Решение № 8729 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2008 г.

Решение № 8729 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тотал Агра" ООД, със седалище е адрес на управление в с. Камен, Община Стражица, Област-Велико Търново, против решение № 85/4.07.2008 г., постановено по адм. д. № 948/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 04-00-586/3.07.2006 г. на НАП В.Търново, в потвърдената с решение № 522/21.09.2006 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП част за определени задължения по ЗДДС (отм.) от непризнат данъчен кредит в размер на 29 522,96 лв. по два броя данъчни фактури, издадени от "Радо - 98" ЕООД, а именно: № 35/29.08.2005 г. и № 38/3.10.2005 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново в представен писмен отговор по касационната жалба я оспорва и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 930 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява предходните доставчици "Еколес 2002" ЕООД и "Рентнер" ЕООД да са разполагали с акациева дървесина към датите на издаване на фактурите към "Тотал вини" ЕООД, за да се приеме, че той от своя страна е разполагал с акациева дървесина към датата на издаване на фактурите на прекия доставчик "Радо-98" ЕООД. "Държавно лесничейство" гр. Бяла, който е посочен като доставчик на "Еколес 2002" ЕООД има позволителни за транспортиране с дати след датите на издаване на фактурите. Пътните листи, съставени от "Еколес 2002" ЕООД също са с дати след издаване на фактурите и с маршрути, различни от посочените в позволителните. От друга страна, "Рентнер" ЕООД е посочило като доставчик Общинско предприятие "Странични дейности", но последното е издала фактура за дърва за огрев, за които няма доказателства да са в размерите на коловете, предмет на доставка по процесните две фактури. Няма доказателства и за това, дървата за огрев да са преработени в колове. Съдът е обсъдил приетото по делото заключение на вещото лице, наред с останалите събрани по делото доказателства и е направил извод, че същото не почива на конкретно установени факти, а представлява отговор по принцип на въпроса възможно ли е от дърва за огрев да се добият колове за лозя. При така изготвеното заключение съдът приема, че със същото не се опровергава констатацията за ревизията за липса на доказани реални доставки на колове за лозя от доставчика "Радо-98" ЕООД. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че отказът по оспорения пред първоинстанционния съд РА в частта относно фактури № 35/29.08.2005 г. и № 38/3.10.2005 г., издадени от "Радо-98" ЕООД, е по чл. 64, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставката по ф-ра № 35/29.08.2005 г. са 315 бр. оградни дървени колове и 2002 бр. междинни дървени колове с отразен по фактурата ДДС - 2132, 56 лв., а по ф-ра № 38/3.10.2005 г. - 1504 бр. крайни дървени колове и 28 072 бр. междинни дървени колове с отразен по фактурата ДДС - 27 390,40 лв. При извършена насрещна проверка на доставчика "Радо - 98" ЕООД в хода на ревизията е установено, че като предходен доставчик е посочен "Тотал вини" ЕООД гр. Лясковец, което е свързано лице с дружеството-касатор "Тотал Агра" ООД. Наличието на свързани лица по смисъла на § 1, т. З от ДР на ДОПК не е оспорено. Безспорно е по делото, че "Тотал вини" ЕООД е с едноличен собственик Милко Дългичев, който е управляващ и представляващ "Тотал Агра" ООД. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "Тотал Вини" ЕООД, при която е установено, че негови доставчици на колове за лозя са "Еколес - 2002" ЕООД - с. Ценово и "Рентиер" ЕООД - гр. Стражица. С цел установяване реалността на фактурираните продажби на стоките по фактурите - колове, са извършени насрещни проверки на последните субекти. При насрещната проверка на "Еколес - 2002" ЕООД е констатирано, че същото е издало на "Тотал Вини" ЕООД фактури за продажба на акациева дървесина - колове, като за придобиването им е посочило фактури, издадени от "Държавно лесничейство" гр. Бяла. Представен е и договор, сключен между "Еколес - 2002" ЕООД и "Държавно лесничейство" гр. Бяла. С издадените от "Държавното лесничейство" първичните счетоводни документи е фактурирано авансово плащане, а съгласно т. 3.1 от приложения договор, правото на собственост върху дървесина преминава от "Държавно лесничейство" гр. Бяла към "Еколес - 2002" ЕООД след датата на издаване на позволителното за транспортиране на дървесината. Към ПИНП са представени Позволителни за транспортиране № 20896 и № 20897, които са издадени на дата 25.10.2005 г. Съгласно т. 2.4 от същия договор фактурирането на дървесината се извършва по категории дървесина и асортименти, след съставяне на протокол за измерване на дървесината на временен склад. Фактури за дървесината по категория и асортименти и протоколи за измерване не са представени, поради което не може да са приеме, че само представените позволителни за транспортиране удостоверяват реалното придобиване на акациева дървесина от "Еколес-2002" ЕООД. Отделно, при съпоставка на датите на позволителните за транспортиране и тези на издадените фактури за продажба на колове се налага изводът, че "Еколес- 2002" ЕООД не е притежавало право на собственост на дървесина, при което фактурираните от него продажби към "Тотал вини" ЕООД са съставени при липса на реално извършени доставки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. При извършената насрещна проверка на "Рентнер" ЕООД е установено, че същото е издало на "Тотал вини" ЕООД фактури за продажба на колове от акация, а като доказателство за придобиване е посочило фактура № 2372/4.04.2005 г., издадена от Община Стражица - общинско предприятие "Странични дейности", от която е видно, че е придобило дърва за огрев. Като допълнително доказателство за тази констатация към преписката е приложена декларация от представляващия "Рентиер" ЕООД. Следователно, издадените от "Рентнер" ЕООД към "Тотал вини" ЕООД фактури за продажба на колове са съставени при липса на доказателства за придобиване на правото на собственост върху такава стока, поради което не се установява доставка на стока от този вид по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В резултат на тези данни, установени от насрещните проверки е приета констатацията, че издадените от "Радо -98" ЕООД фактури не отразяват реално извършена облагаема доставка на дървени колове, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Неоснователно се поддържа от касатора, че след като има протокол за налични колове при ДЗЛ, реалността на сделката е доказана. Липсва доказаност от страна на оспорващия, че наличните колове са доставени именно от доставчика по фактурите, тъй като посочените като доставчици на прекия доставчик фирми не доказват да имат налична такава стока, поради което не е доказан стоков поток по анализираната верига от доставки, съобразно с издадените фактури, а именно - колове за лозя. Доказване реалността на сделката не е осъществено и с приетата по делото комплексна експертиза, която дава заключение за теоретична възможност за преработване на дърва за огрев в колове за лозя. Твърдения от страна на ДЗЛ за преработка на дърва за огрев в колове няма, в каквато връзка не са и ангажирани съответните доказателства за преработка на дърва за огрев в колове за лозя. Така приетото заключение на експертизата е анализирано наред с останалите по делото доказателства и правилно не е кредитирано от съда, тъй като не почива на конкретни данни, установени по делото, а напротив - изготвено е на база предположения, че дървата за огрев е напълно допустимо да се добиват на различи дължини. По същите съображения не са ценени и данните на двете ВЛ за извършен оглед на място и констатация за наличието на тия колове за лозя на лозовите насаждения на ДЗЛ, по който факт не се спори. Проследяването на стопанските операции е извършено с цел да се установи наличие на коловете като стока, тъй като такава стока е отразена като доставка във фактурите, по които е ползван данъчен кредит. Всички възражения на касатора във връзка с датите на транспортиране и датите на издадените фактури нямат съществено значение за спора, тъй като тези фактури при първия доставчик касаят "дървесина" като общо понятие, без конкретизация на вида, и "дърва за огрев", а прекия доставчик е фактурирал колове за лозя от акация, без по делото да са представени доказателства, че същите са преработени от "дървесина" или от "дърва за огрев". При тези неопровергани в хода на оспорването данни, съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу РА, с който органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63 и чл. 6 от ЗДДС. В случая за "Тотал агра" ООД са неприложими разпоредбите на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС и съответно чл. 65, ал. 8 от ЗДДС тъй като правото на приспадане на данъчен кредит при извършени плащания по ДДС- сметката може да послужи като основание за упражняване на право на данъчен кредит само в случаите, когато е изпълнен основният правопораждащ факт за това, а именно - наличието на реално извършена облагаема доставка, каквато в случая не е доказана да е осъществена от прекия доставчик за стоката, отразена във фактурите. Поддържаните доводи в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и при наличието на противоречиви данни е обосновал изводи за тези, ползващи се с доказателствена сила, въз основа на които е обосновал изводите си. Обжалваното решение с изводи за законосъобразност на издадения РА, респективно с постановено отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна, е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд в размер на 930 лв., същото е за цялото производство до приключване на делото, съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и второ в същия размер за защита от процесуалния представител - упълномощения юрисконсулт пред касационната инстанция не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,