Решение № 7741 от 12.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Бюро по труда - Ловеч против решение 159 / 18.08.2022 г. по адм. дело 199 / 2019 г. на Административен съд Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 17, ал.1, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, С. Лозанова, от гр. Ловеч, чрез адвокат И. Христова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 159 / 18.08.2022 г. по адм. дело 199 / 2019 г. Административен съд Ловеч е отменил решение РЗР-М-04-196#2/08.04.2019 г. на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, с което е постановен отказ за предоставяне на услугата по чл. 17, ал.1, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта за включване на С. Лозанова, от гр. Ловеч в проект BG05М90РО01-1.024-0001 Родители в заетост на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси по заявление РЗР-04-06-196/27.02.2019 г. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт в съответствие със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3 АПК. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че в периода от 21 януари до 28 февруари 2019 г. е стартирал нов разширен прием на заявления по проект "Родители в заетост", съгласно който право на подпомагане имат родители на деца от 0 до 12 годишна възраст. Проектът е насочен към многодетни родители на деца от 0 до 12 годишна възраст, които са се върнали на работните си места и децата посещават детски ясли/градини, както и училище. Максималният срок за получаване на услугата "детегледач" е до 18 месеца или до навършване на 5 или 12 години на детето/децата. Със заявление с рег. РЗР-М-04-06-196/27.02.2019 г. С. Лозанова е кандидатствала по процесния проект като е заявила желание да сключи споразумение с избрано безработно/неактивно лице за полагане на грижи за две от децата ѝ от 0 до 12 годишна възраст. Декларирала е, че е самостоятелно заето/самонаето лице, че работи като адвокат, че е многодетен родител (има три малолетни деца) и децата ѝ посещават детски ясли, заведения и училище. Декларирала е, че е самотен родител и не попада в групата на семейство на социално подпомагане или към семейство от друга уязвима група. Приложила е удостоверения за раждане на двете деца, копие от адвокатска карта и БУЛСТАТ карта като самонаето/самоосигуряващо се лице, епикриза от 06.06.2017 г. от УМБАЛ "Царица Йоана" ИСУЛ ЕАД за едното от децата, експертно решение на НЕЛК 1329 от зас. 133/01.08.2018 г. и Удостоверение от 25.02.2019 г. от Районен съд Ловеч по гр. дело 2443/2017 г. за влязло в сила решение за развод на 29.12.2017 г. В атакувания индивидуален административен акт, за да откаже исканата от С. Лозанова услуга по чл. 17, ал.1, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта за включване в проект BG05М90РО01-1.024-0001 Родители в заетост на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, директорът на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч е посочил, че услугата детегледач се предоставя за всички деца в многодетното семейство, попадащи в целевата група и доколкото за едно от тях заявителката получава месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца съгласно утвърденото от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Ръководство за работа на конкретния бенефициент по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М90РО01-1.024-0001 Родители в заетост искането е недопустимо. При тези съображения административният орган е посочил, че родителят С. Лозанова не може да бъде одобрена за включване в проекта. Други мотиви към постановения отказ липсват. Административният орган не е диференцирал материалноправния отказ (по чл. 21, ал.1 АПК), който е индивидуален административен акт и процесуалноправния (по чл. 197 и сл. АПК), който се издава при основанията на недопустимост на административното производство примерно изброени в чл. 27 АПК. С мотиви за недопустимост, съдържащи се във вътрешнослужебен акт, той е постановил материалноправен отказ, което е незаконосъобразно. До подобен извод е достигнал и първоинстанционният съд, развивайки визираната теза в нейната конкретика. Обосновани са изводите му за нарушено право на достъп до информация в административното производство и нарушение на принципа по чл. 12 АПК. Законосъобразно и обосновано съдът е поставил акцент върху конкретни обстоятелства, които опорочават осъществилата се процедура, които касационната инстанция споделя (чл. 221, ал.2, предл. второ АПК). Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие 0000013996 / 05.09.2022 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение