Решение № 15336 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2016 г.

Решение № 15336 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. Д. от гр. Б., чрез пълномощника му адв. С. И., против решение № 567 от 31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 255/2016 г. по описа на Административен съд - Б. (АС- Б.), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 769з-7 от 18.01.2016 г., издадена от ВПД Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответникът- ВПД началник на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, че съдът не е преценил, че при издаването на оспорената заповед са допуснати нарушения на процедурата. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора Д. против заповед № 769з-7/18.01.2016 г. на ВПД началник Сектор "ПП" при ОДМВР- Б., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", за това, че за времето от 7,00 часа на 05.08.2015 г. до 19.00 часа на 05.08.2015 г. на територията на гр. Б., по време на изпълнение на служебните си задължения при осъществяване на пътен контрол, при контакт с граждани - водачи на МПС не е използвал безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, с което е нарушил т. 6.9, раздел втори от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил (Указанията). Първоинстанционният съд е приел за установено, след като подробно е обсъдил събраните доказателства, че с писмо рег. № 7855р-8451 от 28.10.2015 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност", е уведомен директора на ОД на МВР - Б. за извършен преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно - технологичните правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол", утвърдени със заповед № 8121з-960/09.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи. При прегледа им е установено наличие на видеофайлове, които не съдържат аудиозапис при извършване контрола на пътното движение от полицейски служители. По повод данните за нарушения, директора на ОДМВР Б., с резолюция, е разпоредил проверка, като с докладна записка рег. № 769р-9835/28.12.2015 г. е докладвана извършена проверка на назначените в наряд за изпълнение на пътен контрол на територията на гр. Б. за периода от 03.08.2015 г. до 10.08.2015 г. За жалбоподателя е установено, че на 05.08.2015 г., за времето от 07,00 часа до 19,00 часа, е осъществявал пътен контрол, но не е използвал безжичните микрофони на системата за видеонаблюдение, с която е оборудван използвания по време на наряда служебен автомобил. Посоченото е квалифицирано като нарушение на т. 6.9, раздел II от Указанията и е предложено да се извърши проверка, да се съберат обяснения и да се предприемат мерки за налагане на дисциплинарно наказание. Полицейският служител е запознат с извършената проверка, като на 29.12.2015 г. същият е представил обяснение, регистрирано с рег. № 769р-269 от 08.01.2016 г. Извършена е проверка като резултатите са обективирани в справка № 769р-271/08.01.2016 г., в която са възпроизведени фактическите констатации. Жалбоподателят е запознат със справката срещу подпис и е дал обяснение, регистрирано с вх. № 769р-317 на 11.01.2016 г. На основание установените факти е издадена процесната заповед. При така установеното съдът е приел, че оспорената заповедта е законосъобразна. Посочил е, че нарушението е безспорно установено. Приетите, със заповед на министъра на вътрешните работи "Указания за работа на полицейските служители със системата за видео-наблюдение монтирана в автомобил" са доведени до знанието на служителите от сектор "Пътна полиция" - Б., видно от протокол № 769р-1795/27.03.2015 г., като жалбоподателят е отразил, че се е запознал със тях, като лично се е подписал под № 10. В т. 6.9 от Указанията е въведено задължение за назначените в наряд служители, при всяко начало на проверка или осъществяване на контакт с граждани, задължително да се маркира чрез еднократно натискане на бутона "REC" от микрофон 2 начало на запис, съответно краят на проверката да се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутона. В случая това не е спазено, тъй като от прегледа на видеофайловете е установена липса на аудиозапис, т. е. по време на проверката микрофонът не е бил включен. Съдът е отхвърлил доводите за съществени нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура, тъй като са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, нарушението е фактически описано в обстоятелствената част на заповедта, съобразно установеното в хода на проверката, видно от изготвената справка, на която органът се е позовал, спазени са изискванията, за даване на обяснения. Съдът е отхвърлил и възражението, че се касае до две нарушения, тъй като наказващият орган не се е позовал на хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и никъде в мотивите не е посочил "неизпълнение на служебни задължения". Отхвърлил е и възражението, че служителят не се е запознал с видеофайловете. Съдът е посочил, че жалбоподателят се е запознал с резултатите от проверката и изготвената справка, но не е направил възражения против констатациите, не е поискал експертиза или други доказателства, за да обори същите. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати нарушения на процедурата по издаването на заповедта. Възражението в касационната жалба, че не е спазен чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. (Инструкцията) не може да бъде споделено. Съгласно чл. 16 от Инструкцията дисциплинарно наказващият орган (ДНО) назначава проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща на дирекция "Човешки ресурси", а държавният служител срещу когото се извършва проверката се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализиране на правото на защита. Вярно е, че в случая не е издадена заповед по образец, но ролята на същата заповед - да се запознае държавният служител с обстоятелството, че се назначава проверка, в случая е спазено. Видно от докладната записка № 769р-9835 от 28.09.2015 г., с резолюция на ДНО, е разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка по отношение вече установените персонално лица, извършили твърдяното в сигнала на Дирекция "Вътрешна сигурност" нарушение. Постановено е и запознаване на лицата с вече извършената проверка и снемане на обяснения. Посоченото е спазено, като, видно от обяснението на Д. от 29.12.2015 г., регистрирано с № 769р-269 от 08.01.2016 г., същият е запознат на следващия резолюцията ден с инициираната проверка и данните по нея, което е удостоверено с подписа му. Допуснатите нарушение за неспазване на образеца на заповед, както и неотразяване на часа на запознаване на лицето са несъществени и не може да се приеме, че се отразяват на законосъобразността на издадената заповед за налагане на наказание. От същата категория - несъществено нарушение е и това, че ДНО не е поставил нарочна резолюция върху приетите от дисциплинарно привлеченото лице обяснения. Същите са възприети като част от материалите от преписката от ДНО, а изрично в заповедта е посочено, че са приети писмените обясненията на жалбопадателя от 11.01.2016 г. Неоснователно е и възражението, че не става ясно дали служителят Желязков, който е изготвил справката, в която е посочено, че видеофайловете са прегледани и от същите е видно, че конкретните служители не са използвали безжичните микрофони на системата е именно лицето, което е прегледало файловете, както и че видеофайловете не са предоставени на Д.. Служителят е заявил, че е запознат с материалите от проверката, като не е възразил нищо по отношение видеофайловете - годността им на доказателствено средство, начина на възпроизвеждане, автентичност или други пороци, които ги компрометират като доказателства. И в рамките на съдебното производство не е направено каквото и да е доказателствено искане в тази насока. Тези и останалите възражения относно доказването с видеофайловете, както и че не е правена проверка при зачисляване на съответния автомобил на наряда относно техническа годност и други, които се правят за първи път пред касационната инстанция, не могат да бъдат разглеждани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Освен това, видно от Ежедневната ведомост, техническите средства са зачислени на Д., като същият не е възразил по какъвто и да е начин относно системата за видеонаблюдение. Неоснователни са всички възражения относно липсата на персонализация на нарушението, съответно на носенето на дисциплинарна отговорност. Деянието, чрез което е осъществено нарушението е бездействие - неизползване на безжичните микрофони на системата за видеонаблюдение, т. е. няма как ДНО да опише и констатира чрез какви действия жалбоподателят е осъществил нарушението, както се иска в касационната жалба. Нарушението е категорично установено, тъй като по време на наряда Д. и партньора му са съставили четири АУАН и два фиша, т. е. същите са осъществили контакт с граждани, именно по време на които е следвало да е включен безжичния микрофон. Липсва запис, съответно е налице приетото нарушение на Указанията. Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е запознат със справката за извършена проверка. Правилно съдът е приел, че с писмено обяснение от 11.01.2016 г. служителят е заявил, че е запознат със справката, като обяснения ще даде в съдебна зала. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е съобразил липсата на място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Действително в обжалваното съдебно решение липсват изрични мотиви в този смисъл, но оспорената пред АС-Б. заповед съдържа всички реквизити по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и липсата на тяхното конкретно обсъждане не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е формирал общ извод за спазване на всички изисквания на закона при нейното издаване. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Ответната страна не претендира разноски, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение