Решение № 10642 от 23.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция ФБМДТ при община Белослав, подадена чрез процесуален представител, против Решение 1638/08.12.2021г., постановено по адм. дело 1343/2021г. на Административен съд Варна, в частта с което е отменен АУЗД МДТ-215303000317-1/19.04.2021г., на орган по приходите в дирекция МДТ при община Белослав, потвърден с решение МДТ В-98/2/04.06.2021г. на директор на дирекция ФБМДТ при община Белослав , в частта в която на дружеството Девня Инвест Еко ООД са определени задължения за такса за битови отпадъци за имот 61741.18.31 за 2019г. в размер на 2 350.34лв. главница и 389.76лв. лихва за забава и за 2020г. в размер на 2 350.34лв. главница и 150.49лв. лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съгласно две заповеди на кмета на община Белослав за имота се начислява само и единствено компонента от такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Твърди, че на територията на община Белослав има изградена инсталация за механично и биологично третиране на битови и зелени отпадъци, като по този начин тази такса се дължи и предвид чл. 62, т. 2 и чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Варна в обжалваната му част и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството в тази част. Ответникът по касационната жалба ТД Девня Инвест Еко ООД в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорват касационната жалба. Молят съда да остави в сила решението на АС Варна в обжалваната му част. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Варна е бил Акт за установяване на задължения МДТ-215303000317-1/19.04.2021г. на орган по приходите в дирекция МДТ при община Белослав, потвърден с решение МДТ-В-98/2/04.06.2021г. на директора на дирекция ФБМДТ при община Белослав, с който на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2019г. и 2020г. за земя с идентификатор 61741.18.31 с площ 712 225кв.м. в общ размер на 5 640.82лв. главница за ДНИ и 648.29лв. лихва и 4 700.68лв. главница за ТБО и 540.25лв. лихва. АС Варна е отменил оспорения пред него в частта за определени на дружеството задължения за ТБО за 2019г. и 2020г., а в останалата част е отхвърлил жалбата. В отхвърлителната част липсва подадена касационна жалба и решението на АС Варна е влязло в сила. Предмет на оспорване е решението на първоинстанционния съд само в частта в която е отменен АУЗД за начислени задължения за ТБО за 2019г. и 2020г. АС Варна е приел, че страните не спорят по фактите, а се оспорва дължимостта на такса битови отпадъци. Установява се безспорно, че със заповед 791/31.10.2018г. и 799/31.10.2019г. кмета на община Белослав е определил имотите в регулацията на всички населени места на територията на община Белослав за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В т. IV от заповедта е предвидено че за имот 61741.18.31 по КККР на с. Разделна, собственост на Девня Инвест Еко ЕООД се предоставя само услугата Обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения . Не се оспорва от дружеството, че е собственик на процесния имот към периода 2019г. и 2020г., както и, че е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за този имот. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, но в частта си за задължения по ТБО в нарушение на материалния закон. Прието е, че ТБО се заплаща само ако е налице извършена такава услуга от съответната община. По делото не са събрани доказателства, че имота генерира отпадъци, които да са били събирани, извозвани и третирани в съответно депо. Според съда ответната страна не е доказала по никакъв начин реалното третиране на битови отпадъци от имота на дружеството. Именно липсата на доказване на реалното извършване на услугата от общината е мотивирало съдът да отмени акта в тази му част. Обжалваното решение е правилно, но по мотиви различни от изложените. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, в приложимата по време редакция, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Нормата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ в приложимата й редакция изрично сочи, че не се събира такса за спорната услуга, когато тя не са предоставя от общината. Константна е практиката на Върховен административен съд, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. В конкретния случай ТБО за 2019г. и 2020г. на дружеството са определени само по един от компонентите му - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, като органа твърди, че това обхваща проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Таксата за този компонент, обаче се събира само при условие, че общината разполага със съответните депа или съоръжения респек., че ползва депо на друга община за депониране на отпадъци т. е. притежаването на депо респек. ползването чрез сключени договори на друго такова, собственост на трето лице пряко обуславя предоставянето на тази услуга. В тази връзка правилно АС Варна е посочил, че доказателства в тази насока липсват. Представени са решения на Общински съвет Белослав по приета актуализация на план-сметка за разходите в дейност Чистота за 2019г. и 2020г., като се установява, че размера на таксата за обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци в размер на 1.39 промила, но не и такива, че общината разполага с депо за обработка на отпадъци или че ползва друго депо, собственост на трето лице. Наведения в касационната жалба довод, че община на територията на общината е изградена инсталация за механично и биологично третиране на битови и зелени отпадъци, собственост на Екоинвест Асетс АД е голословно и неподкрепено с никакви доказателства. Липсват представени факти и свидетелства, че общината използва това депо за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци. Компонента по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ е дължим, но само при безспорно установяване, че съответната община притежава и/или ползва съоръжения или инсталации за третиране на битови отпадъци т.е. общината може да претендира за заплащане на разходи свързани с прилагане нормата на чл. 62, т. 2 от ЗМДТ само и единствено ако установи по съответния ред факта, че ползва такива съоръжения или инсталации. Както се посочи по-горе доказателствената тежест за установяването на тези юридически факти лежи изцяло върху административния орган /така чл. 170, ал. 1 от АПК, а и общото правило на чл. 154 от ГПК, съобразно които всяка една страна дължи доказване на онези положителни факти от обективната действителност, от които черпи благоприятни правни последици, и с които конкретната правна норма свързва своето проявление/. Последиците от несправянето с тази доказателствена тежест се свързват със задължението на съда да приеме за ненастъпили съответните правноревелантни към конкретния казус юридически факти. С тази доказателствена тежест касаторът не се е справил, като не е ангажирал каквито и да било доказателства за притежаване от общината на съоръжения или инсталации за третиране на битови отпадъци, респек. за ползването на такива, собственост на трети лица т. е. органът не е доказал наличието на правните предпоставки, от които възниква задължението за заплащане на такса битови отпадъци, както правилно е приел и съставът на първостепенния съд. С оглед на горното, при спазване на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 220 АПК, и при конкретно събрания по делото доказателствен материал, се следва изводът, че решението в оспорената му част, с която процесният АУЗД е отменен в частта му относно установените задължения за ТБО и прилежащи лихви за забава, като правилно и нестрадащо от релевираните в касационната жалба пороци необоснованост и нарушение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора се дължат разноски на ответната страна за адвокатско представителство пред касационната инстанция в размер на 680лв., предвид представеното по делото /л. 31/ адвокатско пълномощно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение