Решение № 559 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 598/2008 г.

Решение № 559 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 598/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК по искане от осъдения И. С. М. за възобновяване на внохд № 1022/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, отменяване на постановеното по делото решение № 342 от 7.10.2008 г., с което е потвърдена присъда № 48/8.04.2008 г. на Пловдивския районен съд и оправдаване на осъдения, или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане. Изложен е довода, че е допуснато съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на М. От мотивите на присъдата е видно, че като причина за възникналия пожар, съдът е приел неспазени от осъдения задължения по подзаконов нормативен акт, който към момента на инкриминираното с обвинителния акт деяние е бил отменен. Несъобразяването с този факт е довел съда до погрешните изводи за доказаност на обвинението, които не се подкрепят от доказателствата по делото. В резултат на допуснатото нарушение законът е приложен неправилно, защото от обективна исубективна страна осъденият не е осъществил наказателния състав на чл. 331, ал. 3, пр. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 330, ал. 1 НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения.

Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Прокурорът даде заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Не е налице случайно деяние, защото в конкретната ситуация осъденият е следвало да вземе необходимите мерки за пожарна безопасност, които житейската логика изисква, за да се предотврати възникването на пожара.

От данните по делото е видно следното:

С присъда № 48 от 8.04.2008 г. по нохд № 735/2007 г. на Пловдивския районен съд, И. С. М. и Н. П. Л. са признати за виновни в това,че при условията на независимо съпричинителство, по непредпазливост, са запалили чужд имот сгради-три стопански постройки, собственост на В. Х. М.; инвентар, земеделски произведения и друго имущество, собственост на В. Х. М., Х. Д. М., Д. Н. М., Н. Д. М., Д. В. Г. и Е. П. М., от което са последвали значителни вреди в размер на 7 544,50/седем хиляди петстотин четиридесет и четири/лв., поради което и на основание чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал. 1 и чл. 54 НК са осъдени на по една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието за всеки от подсъдимите е отложено за изпитателен срок от три години.

И. С. М. и Н. П. Л. са осъдени да заплатят на гражданските ищци обезщетения за причинените им от престъплението имуществени вреди, както следва:

• 41 06,50/четири хиляди сто и шест лева и петдесет стотинки - на В. Х. М.;

• 798/седемстотин деветдесет и осем/лв .- на Д. Н. М.;

• 765 /седемстотин шейсет и пет/лв. - на Н. Д. М.;

• 1 685 /хиляда шестстотин осемдесет и пет/лв. - на Х. Д. М.;

• 120 /сто и двадесет/лв.-на Е. П. М.;

• 100 /сто/лв.-на Д. В. Г., ведно със законната лихва, считано от 1.06.2006 г. до изплащане на сумите, а на държавата държавна такса върху размера на уважените искове в размер на триста и три лева, като в тежест на подсъдимите са присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и разноските направени от частните обвинители и граждански ищци.

С решение № 342 от 7.10.2008 г. по внохд № 1022/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, обжалваната само от М. присъда, е потвърдена.

Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество за неоснователно.

В него се съдържат доводи, правени и пред въззивната инстанция, на които по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения, защо не се възприемат за основателни от съда.

От страна на осъдения, не се спори по факта, че към м. юни 2006 г. притежавал недвижими имоти в гр. П., кв. "Коматево", на ул. "Коматевско шосе", № 23 и ул. "Околчица" № 20, върху които имало работилница за обработка на дървен материал. Откъм ул. "Коматевско шосе" имота на М. граничел с дворното място на свидетелите М. "Коматевско шосе" № 21а, върху който имало построена масивна жилищна къща и три бараки, в които М. съхранявали стопански инвентар, инструменти и др. вещи. М., решил да нареже и изнесе от имота си желязната конструкция на дърводелската работилница. За целта се свързал със свид. Румен Цветков, който имал регистрирана фирма - ЕТ "Румен Цветков 73". В предмета на дейност на фирмата влизало и рязане на железни конструкции. Когато имало такива поръчки Цветков сформирал група от работници, тъй като сам не можел да извършва такава дейност. Към този момент подсъдимият Л работил при Цветков без писмен договор.

На имота на М. пристигнали с необходимото оборудване Л. и свидетелите Н. В рамките на няколко дни с газова резачка, Л. извършвал рязане на металната конструкция, като другите двама свидетели товарели на камион нарязаните железа, които извозвали, а М. наблюдавал извършваната работа. по време на рязането на конструкцията върху пода на работилницата, на който имало голямо количество остатъци от стърготини, примесени с пръст, падали искри от разтопения метал.

На 31.05.2006 г. след обяд рязането приключило, железата били извозени от имота и Л., Д. и Н. си тръгнали. На обекта останал М., който около 21.00 часа също си тръгнал.

Около 01.40 часа на 1.06.2006 г. в имота на ул. "Коматевско шосе" № 21а възникнал пожар. Живущите в къщата успели да напуснат сградата, а пристигналите на място пожарни коли в продължение на няколко часа потушавали огъня.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза установила, че единствената причина за пожара е попадането на разтопения метал в дълбочина в горимата повърхност /дървени стърготини на пода на работилницата/ и тяхното тлеене, което по-късно при подходящи условия е преминало в пламъчно горене.

В резултат на пожара са били изгорени и повредени описаните в мотивите на присъдата, по собственици-сгради, имущества и вещи на обща стойност 7 544.50 лв.

При установените фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до извода, че настъпилите обществено опасни последици са в резултат на виновното поведение на двамата подсъдими, които не са спазили разпоредбите на чл. 99 - 111 от Наредба № I* от 22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, издадена от М-во на вътрешните работи и М-во на регионалното благоустройство/в сила от 7.12.2004 г./

Доводът за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователен.

Действително в обвинителния акт са отразени неизпълнени от М. задължения по отменената към момента на деянието с ДВ., бр. 107 от 7.12.2004 г. Наредба № 3/16.06.1997 г. за пожарната безопасност на обектите в експлоатация - не е почистил територията на обекта в собствения си имот от горими производствени отпадъци и по този начин е създал предпоставки за възникване на пожар. Същевременно, посочените изисквания буквално са преповторени в обнародваната на същата дата в Държавен вестник Наредба № 209 от 22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация /в сила от 7.12.2004 г./. При това положение, не може да става и дума, че осъденият е бил ограничен от възможността да разбере същността на обвинението и в съответствие с това да организира защитата си.

От друга страна, верни са изводите на въззивния съд, че съставът на чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК не е бланкетна норма, която да препраща към предписания, правила и задължения в друга правна норма от законов или подзаконов нормативен акт, които да я допълват по съдържание. Посоченият наказателен състав санкционира извършено при обикновена непредпазливост деяние, а не такова осъществено при условията на професионална непредпазливост.

В качеството си на собственик на недвижимия имот, възложител и организатор на огневата работа в него, М. не е взел всички необходими мерки за обезопасяване на пространството, в което се извършва дейността, а именно: преди започването на огневите работи да изчисти обекта от горими материали; да осигури необходимото количество гасящи средства и материали; да наблюдава внимателно извършваната по негова поръчка огнева работа и с огледна житейския си опит и знания; да предвиди опасността от възникването на огнище на пожар, като вземе достатъчни мерки тази опасност да не се реализира.

При безспорно установените, от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства и доказателствени средства фактически данни, първоинстанционният, а и въззивният съд законосъобразно са приели, че от обективна и субективна страна, при независимо съпричинителство, по непредпазливост, М. е осъществил престъпния състав по чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.

Ето защо, не са налице визираните в искането на осъдения основания по чл. 425, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.