Решение № 4624 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. С. срещу Решение 128 от 24.01.2025 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 1420/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Г. С. срещу Решение с рег. 338000-5594 от 01.11.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) Самоков към Министерството на вътрешните работи (МВР) за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касационният жалбоподател П. Г. С., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че е ирелевантно дали С. е запознат с обвинението от 11.06.2024 г. и дали същото му е предявено. Именно предявяването на обвинението придава на С. качеството на обвиняемо лице по наказателното производство и това води до последици по ограничаване на правата му, в това число и отнемане на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Първоинстанционният съд не е обосновал защо не е приел, че обжалвания акт страда от липса на мотиви. Липсата на точно и ясно описание на основанията за издаването на акта води до нарушение на правото на защита на адресата му. От акта не става ясно, че престъплението за което се твърди, че е предявено обвинение на С. е умишлено престъпление от общ характер. Не става ясно от къде съдът е достигнал до извода, че С. е бил длъжен да знае кое престъпление е умишлено и кое непредпазливо, което също води до необоснованост на обжалваното решение. Решаващият съд е пренебрегнал и факта, че в разпоредителната част на обжалваното решение не е посочено кое точно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси се отнема. Липсва индивидуализация на въпросния документ. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на Районно управление Самоков към Министерството на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че във връзка с писмо на началника на РУ - Самоков до Националната следствена служба (НСлСл), с писмо от 31.10.2024 г. директорът на НСлСл го е уведомил, че за лицето П. Г. С., към 30.10.2024 г., има данни за обвинения по неприключили наказателни производства, а именно: досъдебно производство ДП 95/2024 г. по описа на Специализирана дирекция Противодействие на корупцията , пр.пр. 8130/2024 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), като на С. е повдигнато обвинение на 11.06.2024 г, за престъпление по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) контрабанда в особено големи размери. С докладна записка от 01.11.2024 г. младши експерт при РУ - Самоков е уведомил административния орган за писмото от НСлСл, за обстоятелството, че по отношение на С. има издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси 20160185480 от 10.03.2021 г., със срок на валидност до 09.03.2026 г., както и че притежава посочените в разрешението и докладната записка четири броя огнестрелни оръжия. Направено е предложение за изготвянето на решение за отнемане на разрешението, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Издадено е Решение с рег. 338000-5594 от 01.11.2024 г. на началника на РУ на МВР Самоков. В решението е посочено, че П. Г. С. има издадено от РУ Самоков Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20160185480 от 10.03.2021 г., със срок на валидност до 09.03.2026 г. и притежава четири броя огнестрелни оръжия, описани в акта. Предвид събраните материали по преписката и на основание чл. 155, ал. 1 и чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отнето издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпасите за него на П. Г. С., поради това, че срещу него има повдигнато обвинение на 11.06.2024 г. за престъпление по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК по ДП 95/2024 г. по описа на Специализирана дирекция Противодействие на корупцията . На основание чл. 214, ал. 1 ЗОБВВПИ е иззето издаденото от РУ - Самоков Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20160185480 от 10.03.2021 г., валидно до 09.03.2026 г., с вписани в него огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в акта. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Анализирал е разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ и е приел, че е налице посоченото от органа основание за отнемане на издаденото на С. разрешително, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че срещу С. е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК, като му е повдигнато обвинение на 11.06.2024 г. Посочил е, че в случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност и наличието на условията по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, задължително предпоставя издаване на решение за отнемане на издаденото на лицето разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Счел е, че без значение за законосъобразността на административния акт е дали С. е запознат с повдигнато на 11.06.2024 г. обвинение и дали му е предявено и кога, доколкото е безспорно, че по отношение на С. е повдигнато обвинение по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК, което е от общ характер. Изложил е, че не е ограничено правото на защита на С., поради това, че в акта, не е изписано, че е обвинението е за умишлено престъпление от общ характер. Посочил е, че престъпленията от частен характер са посочени изрично в Наказателния кодекс като такива, които се преследват по тъжба на пострадалото лице. Всички престъпления, за които не е посочено изрично в НК, че се преследват по тъжба на пострадалия, са престъпления от общ характер. Счел е, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с целта на закона. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, издадено разрешение за дейностите по този закон се отнема от органа издал разрешението при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 ЗОБВВПИ или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай е установена хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗОБВВПИ, която предвижда, че не се издава разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие на лице, срещу което има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Цитираната разпоредба визира като основания за отнемане на разрешителното, както осъждането за умишлено престъпление от общ характер, така и наличието на обвинение за такова престъпление. Законосъобразно съдът е приел, че при наличието на една от посочените хипотези, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. В случая, доколкото срещу С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК, безспорно е налице обвинение за умишлено престъпление от общ характер, тъй като, търсенето на отговорност е подчинено на общия режим (засяга се обществен интерес или обществени интереси и лични блага), а не започва по тъжба на пострадалия, което характеризира престъпленията от частен характер. Фактическият състав на чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗОБВВПИ е изпълнен, когато срещу титуляра на разрешението има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, като разпоредбата не изисква като елемент от фактическия си състав обвинението да бъде предявено. Противно на изложеното в касационната жалба, в оспорения административен акт изрично е посочен номерът, датата на издаване и срокът на валидност на отнетото на С. разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Макар това да не е сторено в разпоредителната част на акта, а в мотивите му, притежаваното от С. разрешение, което се отнема, е надлежно индивидуализирано. Предвид изложеното не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани и поради това не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд