162276 от 29.01.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е записано, че за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки лекар-специалист от лечебното заведение изпълнител броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), съобразно правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2010 г., утвърдени от УС на НЗОК. Според чл. 35, ал. 3 от индивидуалния договор, изпълнителят и възложителят подписват към договора протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. От този текст се налага изводът, че протоколите за определяне на РС по тримесечия представлява неразделна част от индивидуалния договор, а съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. По делото е установено, че РЗОК, гр. Пловдив, е отпуснала за процесните тримесечия допълнителни РС. Ако изпълнителят на медицинска помощ е считал, че те отново са недостатъчни, той е следвало да изиска отново допълнителни РС, което не е сторил. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС - петчленен състав, Втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. След като по първоначалното дело е било безспорно установено надвишаването на РС за I, II и III тримесечие на 2010 г., то на основание на чл. 76а от ЗЗО и чл. 36, ал. 3 от индивидуалния договор, изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Сумите, които РЗОК, гр. Пловдив, е заплатило на изпълнителите, извършили изследванията по процесните МДД, представляват реална щета за бюджета на НЗОК. Тази щета се изследва на база конкретното правоотношение. Несъмнено плащанията не биха били осъществени, ако не бяха предписани процесните МДД от дружеството. Направленията за МДД са издадени от касационния жалбоподател без правно основание, тъй като РС на лекарите за издаване на тези направления вече са били изчерпани. Предвид изложеното, не е било необходимо конкретните надвишения реално да са довели до нарушаване на цялостния баланс на бюджета на НЗОК за 2010 г. като цяло. В тази връзка следва да се има предвид, че в чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗБНЗОК за 2010 г. е предвиден резерв, но той е за непредвидени и неотложни разходи. Обстоятелството, че не се е стигнало до дисбаланс в бюджета на НЗОК, не означава липса на щета за този бюджет, тъй като от него са извършени плащания, които не са били предвидени първоначално. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,