Решение № 212 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 143/2010 г.

Решение № 212 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 143/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия М. М. Т. против решение № 517 от 5.I.2010 г. по в.н.о.х.д. № 615/2009 г. на Софийския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК основание: явна несправедливост на наложеното на Т. наказание лишаване от свобода и на присъденото в полза на Д. С. М. обезщетение за причинени й неимуществени вреди. Иска се изменяване на решението с намаляване срока на лишаване от свобода на 3 години и намаляване на обезщетението до справедлив размер. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр и Д. С. М. - конституирана като частен обвинител и граждански ищец - искат оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 20 от 23.I.2009 г. по н.о.х.д. № 2029/2008 г. на Софийския градски съд, М. М. Т. е признат за виновен в това, че на 25.IХ.2007 г. по бул. "Константин Величков" в София е управлявал лек автомобил СИТРОЕН КСАНТИЯ с рег. № 1* в нарушение правилата на чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1, предл. второ и чл. 150а ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 52-годишния Г. С. Г., след което Т. избягал от местопроизшествието, за което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "б" НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при лек първоначален режим и за срок от 3 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на Д. С. М., сестра на загиналия Г. С. Г., са присъдени 10 000 лв. за обезщетяване на причинени й неимуществени вреди с отхвърляне на иска й до размер на 30 000 лева. С обжалваното решение присъдата е изменена като: наложеното на Т. наказание лишаване от свобода е увеличено на 5 години и е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип; срокът на лишаване от правоуправление е увеличен на 8 години; присъденото на Д. С. М. обезщетение е увеличено на 30 000 лев.; престъплението е прието да е извършено на 24, а не на 25.IХ. 2007 г.. Жалбата срещу наказателната част на въззивното решение е неоснователна. Особената укоримост на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за безопасно движение, санкционирането му над 20 пъти в рамките на 2 години за допускани различни нарушения на ЗДП, включително за управляване на МПС с превишена и несъобразена скорост, отнемане предимството на други участници в движението и пресичане на регулирано със светофар на кръстовище при червен сигнал, както и осъждането на Т. през 2008 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК са все обстоятелства, които не само го характеризират като крайно недисциплиниран и опасен водач на МПС, и оправдават продължителността на срока, за който съдът го е лишил от правоуправление, но сочат още и на подчертан нихилизъм към установения правов ред, което пък оправдава продължителността на срока, за който съдът го е лишил от свобода. В гражданската си част въззивното решение - както и първоинстанционната присъда - е постановено в нарушение на материалния закон. Двете съдебни инстанции не са се съобразили с Пост. 4-61 г., Пл., р. III, т. 2, където със задължителността на закон са посочени изчерпателно лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен роднина. Братята и сестрите не са сред тях, затова първоинстанционният съд не е следвало да приема за разглеждане предявения от Д. С. М. граждански иск, макар приет, е следвало да го отхвърли като недопустим, а въззивният съд - да отмени първоинстанционната присъда в гражданската й част, да отхвърли гражданския иск и прекрати производството по него. Констатираната незаконосъобразност ВКС може да отстрани с правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, затова, на посоченото основание и още на ал. 1, т. 1 на чл. 354 НПК