Решение № 99 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 3/2014 г.

Решение № 99 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 3/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Делото е образувано по искане от защитата на осъдения М. Г. Н. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНОХД № 500/2013 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, по което с въззивно решение № 212/4.12.2013 г. е изменена присъда № 197/17.09.2013 г. по НОХД № 1737/2013 г. на РС - Пазарджик. С присъдата подсъдимият Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено Н. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по НОХД № 1134/2013 г. по описа на РС - Пазарджик наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, отново при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. С въззивното решение е намалено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на осем месеца. В искането са изложени доводи, че наказанието наложено на осъдения е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, които според защитата не обусловят налагането на наказание пробация или по-малък размер на наказанието лишаване от свобода. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода или да се наложи наказание пробация. В съдебно заседание, осъденото лице и упълномощеният му защитник поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, като заявява, че от данните по делото няма място за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода или за замяната му с пробация. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите в подкрепа на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК са били изтъкнати и пред въззивния съд, който задълбочено ги е разгледал и е намалил първоначално наложеното наказание лишаване от свобода на осем месеца, като допълнително снизхождение спрямо осъдения не се налага. В случая не са констатирани многобройни или изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства, а и такива липсват, поради което законосъобразно е отказано приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Определеният размер на наказанието лишаване от свобода държи сметка както за семейното положение на осъдения, така и за здравословното му състояние. Въззивният съд правилно е съобразил и останалите данни за личността на дееца - предходните му осъждания, включително и за същото престъпление. Видно от приложената справка от Сектор "КАТ" при ОДП - Пазарджик Н. често си е позволявал компромиси със задълженията си като водач на МПС, допускайки нарушения на правилата на ЗДП, свързани със сигурността на движението, за което многократно е санкциониран. В този смисъл ВКС намира, че няма основание за намаляване на наказанието на осъдения и не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Искането на осъдения се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение,