Решение № 193 от 10.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 614/2016 г.

Решение № 193 от 10.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 614/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура /АП/ - Велико Търново и по жалби на подсъдимите И. К. и К. Г. срещу въззивно решение № 236 от 29.01.2016 г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, постановено по внохд № 176/2015 г., с което е изменена първоинстанционната присъда от 1.04.2014 г. на Русенски окръжен съд /ОС/, обявена по нохд № 167/2013 г. Депозираният протест съдържа оплаквания за неизпълнение на задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени в решение № 247 от 24.06.2015 г., по к. д. № 490/2015 г., за законосъобразна индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимите И. К. и К. Г., при условията на чл. 54 от НК, за извършените от тях престъпления по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК. С аргументи за високата степен на обществена опасност на инкриминираните деяния, с поставен акцент на конкретиката, при която са осъществени, и за каузалния принос на съпричастните към престъпните посегателства лица, демонстрирали упоритост и дързост, се обосновава явна несправедливост на отмерените санкции лишаване от свобода. Предлага се упражняване на касационните правомощия, предвидени в чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 от НПК. Подадените от подсъдимия И. К. и от неговия защитник жалби, и допълнението към тях, обективират недоволство от атакувания акт, и очертават допуснати процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и прекомерна завишеност на наложените наказания. В подкрепа на визираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК се излагат подробни доводи за пороци в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата, в хода на наказателното разследване, като след собствен прочит на гласните доказателствени източници, сочещи на "оговор" и при специално внимание на неспазена процедура при използване на специалните разузнавателни средства /СРС/, довела до процесуалната им негодност, се извежда заключение за неправилно формирано вътрешно убеждение на решаващия орган, за липса на изчерпателни мотиви по отношение на участието на И. К. в престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, и за несъответност на приетата фактология на доказателствения материал. Декларира се престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните от прокурора деяния, и пренебрегване на смекчаващите вината обстоятелства при определяне на вида и размера на отмерените от въззивната инстанция санкционни последици, като в допълнително представеното изложение се развиват съображения за субсумиране на чл. 214 от НК с описаното противоправно поведение и за произтичаща от невиновността на подсъдимото лице несправедливост на наказанията. При условията на алтернативност се предявяват искания за отмяна на решението на АС-Велико Търново и оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения или връщане на делото за ново разглеждане, респективно за неговата ревизия, чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода и прилагане на института на чл. 66 от НК. В касационната жалба на К. Г. се релевира дерогиране на приложимото материално право, с възражения по отношение на формата на съучастие и на диференцираните в обсега на чл. 54 от НК санкции. Обстойно се мотивира, че реализираните от подсъдимия неправомерни действия по чл. 213а от НК консумират помагачество по чл. 20, ал. 4 от НК и че данните за тежестта на престъпленията, и за личността на техния автор /чисто съдебно минало, направени самопризнания, проявена критичност и разкаяние, влошено здравословно състояние/ предпоставят изключително смекчената отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. В открито съдебно заседание на 27.09.2016 г. представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания от АП - Велико Търново протест и изложените в него доводи, и възражения. Подсъдимите И. К. и К. Г., и договорните им адвокати, в хода на съдебните прения пледират за уважаване на техните касационни жалби, ведно с допълненията към същите, и аргументират неоснователност на прокурорския протест. Подсъдимите лица - Г. Н., И. Б., Д. И. /М./, и упълномощените им защитници, редовно уведомени не се явяват пред Върховния касационен съд. Частният обвинител и граждански ищец П. П., надлежно призован, не участва в настоящото производство лично и чрез повереник. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17 от 1.04.2014 г. на Русенски ОС, обявена по нохд № 167/2013 г., подсъдимият И. М. К. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г. до 19.02.2012 г., в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с Д. А. И., К. Е. Г. и Б. Б. К., подпомогнат от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от двама, представили се за длъжности лица /прокурори/, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, с конфискация на имущество. Същият подсъдим е признат за виновен и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, изразило се в това, че в периода от 21.02.2012 г. до 13.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на съизвършител с Б. Б. К., подпомогнат от Д. А. И., К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв./, като деянието е извършено от две лица, и е наказан на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева, с оправдаване по обвинението изнудването да е осъществено в съучастие в качеството на съизвършители с К. Е. Г. и Д. А. И., и деянието да е извършено от повече от две лица. В съответствие с изискванията на чл. 23 от НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане и приспадане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 от НК, глоба от 6 000 лева и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата. Със съдебния акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия Б. Б. К. по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за това че от 18.02.2012 г. до 19.02.2012 г., в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с Д. А. И., К. Е. Г. и И. М. К., подпомогнат от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с произтичащите санкционни последици, индивидуализирани, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - две години лишаване от свобода и конфискация на имущество. Подсъдимото лице е признато за виновно и в това, че за времето от 21.02.2012 г. до 13.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител с И. М. К., подпомогнат от Д. А. И., К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867,49 лева/, като деянието е извършено от две лица, поради което на основание чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъдено на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, и оправдан по обвинението изнудването да е осъществено с К. Е. Г. и Д. А. И., в качеството на съизвършители и деянието да е извършено от повече от две лица. При съобразяване с предписанията на чл. 23 от НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 от НК, глоба от 5 000 лева и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата. Ангажирана е и наказателната отговорност на подсъдимата Д. А. И. за това, че от 18.02.2012 г. до 19.02.2012 г., в [населено място] и [населено място], след като се сговорила предварително с К. Е. Г., Б. Б. К. и И. М. К., подпомогната от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у П. С. П. и с това му е причинила имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с определени по чл. 54 от НК санкции за престъплението по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1от НК - три години лишаване от свобода. Същата е призната за виновна и в това, че от 21.02.2012 г. до 13.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите - И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., действали като помагачи, с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349,80 лева/, го е заплашила с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867,49 лева/, като деянието е извършено от две лица, и е наказана на основание чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 58, б. "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, и е оправдана по обвинението за съучастие в качеството на съизвършител с К. Е. Г., Б. Б. К. и И. М. К., както и за деянието да е извършено от повече от две лица. На лицето е наложено едно най-тежко общо наказание по чл. 23 от НК - три години лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане по чл. 59 от НК, и глоба от 5 000 лв. С визирания съдебен акт е признат и подсъдимият К. Е. Г. за виновен в това, че от 18.02.2012 г. до 19.02.2012 г., в [населено място] и [населено място], след предварителен сговор с Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., подпомогнат от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода и конфискация на имущество. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, осъществено в периода от 21.02.2012 г. до 13.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с помагачите Д. А. И., Г. Н. Н. и И. Д. Б., чрез заплашване на П. С. П. с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., с цел да го принуди да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349,80 лева/, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867,49 лева/, като деянието е осъществено от две лица, поради което съгласно предписанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са му наложени наказания - три години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева и е оправдан по обвинението за съучастие като съизвършител с Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., както и деянието да е извършено от повече от две лица. К. Е. Г. е признат за виновен и за държане на боеприпаси, без разрешение, от 17.09.2007 г. до 13.03.2012 г., в [населено място], с оглед на което е санкциониран за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, с лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. В съответствие с изискванията на чл. 23 от НК му е определено едно най-тежко общо наказание - три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане по чл. 59 от НК, глоба от 5 000 лева и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата. С първоинстанционната присъда и подсъдимият И. Д. Б. е признат за виновен, че от 18.02.2012 г. до 19.02.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите - К. Е. Г., Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., и в съучастие с помагача Г. Н. Н., с цел да бъде набавена имотна облага, е поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода и оправдан по повдигнатото обвинение да е подпомогнал извършителите при възбуждане на заблуждението. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, осъществено в периода от 21.02.2012 г. до 13.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с помагачите К. Е. Г., Д. А. И. и Г. Н. Н., чрез заплашване на П. С. П. с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., с цел да го принуди да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349,80 лева/, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867,49 лева/, като деянието е извършено от две лица, с произтичащите от това санкционни последици отмерени при условията на чл. 58, б. "б", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - две години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева, като е постановен оправдателен диспозитив по обвинението за съучастие в качеството на съизвършител с Д. А. И. и К. Е. Г., и деянието да е извършено от повече от две лица. На основание чл. 23 от НК му е определено едно най-тежко общо наказание - две години и шест месеца лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на задържане по чл. 59 от НК, и глоба от 5 000 лева. Със същият съдебен акт и подсъдимият Г. Н. Н. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г. до 19.02.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите К. Е. Г., Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К. и в съучастие с И. Д. Б., действал в качеството на помагач, с цел да бъде набавена имотна облага, е поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като е оправдан по обвинението да е подпомогнал извършителите при възбуждане на заблуждението у пострадалия. Подсъдимият е осъден и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, осъществено от 21.02.2012 г. до 13.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите - И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с К. Е. Г., Д. А. И. и И. Д. Б., в качеството на помагачи, чрез заплашване на П. С. П., с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., с цел да го принуди да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867,49 лева/, като деянието е извършено от две лица, с произтичащите от това санкционни последици, индивидуализирани в обсега на чл. 58, б. "б", вр. чл. 55 от НК - две години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева, като е оправдан за съучастие с извършителите Д. А. И. и К. Е. Г., и деянието да е извършено от повече от две лица. Съгласно предписанията на чл. 23 от НК, му е определено едно най-тежко общо наказание - две години и шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на задържането по чл. 59 от НК, и глоба от 5 000 лева. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимите лица на основание чл. 45 от ЗЗД, като те са осъдени солидарно да заплатят на пострадалия обезщетение за претърпени от измамата имуществени вреди, в размер на 16 811,40 лв., ведно със законните лихви. В инициираната от процесуалните страни въззивна проверка по внохд № 276/2014 г., с решение № 261 от 14.01.2015 г. на Великотърновски АС, е изменена обявената по нохд № 167/2013 г. присъда № 17 от 1.04.2014 г. на Русенски окръжен съд, като е отменена в относимата към произнасянето по чл. 59 от НК част и потвърдена в останалата й част. Постановеният въззивен акт е бил предмет на инстанционен контрол и с решение № 247 от 24.06.2015 г., по к. д. № 490/2015 г., по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, е отменен по отношение на подсъдимите И. Б., Г. Н., К. Г., Д. И. и И. К., като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС - Велико Търново. В съобразителната част на акта на контролиращата инстанция, след обсъждане на релевираните оплаквания за налични основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, Върховният касационен съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на наказателното разследване и осъждането на подсъдимите лица почива на стабилна доказателствена база. Формирани са изводи и за престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираните деяния по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, като е констатирана непрецизност в правната квалификация на реализираната от И. Б. и Г. Н. престъпна дейност, сочеща на подпомагане на извършителите на измамата, и в двете предвидени в особената норма прояви на изпълнително деяние - "възбуждане и поддържане на заблуждение", както и в очертанията на формата на съучастие на К. Г. и Д. И., които при установената по делото конкретика с действията си са осъществили признаците на визирания в чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК състав и са съизвършители на престъплението - изнудване. Въз основа на доказаните в досъдебната и съдебна фаза на производството факти за тежестта на престъпленията и за опасността на съпричастните към тях лица е изведено и заключение, че приложението на институтите на чл. 55 и чл. 66 от НК спрямо К. Г. и И. К., е довело до несправедливост на наложените им наказания - лишаване от свобода. В изпълнение на дадените от Върховния касационен съд указания, Великотърновски АС, след като уважил заявеното от подсъдимите Г. и К. желание да дадат обяснения пред въззивната инстанция и удовлетворил доказателственото искане на техните защитници за повторно изслушване в качеството на свидетел на Б. К., по отношение на който присъдата е влязла в сила, без да установява нови фактически положения на базата на съвкупния анализ и комплексна оценка на доказателствата, е изменил обявения от първостепенния съд акт, в частта, с която е прието съучастие при форма на помагачество за престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, за Д. И. и К. Г. и същото е преквалифицирано в съизвършителство, с произтичащите последици за правните очертания на инкриминираното деяние - "осъществено от повече от две лица", като санкциите лишаване от свобода на И. К. и К. Г. за това престъпно посегателство са отмерени при условията на чл. 54 от НК, с определен срок от пет години, при общ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от открит тип. При втората по ред касационна инстанционна проверка, чиито рамки са предпоставени от решение № 247 от 24.06.2015 г., по к. д. № 490/2015 г. на ВКС и предопределени от визираните от страните в наказателното производство основания, настоящият състав намира, че релевираните оплаквания не са съобразени с процесуалния закон и съдебната практика по неговото правоприлагане, с реализираната от въззивната инстанция дейност и с приобщения по делото доказателствен материал за инкриминираните престъпления и техните извършители. По протеста на Апелативна прокуратура - Велико Търново Съдържимите се в депозирания протест твърдения за неизпълнение на дадените от Върховния касационен съд, в решение № 247 от 24.06.2015 г., задължителни указания за законосъобразно диференциране на наказателната отговорност на подсъдимите И. К. и К. Г., при условията на чл. 54 от НК, за извършените от тях престъпления по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК, сочат на неразбиране на вложената в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от НПК воля и не кореспондират на очертаната конкретика в постановения по к. д. № 490/2015 г. на ВКС акт. В съдебната практика по приложението на чл. 355 от НПК, е направено разграничение на случаите, при които указанията на касационната инстанция във връзка с наложените на подсъдимите лица наказания се отнасят до нарушение на материалния закон и имат задължителен характер, или касаят несправедливостта на санкциите и не обвързват съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане.1 Безспорно е, че неспазването на правилата, свързани с принципа на законоустановеност на наказанието, съставлява "нарушение на закона" по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и когато решаващият орган дерогира нормативно предписаните и императивни предпоставки за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване, е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, независимо, че това нарушение е довело и до явна несправедливост на определената санкция. Такива са хипотезите на приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на лице с предходно осъждане за тежко умишлено престъпление; отлагане изпълнението на наказание, което не е лишаване от свобода или на последното при лимитиран срок, по-дълъг от три години; определяне при условно осъждане на изпитателен срок под или над предвидения в закона срок; налагане на санкции, които не са предвидени като вид в особената наказателна норма, очертаваща престъпния състав или в различни от посочените като размер времеви и стойностни параметри; при които указанията на касационния съд са задължителни за органа, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Друго обаче е положението, когато оценката на обстоятелствата от значение за правилната индивидуализация на наказанието, макар и при спазване на ограничението по чл. 56 от НК, е направена при игнориране на принципа за целесъобразност, справедливост и хуманност при отмерване на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване. Именно тези случаи на неточно преценяване на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, предпоставило избор на санкция, която е в границите на закона, но не съответства на предписаните в чл. 36 от НК цели, се обхваща от касационното основание - "явна несправедливост на наказанието". В коментирания смисъл, съображенията на касационния съд за допуснати нарушения при индивидуализацията на наказанието не могат да имат задължителен характер за първостепенната и въззивна инстанция, разглеждащи делото при връщането му по реда на чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Упражняването на правомощието по индивидуализация на вида, размера и начина на изтърпяване на санкцията винаги сочи на оценъчна дейност на конкретни обстоятелства, каквато е присъща само на съда по същество. Доколкото касационният съд не е инстанция по фактите и не разполага с компетентност да подменя вътрешното убеждение на контролирания от нея решаващ орган, когато прецени, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото е неоправдано занижено при определянето му в обсега на чл. 54 и чл. 55 от НК, или е неправилна преценката на съда, че за удовлетворяване на целите в чл. 36 от НК и за поправянето на дееца не е необходимо ефективното изтърпяване на санкцията, предпоставила приложението на чл. 66 от НК, той може да отмени въззивния съдебен акт и върне делото за ново разглеждане, но дадените от него указания за увеличаване на наказанието и за отмяна на института на условното осъждане не са задължителни по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК. Да се приеме противното становище означава касационният състав императивно да предрешава въпроса за наказанието и контролираният от него съд да се превърне във формален изпълнител при изготвяне на решението, с което удовлетворява механично указаното, във връзка с диференцирането на наказателната отговорност, предполагаща собствена интерпретация и оценка на относимите към санкционните последици факти, като изпразва от съдържание правото на защита на подсъдимия, чиито интереси на този етап от съдебния процес, несъмнено са накърнени, а правото му на касационна жалба - лишено от ефективност. В контекста на изложеното не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обективирано в неизпълнение на дадените с решение № 247 от 24.06.2015 г., по к. д. № 490/2015 г., по описа на Върховния касационен съд, задължителни указания, свързани с индивидуализацията на наказателната отговорност на И. К. и К. Г., за извършените от тях престъпления по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209 и чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК. Коректността изисква и внасянето на изрично уточнение, че в постановения от Върховния касационен съд акт по дело № 490/2015 г. са очертани съображения, сочещи на неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК /относима само към престъпното посегателство по чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК/, и на несъответност на предвидения в чл. 66 от НК начин на изтърпяване на определената при условията на чл. 23 от НК обща наказателна санкция лишаване от свобода, на "завишената степен обществена опасност на осъществените в реална съвкупност инкриминирани деяния, на механизма на тяхното реализиране, пряко рефлектиращ върху обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на органите на държавна власт, и на водещата роля и доказан принос на подсъдимите лица в задружната престъпна дейност". Авторитетната оценка на касационната инстанция за релевантните за отговорността на К. Г. и И. К. факти е взета предвид от АС - Велико Търново при отмерване на техните наказания за престъпното посегателство по чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК, като с поставен акцент на преквалификацията на инкриминираното деяние, извършено от повече от две лица и при форма на съучастие - съизвършителство за подсъдимия Г., и след излагане на словно лаконични мотиви за превес на смекчаващите вината обстоятелства, обсъдени в атакуваната присъда, е отменил приложението на чл. 55 от НК и лимитирал санкционните последици, при условията на чл. 54 от НК, в предвидения законов минимум- пет години лишаване от свобода. Тежестта на престъплението и личността на извършителите са отчетени и при индивидуализация на наложените на подсъдимите лица наказания по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Последващото престъпното деяние възстановяване на причинените вреди в размер на 183,188,60 лева, чистото съдебно минало на К. Г. и И. К., трудовата им ангажираност, и направените от тях частични самопризнания са обосновали налагане на лишаване от свобода за срок от три години и конфискация на част от притежаваното имущество, чрез които ще бъдат постигнати визираните в чл. 36 от НК специална и генерална превенция спрямо подсъдимите лица и обществото. В разискваната насока предложената в касационния протест конкретика, сочеща на участието на К. Г. и И. К. в организирана задружна престъпна дейност, с афиширане на съпричастни към нея лица за прокурори и полицаи, на настъпилите имуществени вреди за пострадалия П. П., и на проявената активност, упоритост, дързост от подсъдимите, не предпоставя увеличаване на определените санкции, доколкото визираните факти субсумират квалифициращите елементи на престъплението - представяне на дееца за длъжностно лице; извършване на престъплението от повече от две лица, при предварително сговаряне; измама в особено големи размери и особена тежест на случая, която в съответствие с предписанията на чл. 93, т. 8 от НК се преценява, с оглед вредните последици и отегчаващите обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и неговия автор. Безспорно положение в теорията и съдебната практика, е че обстоятелствата, визирани в състава, очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което материалноправната норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, поради което и същите не могат след това да се явят едновременно и като такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се за него индивидуализирано наказание. Изведеното умозаключение, в съответствие с императивно установеното в чл. 56 НК, и приетото от доктрината и в правораздавателната дейност на съдилищата, се отнася за всички признаци от състава /обективни, субективни и такива свързани с особеностите на личността на дееца/, и е значимо за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем състав. Правилно са наложени и подлежащите на изпълнение по чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК санкции от подсъдимите лица, като при съблюдаване на времевите параметри на отмереното наказание лишаване от свобода, за срок от пет години, е постановено ефективното му изтърпяване, при общ режим, в затвор или затворническо общежитие от открит тип. По жалбите на подсъдимия И. К. В това касационно производство, настоящият състав не дължи произнасяне на подробно поднесените доводи в подадените от подсъдимия и от неговия защитник жалби за сериозни процесуални пропуски и недостатъци в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата, в хода на наказателното разследване, довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган и до несъответност на приетата фактология, на доказателствения материал. Оплакванията за базиращо се на "оговор" обвинение на И. К. и за неспазена процедура при използване на предвидения в чл. 172 - 177 от НПК способ за доказване /специални разузнавателни средства/, предопределила процесуалната им негодност, са релевирани при предходното разглеждане на к. д. № 490/2015 г., обсъдени са в решение № 247 от 24.06.2015 г. и са оставени без уважение, като в пределите на реализирания от касационния съд анализ е изведено заключение, че осъждането на подсъдимия "почива на стабилна доказателствена основа". При повторно проведеното въззивно производство, в чийто обсег е и разпитът на подсъдимия Г., на който защитата на И. К. обръща специално внимание, не са приобщени доказателства, предпоставящи промяна на установените по наказателното дело фактически положения, поради което и предявените в депозираните жалби искания за нов преглед на доказателствената съвкупност, поради несъблюдаване на процесуалните правила при нейното инкорпориране и последваща преценка, сочат на необходимост от ревизия на постановения от предходния касационен състав съдебен акт, явяваща се недопустима. Аналогичен процесуален подход следва да бъде приложен и по отношение на съдържимата се в жалбите и допълнението към тях конкретика за неправилно приложение на материалния закон, и за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на И. К. по 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК. Ясни и безусловни са формираните на базата на доказателствения анализ правни изводи в цитирания касационен акт за съпричастността на подсъдимото лице към измамата по чл. 211 от НК и изнудването по чл. 213а от НК, и за неговата роля при извършването им - той е съдействал при изработване на плана за въвеждане и поддържане на заблуждение П. П. за набавяне на имотна облага; представил се е за "прокурор В."; убеждавал е П. за предстоящото привличане на пострадалия към наказателна отговорност; автор е на идеята за включването на Б. и Н. като мними полицаи; съчинил е с Б. К. изпратеното на мобилния телефон на С. П. заплашително съобщение, с цел да принуди жертвата на посегателство да се разпореди с имуществото си /виж л. 10 от решение № 247/24.06.2015 г., по к. д. № 490/2015 г. на ВКС, I н. о./. Това обуславя и словната пестеливост на въззивния акт в частта, относима към участието на И. К. в инкриминираната престъпна дейност по 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, възприета от защитника на подсъдимото лице като липса на мотиви. Извън обсега касационните правомощия е и очертаната в жалбата необоснованост, изразяваща се в отсъствие на корелация между установените фактически обстоятелства и подложените на субективен прочит гласни и писмени доказателствени източници. Върховният съд не е оторизиран да проверява обосноваността на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции факти, доколкото не се констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената маса. Заявеното в настоящото производство несъгласие с фактическата обстановка и поддържаните от подсъдимия, и неговия договорен адвокат възражения, че събраният и проверен доказателствен материал налага други фактически положения, различни от описаните в присъдата на първостепенния съд и във въззивното решение, обуславя заключение за "необоснованост" - неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на решаващия орган по отношение на доказателствата, което е извън обсега на касационната компетентност. Процесуална пречка за надлежно произнасяне, с конкретни и изчерпателни съображения, по визираното в жалбите на И. К. и допълнението към тях основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е и лишената от аргументи декларация за игнориране на смекчаващите отговорността обстоятелства, при определяне на вида и размера на санкционните последици за И. К. и за произтичаща от невиновността на подсъдимото лице несправедливост на наказанията. Индивидуализираната в обсега на чл. 54 от НК наказателна отговорност на И. К. за извършените престъпления по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209 и чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК, е съответна на тежестта на инкриминираните посегателства и на личната опасност на дееца, и удовлетворява предписанията на чл. 36 от НК Данните по делото за личността на подсъдимия - липса на предходни осъждания, трудова заетост и оказано в хода на досъдебното разследване процесуално съдействие, интерпретирани при съпоставка с определящите високата степен на обществена опасност на инкриминираните престъпни деяния факти - времеви и пространствени параметри на неправомерната дейност; механизъм на осъществяването й; брой на съпричастните към нея лица с проявена от тях настоятелност и последователност; кумулиране на квалифициращи елементи на измамата и изнудването; преследвани и реализирани имотни облаги, не обосновава намаляване на наложените на И. К. санкции, и на отмереното по чл. 23 от НК наказание. По касационната жалба на подсъдимия К. Г. Процесуално недопустима е и жалбата на К. Г. в частта, с която се релевира дерогиране на материалния закон, при очертаване на формата на съучастие на подсъдимия по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, с мотиви, че инкриминираните неправомерни действия на лицето консумират института на помагачество по чл. 20, ал. 4 от НК. В решение № 247 от 24.06.2015 г., по н. д. № 490/2015 г., Върховният касационен съд е обективирал своята позиция за престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираните деяния по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, като по направен в касационния протест довод, е констатирал непрецизност в правната квалификация на инкриминираната дейност на Д. И. и К. Г., покриваща признаците на осъщественото изнудване, която сочи на съизвършителство при реализиране на престъплението, а не на визираната от първостепенния и въззивен съд форма на съучастие - помагачество, и при ясно тълкуване на вложената в особената материална норма воля, дал указания за промяна в правните очертания на неправомерното посегателство при повторното гледане на наказателното дело от въззивната инстанция. В изпълнение на предписаното от Върховния касационен съд, което има обвързваща сила и задължителен характер, Великотърновски АС, при идентичност на установената по делото фактология, е изменил обявената присъда на ОС - Русе, в частта, с която е прието съучастие при форма на помагачество за престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, за подсъдимите И. и Г., като то е преквалифицирано в съизвършителство, с произтичащите от това правни последици - "инкриминираното деяние е осъществено от повече от две лица". При очертаната процесуална ситуация, е недопустимо повторно произнасяне на ВКС по същия, относим към правилното приложение на материалния закон въпрос, като ирелевантно е обстоятелството, че при първата касационна проверка възражения в този аспект е направил представителят на обвинителната власт, а при настоящия инстанционен контрол оплакванията в коментирания смисъл се релевират от подсъдим. При упражняване на предвидените в чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК правомощия, когато при новото разглеждане на делото въззивният съд не е установил нова фактология, каквато е конкретиката на делото и стриктно спазил указанията на касационната инстанция по приложимото материално право, постановеният съдебен акт не подлежи на касационна проверка, по основанията, на които е бил вече веднъж отменен, независимо по чия инициатива е осъществен първоначалния или реализиран последващия касационен инстанционен контрол.2 По изложените съображения настоящият съдебен състав ще обсъди единствено визираните в жалбата на К. Г. доводи, индициращи на недоволство от индивидуализираните в рамките на чл. 54 от НК наказателни санкции за престъпленията по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК, и съпроводени с претенция за прилагане чл. 55, ал. 1 и ал. 3, и на чл. 66 от НК. Тежестта на осъществените в реална съвкупност престъпни посегателства - измама и изнудване, ценена при съблюдаване на времевия период, мястото, начина на извършване на деянията, кумулираните квалифициращи обстоятелства, причинените вредоносни последици на пострадалия П., и на усложнената с оглед на участващите неправомерна дейност; обществените, психологически и индивидуални качества на съпричастното към тях лице - К. Г., проектирани в спецификата на инкриминираните прояви на поведение, характеризиращи се с комбинативност, упоритост, дързост и незачитане на съществуващите доверие, преданост и взаимопомощ в приятелските отношения; и социалният отзвук на този вид престъпления, категорично обосновават несъстоятелност на заявените в разисквания контекст възражения и неоснователност на предявеното искане за изключително смекчена наказателна отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. Лимитираните от въззивния съдебен състав санкции на подсъдимия, за престъпленията по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, и наложените при условията на чл. 23 от НК наказания - пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 5 000 лева и конфискация на имуществото, не компрометират критериите за справедливост, и са съответни на обществената опасност на инкриминираните посегателства, и на данните за личността на техния автор, в обсега на които са отчетени и акцентираните от защитника обстоятелства /чистото съдебно минало на К. Г., направените от него самопризнания, демонстрираната критичност и разкаяние, и здравословното му състояние/, предоставяйки диференцирането им в предвидения законов минимум. Те са определени и при съобразяване на преследваните от разпоредбата на чл. 36 от НК цели за поправянето, превъзпитаването и предупредителното въздействие върху подсъдимия, и удовлетворяват очакванията на гражданите за възмездие, чрез поставяне на извършителите на подобни престъпления в изолация от обществото. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да остави в сила атакувания въззивен акт на Великотърновски АС, с който е изменена присъда № 17 от 1.04.2014 г. на ОС - Русе, обявена по нохд № 167/2013 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение