Решение № 7094 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител М. Л. Станчева, против Решение № 783 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 785/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът „ИПСИМП по ревматология – д-р С. Т. К.“, гр. Велико Търново, чрез адв. Х. К. Констадинов дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция, както и възразява за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради прекомерност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е искова претенция за неизпълнение на задължение на Националната здравноосигурителна каса по договор № 040130/6.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК и „ИПСИМП по ревматология – д-р С. Т. К.“, представлявано от С. Т. К. в размер на 4635,50 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. От фактическа страна по делото е установено следното: Между НЗОК и „ИПСИМП по ревматология – д-р С. Т. К.“, представлявано от д-р С. Т. К. е сключен Договор № 04130/6.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. През месец август 2024 г. в индивидуалната практика на д-р К. са извършени 88 първични прегледа, 29 вторични и 1 диспансерен преглед на обща стойност 4 569 лв. От финансовия отчет се установява, че 35 от прегледаните пациенти са лица, упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което на основание чл. 37, ал. 6 ЗЗО и ПМС № 193/2012 г. от държавния бюджет се дължи сума в размер на 66,50 лв. Общата стойност на извършената дейност възлиза на 4 635,50 лв. Съгласно данните от информационната система на НЗОК дейността за месец август 2024 г. е отчетена по електронен път на 3.10.2024 г. в 17:09 ч., като са подадени -спецификация за извършена специализирана извънболнична медицинска помощ по Договор № 040130/06.10.2023 г., опис към месечния отчет на СИМП „ИПСИМП по ревматология – д-р С. Т. К.“ и финансов отчет за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 6 ЗЗО. С писмо, подписано електронно на 4.10.2024 г., д-р К. е поискала от директора на РЗОК изплащане на сумите за извършената дейност за месец август 2024 г. На 6.10.2024 г. е подадено второ писмо, съдържащо изложение на причините за забавеното отчитане. С писмо изх. № 29-07-129/31/7.10.2024 г. директорът на РЗОК е уведомил д-р К., че дейността за месец август 2024 г. е следвало да бъде отчетена в периода от 2.09.2024 г. до 17:00 ч. на 4.09.2024 г. или от 1.10.2024 г. до 17:00 ч. на 3.10.2024 г., като е посочено, че дейността не може да бъде приета, обработена и заплатена. На 10.10.2024 г. д-р К. е подала възражение до управителя на НЗОК. На 20.11.2024 г. е изпратено напомнително писмо, а с писмо изх. № 29-07-129/42/12.12.2024 г. управителят на НЗОК е уведомил изпълнителя, че при извършена проверка в информационната система е установено подаване на електронния отчет на 3.10.2024 г. в 17:09 ч., като обработката е приключила с „фатална грешка“ и отчетът не е бил приет и обработен. Неизплащането на дължимата сума от НЗОК, съгласно договор № 040130/6.10.2023 г. е оспорено с искова молба с вх. № 18788/01.09.2025 г. пред Районен съд – Велико Търново като същата е изпратена по компетентност на Административен съд – Велико Търново. Назначена е съдебно-икономическа експертиза. Според заключението ѝ съставените отчетни документи отговарят на изискванията на договора, стойността на извършените през месец август 2024 г. медицински дейности е 4 569 лв., а дължимите суми по чл. 37, ал. 6 ЗЗО са 66,50 лв., или общо 4 635,50 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че проверката не е включвала установяване на датата на подаване на отчета. Заключението е прието от съда. Ответникът е представил възражения срещу него с писмени бележки след приключване на съдебното дирене. Административен съд – Велико Търново е приел за доказана и основателна главната искова претенция, както и акцесорната за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 1.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът правилно е извел материалното субективно право от доказаните факти въз основа на релевантните правни норми. Следователно от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че исковата претенция на ответника е основателна. Правилно Административен съд – Велико Търново е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на Дял трети от АПК, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, доколкото произтича от неизпълнението на административен договор. Съгласно чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО (в сила от 1.01.2019 г. (ДВ бр. 77/2018 г.), договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 ЗЗО с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. Разпоредбата е материалноправна, поради което има действие занапред и като такава е приложима по отношение на сключените договори след приемането ѝ, какъвто е настоящият случай (Определение № 4969 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2020 г., VI о.). Актовете, които не притежават белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и с които не се налагат административни санкции или не се отправя покана за възстановяване на неоснователно получени суми, не подлежат на квалификация като административни актове. Споровете, възникнали във връзка с тях, следва да бъдат разглеждани като спорове по изпълнението на административните договори. В конкретния случай писмо № 29-07-129/31/07.10.2024 г. на директора на РЗОК няма единствено уведомителен характер. С него се обективира отказ от приемане, обработване и съответно заплащане на отчетената медицинска дейност, поради неспазване на сроковете за подаване на отчетните документи, предвидени в НРД за медицинските дейности 2023–2025 г. Следователно спорът не е свързан със законосъобразността на административен акт, а с твърдяно неизпълнение на задължения, произтичащи от административен договор. Съгласно чл. 80 ЗЗО споровете по изпълнението на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, когато не е постигнато съгласие чрез арбитраж. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че обхваща всички спорове относно изпълнението на договорните задължения, извън случаите на налагане на санкции, за които законодателят е предвидил специален ред за оспорване. Неплащането на дължими суми по договора не представлява административен акт и не може да бъде приравнено на такъв. Именно поради това законодателят е предвидил самостоятелна процесуална възможност за защита на правата по административни договори, обективирана в чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК. По съществото на спора не се възразява, че по отношение на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, същите са длъжни да отчитат по електронен път извършената медицинска дейност при условията и по реда, предвидени в НРД. Съгласно чл. 234 от НРД за медицинските дейности за периода 2023 – 2025 г., НЗОК заплаща договорената и извършената медицинска дейност след представяне на съответните отчетни и финансови документи в утвърден от НЗОК формат, чрез интернет портала на НЗОК или посредством WEB услуга. Съгласно чл. 238, ал. 1 НРД предпоставка за заплащане на извършената дейност е тя да е реално осъществена, отчетена с изискуемите документи и изпълнена в съответствие с договорните условия. По делото не се спори, че медицинската помощ е била действително извършена. Нещо повече, съгласно проведената съдебно – икономическа експертиза, съставените отчетни документи за процесния период – м.08.2024 г., отговарят на изискванията посочени в чл. 37, ал. 1-6 от Договора, а общата стойност на извършените дейности по извънболнична медицинска помощ е в размер на 4,635.50 лв., каквато е и първоначалната искова претенция на ответника. Правилно Административен съд – Велико Търново е тълкувал разпоредбата на чл. 239, ал. 4 НРД, като е приел, че същата намира приложение в хипотезата на непредставяне на отчет за извършената дейност в рамките на два последователни отчетни периода, а не само на един, както е в процесния случай. Дори ако се приеме, че отчетът за месец август 2024 г. е подаден извън срока по чл. 234, ал. 2 НРД, не следва да се квалифицира като нарушение обуславящо отказ по чл. 234, ал. 4, доколкото същият е приложим само при условие на неотчетност за два последователни месеца, например август и септември. От данните по делото не може да се направи извод, че НЗОК е възразила относно подадената отчетната дейност за месец септември 2024 г. В този смисъл не може да се направи извод, че медицинската дейност не е отчетена в рамките на два последователни месеца. Следователно отказът на НЗОК да заплати реално извършената и безспорно извършена медицинска дейност не намира опора в приложимите договорни и нормативни разпоредби и представлява неизпълнение на поетото по административния договор задължение за заплащане на предоставената медицинска помощ. С оглед на изложеното и при липса на пороците обективирани в чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат постановени претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 386,54 евро (триста осемдесет и шест евро и петдесет и четири цента). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: