Решение № 14475 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2011 г.

Решение № 14475 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция" при МВР - София против решение с което е отменена негова заповед № ЗДМ 72/15.02.2011 г. за прилагане на принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата с Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от пет години" по отношение на Куаттара Мамаду Профони - гражданин на Кот Д'Ивоар, на основание чл. 41, т. 2, вр. с чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне жалбата на Профони като неоснователна. Ответникът Куаттара Мамаду Профони не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Куаттара Мамаду Профони - гражданин на Кот Д'Ивоар срещу заповед № ЗДМ 72/15.02.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която му е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата с Република България", както и "забрана за влизане в страната за срок от пет години". Като правно основание за издаване на административния акт са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2, вр. с чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България. За да постанови обжалваното решение, Административният съд - София град е приел, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на адресата на акта; актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Решението е правилно. Не се спори по делото, че чужденецът пребивава на територията на страната, след като с влязло в сила съдебно решение през 2010 г. е потвърден отказът на председателя на Държавната агенция за бежанците да му бъде предоставен статут на бежанец. Относимият юридически факт е, че чуждият гражданин живее в страната без разрешение за пребиваване поради изтичането му към момента на издаване на административния акт. Административният орган е приложил и принудителна административна мярка на основание чл. 42з, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, като не е изложил конкретни фактически твърдения, изпълващи хипотезата на цитираната правна норма. Както правилно е прието в първоинстанционното решение, извършването на конкретна преценка на относимите факти е задължителна, наред с установяването на предпоставките за налагане на принудителните административни мерки, тъй като същите следва да са съобразени с личното положение на лицето и да отговарят на изискването за пропорционалност съобразно чл. 6, ал. 2 от АПК. Въпросът за спазването на режима на пребиваване на чужденците в Република България и като следствие от неговото нарушаване въпросът дали правото се засяга съразмерно не е изследван от страна на органа, въпреки вмененото му по закон задължение за това. При проверката за законосъобразност на обжалваната заповед за налагане на принудителните административни мерки АССГ правилно е заключил, че извън бланкетно преповторените като мотиви текстове на закона, заповедта не съдържа съображения, от които да се изведат фактическите основания за постановяването й. Липсва какъвто и да е друг документ с обективни данни относно чужденеца, включително и дали и кога е изтекъл разрешения срок за пребиваването му в страната (чл. 41, т. 2, пр. първо ЗЧРБ). Нито в административната фаза на производството, нито в хода на съдебното производство административният орган е представил доказателства в подкрепа на наведените в обстоятелствената част на заповедта фактически основания. Преценявайки действията на издателя на акта, ведно с допуснатото нарушение на процесуалните правила относно неуведомяването на чужденеца за започналото административно производство и неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, АССГ правилно е приел, че при издаването на заповедта на директора на Дирекция "Миграция" са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на участие и защита на чужденеца в производството по налагане на оспорените ПАМ. След проверката на съответствието на изводите на органа с фактите, въз основа на които са приложени принудителните мерки, съдът е развил съображения и за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, които касационната инстанция споделя. При безспорно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е отменил оспорената пред него заповед с мотиви за неизпълнение предпоставките на чл. 41, т. 2, чл. 42з, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ за налагане на предвидените ПАМ. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, включително и съществуването на юридическите факти на упражненото с него субективно материално право. В хода на първоинстанционното производство издателят на акта не е установил наличието на релевантни факти, с които мотивира взетото административно решение, като към преписката липсват каквито и да е доказателства за наличие на фактическите основания за прилагане на ПАМ. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,