Решение № 753 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2018 г.

Решение № 753 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Юнис" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 4326/26.06.2018 г. по адм. д. № 10271/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2200141600101-091-001/04.05.2017 г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 2214 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е нeоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-2200141600101-091-001/04.05.2017 г. на ТД на НАП-София, изменен с решение № 1166/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, с които не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 45 119 лв с начислени лихви общо 10 197, 69 лв по фактури на "Топливо 2" ЕООД, "Вергон" ЕООД, "Веракс 03" ЕООД, "Ай сток" ЕООД и "ИБ-2013" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни материали не са осъществени. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури на посочените доставчици. Управителят на "Топливо 2"ЕООД е дал обяснения, че дружеството не е издавало спорните фактури на ревизираното лице, издало е други фактури, които са описани в дневниците за продажби на доставчика. Представените приемо-предавателни протоколи за предаване на стоки от този доставчик се опровергават от цитираните обяснения, подкрепени от факта, че спорните фактури не са отразени в дневниците за продажби на доставчика. За осъществяване на доставките от останалите доставчици не са представени доказателства за индивидуализиране и предаване на фактурираните родово определени вещи, поради което също не е доказано осъществяване на доставките. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена от доставчика, издал фактурата. Правилен е изводът на съда, че осчетоводяването на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по фактурите са осъществени, след като липсват доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки от доставчиците на ревизираното лице. Съдът е обсъдил заключенията на вещото лице и обосновано е приел, че допълнителното заключение е изработено без проверка в счетоводствата на доставчиците, по представените извлечения от счетоводните им регистри, поради което не следва да се кредитира. По чл. 51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Съгласно чл. 54, ал. 3 от ДОПК разпечатки на данни от технически носители са допустимо доказателство, ако се съдържат в компютрите или другите технически носители, от които са направени. Частично цитираната ал. 3 изисква, за да се ползват данните от компютърните справки, приложени по делото, вещото лице да извърши проверка в счетоводството на доставчиците на компютрите, от които са направени и да потвърди наличието им в тях, каквото проверка вещото лице не е извършило. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на жалбоподателя, че материалите по спорните фактури са вложени в обектите, които е изградил. Последващите доставки, за да бъдат доказателство за осъществяване на процесните, следваше да се установи, че ревизираното лице не е получавало стоки от същия вид от други доставчици, освен процесните, каквито доказателства по делото липсват. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2189, 51 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,