Решение № 153 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2013 г.

Решение № 153 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение от 28.05.2012 г. по гр. д. № 16641/2011 г. на Софийски градски съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК е потвърдено решение от 28.03.2011 г. по гр. д. № 12676/2009 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вземане на [фирма] от К. Р. К. от [населено място] в размер на 3483,23 лева, съставляващи стойност на потребена топлинна енергия за имот в [населено място], [жк], [жилищен адрес] за периода от 1.01.2005 г. до 30.04.2008 г., ведно с изтеклите лихви за забава. С молба вх. № 1028012 от 9.07.2012 г., подадена от К. Р. К. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 16641/2011 г. и на потвърденото с него решение от 28.03.2011 г. по гр. д. № 12676/2009 г. на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че решението е основано върху невярни и некомпетентни заключения на вещи лица, които умишлено са въвели съда в заблуждение. Ответникът по молбата за отмяна "Т. София" ЕАД и третото лице помагач МХ [фирма] не вземат становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК и е процесуално допустима. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Надлежният съдебен ред за установяване неистинност на заключение на вещо лице е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК, чл. 25, т. 2 НПК и чл. 26 НПК. Сочените в молбата за отмяна обстоятелства - невярност на фактическите констатации и некомпетентност на вещите лица не дават основание за отмяна на решението при условията на чл. 303, т. 2 ГПК - няма доказателства, а не се и твърди, че с влязла в сила присъда е установено извършено от вещите лица престъпление по чл. 291 НК, нито, че по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК е установено вещите лица умишлено да са дали невярно заключение, предвид което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение