Решение № 157 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6177/2007 г.

Решение № 157 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6177/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 457 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 163/2005 г. на П. окръжен съд е допусната делба на парцели II- 1209 и парцел **** КОО в кв.71 по плана на гр. Б., заедно с построената в парцел **** КОО двуетажна жилищна сграда, като са определени и квотите на съделителите. Със същото решение не е допусната делба по отношение на парцел **** 1210 в кв.71 по плана на гр. Б.. С. П. Х. Г. е подал касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част относно недопускането до делба на парцел **** 1210, като моли и този имот да се допусне до делба. Оспорва и квотите на някои от съделителите. Прави довод и за нищожност на решението поради участието в състава на съда на съдия, който е разглеждал делото и пред районния съд. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предмет на делбата е наследството, останало от общия наследодател на страните Т, който е притежавал дворно място от 1 070 кв., заснето по плана от 1919 г. като имоти пл. № 837 и 838. По следващия план от 1958 г. имотите са заснети като един общ имот- пл. № 1* за който са отредени парцели I- 1165, 1166, II- 1165 и III- 1165, като към последния парцел ****а се придавали 105 кв. м. от съседния имот пл. № 1* тогава собственост на трето лице. По следващия план от 1974 г. парцел **** вече е бил отреден не за имот пл. № 1* а за имот пл. № 1* който вече е индивидуална собственост на един от наследниците Т, придобит от него на собствено основание с нотариален акт № 166/1963 г. Спорът по делото е за парцел **** 1164, който съдът не е допуснал до делба, тъй като не е отреден за имот, собственост на общия наследодател. Върховният касационен съд намира, че решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Имотите се делят съобразно регулационния им статут по последния действащ план на населеното място, като ако са урегулирани до делба се допускат парцелите, а не имотите, за които те са отредени, поради непосредственото вещно правно действие на дворищната регулация при режима на ЗТСУ и ЗПИНМ. По делото е установено, че парцел **** не е отреден за имота на общия наследодател на страните - имот пл. № 1* а за съседния имот пл. № 1* който е притежаван на лично основание от един от наследниците Т, придобил го от предишния собственик Т. Ц. по силата на нот.акт № 166/1963 г. По делото е без значение какво е било положението на имотите по отменения план от 1958 г. и че според него парцел **** се е отреждал за имот пл. № 1* тъй като действието на тази регулация е отпаднало с влизането в сила на новия регулационен план от 1974 г., а по последния план от 1990 г. имотите са съответно парцел ****КОО с къща и парцел **** 1209, както са допуснати до делба. Правилно в делбата не е включена и частта от 122 кв., която се придава от имот пл. № 1* за упълномеряване на парцел ****, тъй като по силата на дворищната регулация собственикът на имот пл. № 1* е престанал да бъде собственик на тази част от имота си и тя е станала собственост на лицето, което е собственик на парцел **** 1164. По делото освен това е установено, че сметките за тази придаваема част са уредени, за което е издаден и съответния констативен нотариален акт № 64/1980 г., а с решение по гр.д. № 366/98 г. е отхвърлен иск по чл. 136 ЗТСУ за обезсилването на този нотариален акт, като е потвърдено, че са били налице всички изисквания на закона за издаването му. С оглед на тези данни правилно и в съответствие с установената собственост на имотите въззивният съд е изключил от делбата парцел **** 1164 / сега III- 1210/, тъй като същият не е съсобствен между страните и не е част от наследството на общия им наследодател, което е предмет на делбата. Неоснователно в жалбата се оспорва участието на Т. Г. в делбата на останалите два имота и къщата, както и определените му квоти, тъй като притежаването на отделен имот в индивидуална собственост не го лишава от качеството му на купувач на наследството от един от преките наследници и правото да участва в делбата на имуществото, останало от общия наследодател на страните. Неоснователно е и оплакването за нищожност на решението като постановено от незаконен състав, тъй като съдията И. Д., участвала в състава на въззивния съд не е взела участие при постановяване на решението от районния съд, а е провела само някои от съдебните заседания, което не е основание за отвод по чл. 12, ал. 2 ГПК /отм./. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение