Решение № 4438 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2015 г.

Решение № 4438 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. от гр. Пловдив, против Решение № 1129/2.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2814/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. Д. против Уведомително писмо с Изх. № 02-160-6500/9177 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изплащането на сумата от общо 17 174,21 лв., съответно 5 154,51 лв. плащания по мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските"; 11 664,66 лв. по схемата за единно плащане за площ; както и 355,04 лв. по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя, за кампания 2013 г. по заявление за единно плащане на площ за 2013 г. с уникален идентификационен номер 16/180613/34620. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на М. Д. Д. срещу Уведомително писмо с Изх. № 02-160-6500/9177 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изплащането на сумата от общо 17 174,21 лв., съответно 5 154,51 лв. плащания по мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските"; 11 664,66 лв. по схемата за единно плащане за площ; както и 355,04 лв. по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя, за кампания 2013 г. по заявление за единно плащане на площ за 2013 г. с уникален идентификационен номер 16/180613/34620. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно приложимата редакция на чл. 17 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) /Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г./, когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания, като уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Когато кандидатът се яви в ОПМСП, той попълва "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин". Към декларацията се прилагат документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Съгласно приложимата редакция на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във физическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател, Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 6 декларации и документи за правно основание и извършва повторна проверка, при която съпоставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове съгласно Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в рамките на физическия блок. Когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, изплаща субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок. Според ал. 2 на същия чл. ако при проверката по ал. 1 се установи, че общата площ на допустимите за подпомагане въз основа на административните проверки блокове на земеделските стопанства надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическия блок, Разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за разликата. В този случай се извършва пропорционално намаление на допустимите за подпомагане площи на всички блокове на земеделските стопанства в рамките на допустимата площ от физическия блок. В конкретния случай видно от приложените по делото доказателства в 4 от заявените от касационния жалбоподател БЗС-та /БЗС № 55926-195-24-3 с площ от 18,33 ха; БЗС № 55926-195-24-4 с площ от 0,35 ха; БЗС № 55926-32-6-13 с площ от 4,43 ха; БЗС № 55926-787-4-4 с площ от 6,21 ха/, е налице застъпване с БЗС-та, заявени за подпомагане от П. С. К. и от Д. Н. Д.. При провеждането на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. административният орган е приел, че площта на застъпените парцели след разрешаване на двойно заявените площи е както следва: БЗС № 55926-195-24-3 е с площ от 0,64 ха; БЗС № 55926-195-24-4 е с площ от 0,00 ха; БЗС № 55926-32-6-13 е с площ от 0,81 ха и БЗС № 55926-787-4-4 е с площ от 5,04 ха. Въпреки това установената (определена) площ е в размер на: за БЗС № 55926-195-24-3 - 10,72 ха; за БЗС № 55926-195-24-4 - 0,20 ха; за БЗС № 55926-32-6-13 - 4,08 ха и за БЗС № 55926-787-4-4 - 5,09 ха. Настоящият съдебен състав приема, че така определената площ е в резултат на проведена процедура по чл. 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. Първоинстанционният съд обаче не е изследвал въпроса дали последната е спазена, като безкритично е приел законосъобразността в действията на административния орган. Не е изяснено БЗС № 55926-195-24-3; БЗС № 55926-195-24-4; БЗС № 55926-32-6-13; БЗС № 55926-787-4-4 в кои физически блокове се намират, нито дали общата допустима за подпомагане площ на заявените БЗС -та надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове в които се намират. Като не е изследвал въпроса в кой физически блок/блокове попадат БЗС № 55926-195-24-3; БЗС № 55926-195-24-4; БЗС № 55926-32-6-13; БЗС № 55926-787-4-4 и респективно дали общата допустима за подпомагане площ на тези БЗС-та надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове в които се намират, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав във връзка с указанията на настоящата инстанция. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение