Решение № 16537 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5409/2018 г.

Решение № 16537 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5409/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Георгиев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Христова срещу решение № 428 от 9 март 2018 г., постановено по адм. дело № 899 от 2017 г., по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 361 от 31 октомври 2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), четвърти специализиран състав. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизовдствените действия по същество на спора. Претендира заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответниците – Община Благоевград, чрез пълномощника му юрисконсулт Манова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. (двеста лева). От Общински съвет – Благоевград, чрез пълномощника му адв. Тошев, е постъпило писмено заявление, входирано по факс на 5 ноември 2019 г. във Върховния админстративен съд, в което също навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано въз основа на жалба, подадена от Л. Георгиев от [населено място] срещу решение № 361 от 31 октомври 2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), четвърти специализиран състав. Производството пред колективния орган е образувано след постановяване на окончателно решение № 8591 от 11 юли 2016 г., по адм. дело № 3054 от 2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което касационната инстанция е отменила решение № 53 от 16 януари 2015 г., постановено по адм. дело № 773 от 2014 г., по описа на Административен съд – Благоевград и вместо него е отменила решение № 253 от 14 юли 2014 г. на Комисията за защита от дискриминация като е върнала делото като административна преписка на органа за произнасяне по жалбата на Л. Георгиев. В съдебния акт са дадени задължителни указания на КЗД, с оглед на които да отговори на въпросите налице ли е сравнима (сходна) ситуация, твърдяна от жалбоподателя, налице ли е по-неблагоприятно третиране и ако отговорът е положителен, налице ли е причинна връзка между третирането и защитен признак). С решението, обжалвано пред първостепенния съд, е установено, че Общински съвет – Благоевград, представляван от председателя Р. Тасков, кметът на Община Благоевград – А. Камбитов и Община Благоевград, като юридическо лице, орган на местното самоуправление, представлявана от кмета А. Камбитов не са извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от същия закон с направените промени и допълнения на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград относно размера на ТБО за 2013 г., спрямо жалбоподателя – физическо лице, търговец, собственик на ЕТ "Раяс – Л. Георгиев", [населено място], на основата на признак "обществено положение". Със същото решение е оставена без уважение жалба с вх. № 16-20-209 от 21 март 2013 г. и допълнения към нея с вх. № 44-00-1653 от 18 април 2014 г., вх. № 44-00-467 от 3 февруари 2014 г. и вх. № 16-20-87 от 30 януари 2014 г., по описа на КЗД, подадена от Л. Георгиев, собственик на ЕТ "Раяс – Л. Георгиев", [населено място], на основата на признак "обществено положение" и е оставено без разглеждане искане под № 16-20-502 от 14 септември 2017 г., подадено от същото лице, в същото му качество, в частта, с която се иска допълнително произнасяне за нов период, извън периода разглеждан в административното производство, като недопустимо. Съдът е приел, че оспореният акт на Комисията е постановен от компетентен колективен орган, в кръга на неговите законоустановени правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържащ необходимите реквизити. Също така е установил, че решението е издадено от легитимен състав на КЗД, в рамките на предоставените му от закона материална компетентност, като актът е в нормативно предвидените предметна форма и съдържание. Достигнал е до крайния извод за лиса на основанията, визирани в чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от същия, поради което е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приобщения и доказателствен материал по делото законосъобразен е изводът на първостепенния съд, решението е постановено от компетентен административен орган, в законен състав и при спазване на административнопроизводствените правила. Административен съд – Благоевград обосновано е приел, че КЗД е установила всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора от инстанцията по същество, с оглед на което е установен правилно предметът на повдигнатия правен спор, от Л. Захариев, с твърдение за дискриминация по признак "обществено положение" по повод изменение на подзаконов нормативен акт, приет с решение № 512, по протокол № 19 от 21 декември 2012 г. на Общински съвет – Благоевград, по предложение на кмета на Община Благоевград, а именно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград, за 2013 г., според която размерът на ТБО се определя пропорционално върху основата на ал. 2 от същата норма, като се прилага конкретния размер на промила, посочен в Раздел I, Приложение № 1 на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услугите за 2013 г., представяни от Община Благоевград към Наредбата за нежилищните имоти и предприятия, определени на 6, 5% сравнени с ТБО на лицата, упражняващи лекарска и стоматологична дейност, в размер на 4, 3%, т. е. разликата при определяне на таксите за нежилищни имоти на предприятия и лица, упражняващи лекарска и стоматологична дейност. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на оспореното пред него решение на всички основания по чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК и правилно, в съответствие с материалния закон е достигнал до извода, че не е осъществена дискриминация по признака "обществено положение". В чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. са изброени защитените признаци, а с ал. 2 от същата разпоредба е установено, че пряка дискриминация е всяко неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В ал. 3 от същата правна норма на чл. 4 от ЗЗДискр., в редакцията й към ДВ, бр. 70 от 2004 г., е поставяне на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да е налице проява на дискриминация следва да е осъществено неравно третиране по смисъла на параграф 1, т. 7 от ЗЗДискр., (в редакцията към ДВ, бр. 26 от 2015 г., с оглед разглеждания период от време). При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица, в т. ч. и еднолични търговци или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът е приел, че решението на КЗД е законосъобразно и обосновано. От представения доказателствен материал по делото, не се установява Л. Георгиев да е поставен в неравностойно положение, в качеството му на едноличен търговец, осъществяващ търговска дейност с бяла техника, в магазин находящ се в гр. Благоевград, ул. "Николай Петрини" № 6, с лицата, упражняващи лекарска и стоматологична дейност. В случая, следва да се отбележи, че законодателят прави разлика между "битови отпадъци" и "производствени отпадъци" като за всяко едно от понятията е дал легална дефиниции в Закона за управление на отпадъците, които след тълкуването им може да се определят като: "битови отпадъци" са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради, приравнени към тях са отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите – по арг. на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗУО, а "производствените отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на промишлената дейност на физическите и юридическите лица – по арг. на параграф 1, т. 32 от ДР на ЗУО, а при осъществяване на своята дейност – медицинските заведения са "притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. По отношение на генерираните медицински отпадъци приложение намира Наредба № 1 от 9 февруари 2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (Наредбата) като в чл. 5 от същата е прието, че заведенията по чл. 1, ал. 1 от цитирания подзаконов акт, притежатели на отпадъци по смисъла на параграф 1, т. 29 от ДР на ЗУО, с цел опазване на общественото здраве и околната среда следва да спазват въведените специални изисквания от т. 1 до т. 7 на чл. 5 от Наредбата при образуването и третирането на отпадъци. Следователно направеното разграничение при определяне на различните видове отпадъци, определя и начина им на събиране и извозване. Медицинските отпадъци от лечебните и денталните заведения по своята същност са опасни отпадъци и се генерират в резултат от извършването на различни манипулации и интервенции при осъществяване дейността на лекари и лекари по дентална медицина. Те са с висока степен на обществена опасност поради възможността за разпространението на заразни и инфекциозни болести и с оглед съдържанието на цитираната по-горе Наредба е необходимо да бъдат разделяни и събирани в съотвествие със специфичните изисквания за третирането им. Събираните и извозвани медицинските отпадъците се предават за последващо обезвреждане в лицензирани инсталации. При извършване на дейността по събиране и транспортиране на отпадъците се спазват изискванията на ЗУО и Наредба № 9 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности, поради което РИОСВ, в случая РИОСВ – Благоевград издава лицензи на фирми за събиране, транспортиране и предаване за последващо обезвреждане на опасни медицински и биологични отпадъци генерирани от хуманитарните лечебни заведения. Ето защо, дейността, осъществявана от касатора и тази при упражняване на медицинска помощ – лекарска и стоматологична дейност са корено различни по своята същност. Изложените в касационната жалба доводи за по-неблагоприятно и по-неизгодното третиране на Георгиев, в качеството му на собственик на недвижим имот на територията на Община Благоевград и като упражняващ търговска дейност в сферата на търговия с бяла техника и лицата, в сравнение с лицата, упражняващи лекарска и дентална практика, разгледани на плоскостта на 333 Дискр., не могат да бъдат сравнявани и да се доказват идентични обстоятелства относно размера на определения ТБО в Община Благоевград, с оглед нормите на чл. 3 от ЗУО и параграф 1, т. 2 от същия закон, във връзка с чл. 8 от Закона за лечебните заведения. В този смисъл, доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивно-съобразителната част на атакуваното решение, за неустановяване спрямо Георгиев да е осъществена пряка или непряка дискриминация по визирания в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак "обществено положение", са правилни и обосновани. Следователно релевираните в настоящото съдебно производство, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК са неоснователни и недоказани, поради което обжалвания съдебен акт следва да се остави в сила като правилен. С оглед изхода на спора и претенцията на единия ответник – Община Благоевград за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, в размер на 200,00 лв. (двеста лева) следва да бъде уважена на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Л. Георгиев от [населено място]. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,