Решение № 5010 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. Н., чрез адв. Налбантов срещу решение 4242/07.11.2024 година на Административен съд гр. Пазарджик по адм.д. 645/2024 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Решение рег. 367р-8601/20.05.2024г., издадено от ВПД началник на РУ-гр.Велинград, с което му е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер], валидно до 05.10.2025 година, и е иззето огнестрелно оръжие: 1бр. ЛГП ИЖ с [номер] и боеприпасите, и 1бр. ЛНК Browning с [номер] и боеприпасите. Ответникът, началникът на РУ гр.Велинград, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пазарджик е образувано по жалба на А. М. Н., чрез адв. Налбантов срещу Решение рег. 367р-8601/20.05.2024г., издадено от ВПД началник на РУ гр.Велинград, с което му е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер], и е иззето огнестрелно оръжие: 1бр. ЛГП ИЖ с [номер] и боеприпасите, и 1бр. ЛНК Browning с [номер] и боеприпасите. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не сочи конкретни допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Страните не спорят, че: На 01.04.2024г. на жалбоподателя Н. е издадено СМУ [номер] от Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Св. Георги ЕАД гр. Пловдив, в което са удостоверени причинени болки и страдания, без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. На 22.04.2024г. е издадена заповед за незабавна защита 101, по гр.дело 7005/2004г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, с която Б. Н. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо жалбоподателя Н.. Заповедта е изменена със заповед за незабавна защита 106 от 25.04.2024г., с която Б. Н. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо жалбоподателя Н. и М. Н., и същата е отстранена от съвместно обитаваното жилище до приключване на делото с окончателен съдебен акт. На 23.04.2024г. жалбоподателят предава в КОС РУ гр.Велинград 1бр. ЛГП ИЖ с [номер] и боеприпасите и 1бр. ЛНК Browning с [номер] и боеприпасите. На 24.04.2024г. жалбоподателят Н. депозира в РС гр. Пловдив молба по ЗЗНД вх. 44808 срещу Б. Н.. На 02.05.2024г. по гр.дело 7005/2024г. по описа на РС гр. Пловдив е издадена заповед за незабавна защита 114, с която жалбоподателят Н. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. и М. Н.. С протокол 4905/14.05.2024г. производството по гр.дело 7005/2024г. по описа на РС гр. Пловдив е прекратено поради оттегляне на жалбите на страните по него, като издадените заповеди за незабавна защита 113 и 114/02.05.2024г. са обезсилени. Предмет на оспорване пред АС гр. Пазарджик е Решение рег. 367р-8601/20.05.2024г., издадено от ВПД началник на РУ гр.Велинград, с което на А. Н. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер], и е иззето огнестрелно оръжие: 1бр. ЛГП ИЖ с [номер] и боеприпасите, и 1бр. ЛНК Browning с [номер] и боеприпасите. Мотивите за отнемането на соченото разрешение и изземването на оръжията са наложените мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) със заповед за незабавна защита 114 от 02.05.2024г. на Районен съд гр. Пловдив. Решението е с правна квалификация чл.153 т.6 и чл.155, вр. чл.58 ал.1 т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Посочената правна квалификация изрично предвижда отнемане на издадено разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, и изземване на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия за тях на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. При така установената фактическа и правна обстановка, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за издаване на обжалвания административен акт от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон/целта на закона. Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това, налице ли е основанието по чл.58 ал.1 т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) в хипотеза на привременна мярка по ЗЗДН и последващо прекратяване на производството пред РС поради оттегляне на жалбите/молбите, последвано от обезсилване на акта за приложената привременна мярка? Касационният състав приема за правилен извода на АС гр. Пазарджик в насока, че: От анализа на нормативната регламентация по ЗОБВВПИ следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1, вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ, е наличието на наложени мерки за защита по ЗЗДН спрямо лицето титуляр на разрешителното. ЗОБВВПИ не разграничава вида на мерките по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Правилен е изводът на АС, че те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 6 ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Правилен е изводът на АС, че по делото е безспорно установено, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо жалбоподателя е приложена конкретна ограничителна мярка заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок, с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваните от лицето оръжие и боеприпаси/съответно изземването на държаните оръжия. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. д. 7005/2024 г., по описа на Районен съд гр. Пловдив е било прекратено с протоколно определение 4905 от 14.05.2024 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Липсва изрична нормативна уредба в ЗОБВВПИ, която да задължава органа при прекратено съдебно производство да върне отнетото разрешение и оръжие. Решението на АС гр. Пазарджик като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд