Решение № 15144 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2020 г.

Решение № 15144 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Монев, против решение № 116/30.06.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по административно дело № 46/2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-02002019000780-091-001/01.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в оспорената му част, потвърдена с решение № 224/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на жалбоподателя "Гелфорс" ЕООД разноски в размер на 620 лв. В касационната жалба се твърди наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а именно неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат. Според касатора, при безспорно установените факти, неправилно съдът е приел, че между ревизираното дружество и И. Д., както и между него и К. Г., не е налице прикрито трудово правоотношение. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 582 лв. за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба – "Гелфорс" ЕООД, ЕИК 203922722 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж. к. "Клуцохор", бл. 10, вх. Д, ет. 1, ап. 1 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Рафаилов по съображения, изложени в писмени бележки, и иска от съда да остави в сила оспореното решение на Сливенския административен съд, както и да му присъди сторените разноски съгласно списъка на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Сливенския административен съд е бил РА № Р-02002019000780-091-001/01.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в оспорената му част, потвърдена с решение № 224/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество "Гелфорс" ЕООД са установени задължения за: данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ за периода 01.07.2017 г. – 30.09.2017 г. в размер общо на 116. 56 лв. и лихва - 22. 68 лв.; вноски за ДОО за осигурители на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 – ал. 3 КСО за периода 15.02.2016 г. – 31.01.2019 г. в общ размер 2 401. 61 лв. и лихва – 484. 65 лв.; вноски за здравно осигуряване за осигурители за същия период на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО в общ размер 1 023. 64 лв. и лихва – 210. 10 лв.; вноски УПФ за осигурители за същия период на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 6 КСО в общ размер 639. 88 лв. и лихва – 133. 86 лв. Задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ за периода 01.07.2017 г. – 30.09.2017 г. са установени във връзка с положения труд от И. Д., а задължителните осигурителни вноски - във връзка с положения труд от К. Г.. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 ДОПК след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че по фактите не е налице спор между страните, а спорът е относно материалната законосъобразност на РА. Обосновал е извод, че гражданският договор № 1/02.07.2017 г., сключен между "Гелфорс" ЕООД и И. Д., не притежава белезите на трудов договор, след като подробно е обсъдил задълженията на страните по него и е сравнил белезите на договора за изработка и на трудовия договор. Относно осъществяваната от К. Г. в качеството й на управител на "Гелфорс" ЕООД дейност, свързана със счетоводното обслужване на фирмите, с които дружеството има сключени договори, съдът е приел, че тази дейност е извършена от счетоводното предприятие по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗСч, а не в изпълнение на задълженията й в качеството й на негов служител по трудово правоотношение. С така изложените мотиви е отменил РА като незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. С договора от 02.07.2017 г. "Гелфорс" ЕООД в качеството си на възложител възлага, а И. Д. в качеството си на изпълнител приема да извърши срещу възнаграждение архивиране и описване на документацията на фирмите, обслужвани от дружеството, за 2016 г. и 2017 г. и 2018 г., да организира входящата кореспонденция по папки и фирми в рамките на определен срок. Възнаграждението следва да бъде заплатено от възложителя след представяне на изпълненото, в размер на 450 лв. за 2016 г. и 2017 г. и в размер на 445 лв. за 2018 г. Сумите са изплатени с разходни касови ордери. Правилно съдът е преценил този договор като договор за услуга, при който престацията е определен резултат и възнаграждението е договорено за този резултат. Той няма за предмет престирането на работна сила и поради това неправилно е определен от приходните органи като трудов. Другите разлики между трудовия договор и договора за услуги са свързани с договореностите за работно време, работно място, задължение за спазване на определена трудова дисциплина, йерархична зависимост на работника при трудовия договор, каквито не са налице при договора за услуги, не се установяват и в случая. /виж в този смисъл решение № 1332 от 06.02.2006 г. по адм. д. № 11484/2005 г. на ВАС, шесто отд. /. Правилен е изводът на съда, че управителят на търговско дружество с ограничена отговорност не може да бъде едновременно с това и работник или служител по трудов договор, сключен между него и същото дружество. Според Тълкувателно решение № 3 от 15.11.13 г. по тълк. д. № 3/13 г. на ОСГТК на ВКС органният представител, чрез който юридическото лице влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като физическо лице и отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ управителят представлява дружеството с ограничена отговорност. В едно трудово правоотношение работодателят /в случая юридическо лице/ според определението в пар. 1, т. 1 ДР КТ наема самостоятелно работници или служители. В отношенията си с наетите работници или служители волята на работодателя се изразява от неговия управител, ако той е дружество с ограничена отговорност. От друга страна, сключвайки трудов договор, работникът /служителят/ действа като физическо лице и самостоятелен гражданско правен субект, воден от свой собствен интерес. Както беше посочено по-горе, съществен белег на трудовия договор е задължението на работника или служителя за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархичната му зависимост от работодателя. Поради това е невъзможно да съществува трудово правоотношение между дружеството с ограничена отговорност като работодател и неговия управител като работник или служител. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Поради това, тъй като управителят на ЕООД е лицето, което сключва трудовите договори с работниците и служителите в дружеството, не е възможно той да сключи трудов договор сам със себе си /виж в този смисъл решение № 91 от 16.04.2018 г. по гр. д. № 513/2017 г. /. Разбира се, няма законова пречка управителят да работи по трудово правоотношение в друго дружество. В случая е безспорно установено, че Геловска е работила по трудово правоотношение в "Момчеви и сие" ООД при 8 часов работен ден. По така изложените съображения неправилно ревизиращият екип е определил работата на И. Д. в ревизираното дружество и на неговия управител К. Г. като работа по трудово правоотношение, във връзка с която дружеството в качеството му на работодател и осигурител дължи данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ за периода 01.07.2017 г. – 30.09.2017 г. във връзка с изплатените на И. Д. възнаграждения, както и задължителни осигуровки за К. Г.. Като е отменил РА Сливенският административен съд е постановил правилно решение в съответствие с приложимите материално правни норми, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение