Решение № 12329 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение 434/16.01.2024 г. по адм. д. 4481/2023 г. по описа на Административен съд София град. Едната касационна жалба е подадена от кмета на Столична община и е насочена срещу осъдителната част на решението. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от М. М. С.. Твърди, че съдът неправилно е определил размера на претърпените от него неимуществени вреди. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и бъде уважена претенцията му за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в пълен размер, както и претенцията му Столична община да заличи откритата на негово име партида. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Намира решението за валидно, допустимо и правилно и поради липса на отменителни касационни основания счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството по делото е образувано по предявен иск от М. М. С. срещу Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева неимуществени вреди и 1200 лева имуществени вреди, както и законна лихва за забава от края на увреждането - 27.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Като основание на претенциите се сочи незаконосъобразното действие по обособяване на данъчна партида в Столична община на името на ищеца, доколкото същият не е подавал декларация, каквато се изисква за тази цел. Сумата от 1200 лева е стойността, която ищецът е платил по изпълнително дело 283 от 2022 г. на ДСИ при РС - Стара Загора. Поради откриване на партидата на негово име, ищецът е преценен от съдия-изпълнителя като собственик на повече от един имот и на това основание срещу него е образувано изпълнителното дело. В исковата молба се прави и искане съдът да разпореди на Столична община да преустанови наличието на партида относно апартамент в гр. София, [адрес], на която е титуляр ищецът С., поради това че не е приел наследството нито от майка си, нито от баща си. Съдът е осъдил Столична община да заплати на М. М. С. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Столична община, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 12.05.2023 г. до окончателното плащане. За разликата от 3000 лева до пълния предявен размер на иска за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Отхвърлен е и иска на С. против Столична община за присъждане на сума от 1200 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на административна дейност на длъжностни лица от Столична община. Оставено е без разглеждане искането на М. М. С. да бъде разпоредено на Столична община той да престане да бъде титуляр по партидата на Столична община относно апартамент , с посочен адрес в гр. София, [адрес] и е прекратено производството по делото по това искане. Оставено е без уважение искането на Столична община за присъждане на разноски по делото. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за доказан факта, че ищецът М. С. е съсобственик на имота, находящ се в гр. София, [адрес], заедно с неговия брат С. С., като процесният имот е наследство по закон от бащата М. Ж. С. и от майката М. С.. Едновременно с това е посочил, че липсват данни за определяне на ищеца като съсобственик на посочения по-горе имот преди подаване на декларациите по чл. 14 ЗМДТ и до този момент ищецът не е бил обявен в гражданския оборот като съсобственик на имота. След тълкуване на нормата на чл. 14, ал. 7 ЗМДТ, съдът приел, че понятието подаването на декларацията ползва и останалите наследници, се отнася само по отношение задължението да се подаде декларация . Приел е за приложима в конкретния случай разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, но е констатирал, че тя не е била спазена от общинската администрация. Комуникацията между общинската администрация и ищеца М. по повод вписването му като съсобственик се осъществило едва през 2023 г. и то по негово искане. При тези доводи съдът е приел за доказани предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ относно незаконосъобразно действие, извършено от органи по приходите на Столична община, изразяващо се в служебно нанасяне на данни за собственост на ищеца М. С. по повод подадена декларация от друго лице, макар и негов роднина по съребрена линия и след като само деклараторът е представил данни за осъществено приемане на наследство. Приел е за незаконосъобразно бездействие липсата на уведомяване на ищеца от страна на Столична община, съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ, по повод осъществената промяна в обстоятелствата. Съдът е приел, че е доказана причинната връзка между така описания и доказан от материалите по настоящото производство вредоносен резултат и заявените неимуществени вреди ,като е определил размера на обезщетението за сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва, но от подаване на исковата молба - 12.05.2023 г. до окончателното плащане. В останалата част, до пълният предявен размер на иска за обезщетение за неимуществени вреди искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен за разликата от 3000 лева до пълния предявен размер за сумата от 20 000 лева. Съдът е отказал да присъди претендираната сума от 1200 лева, като обезщетение за имуществени вреди, като е приел, че тя не е заплатена от ищеца поради извършени незаконосъобразни действия от административните органи на Столична община. Колкото до заявеното от ищеца искане да бъде задължена Столична община да го заличи, т.е. да престане да бъде титуляр по партидата на Столична община относно апартамент, с посочения адрес в гр. София, [адрес], съдът е изложил съображения, че подобно указание в настоящото производство не може да бъде дадено до органите на общинската администрация, поради това че е извън предмета на делото. Решението е неправилно в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна е установено, че за недвижим имот апартамент, находящ се в гр. София, [адрес], е разкрита партида с 7211H148691 въз основа на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която лицето М. М. С. е посочен като съсобственик на недвижим имот, притежаващ 1/3 идеална част от имота. Декларацията е подадена от С. С., брат на ищеца. Първо е подадена декларация на 25.03.2019 г., в която е посочена по 1/3 идеална част на тримата съсобственици след смъртта на М. Ж. С. /баща на ищеца и на декларатора и съпруг на съсобственика М. С./, а след това, на 30.04.2019 г. е подадена втора декларация от същия съсобственик, в която двамата с ищеца са посочени като собственици на 1/2 идеална част от описания имот. Д. С. С. е приложил към декларацията удостоверение от СРС относно подадена от него молба от 11.01.2019 г. във връзка с приемане наследство от бащата - М. Ж./, който прием е вписан в особената книга на СРС под 53 от 15.01.2019 г. На 15.02.2023 г. е подадено искане с вх. РЛЦ23-ГР94-325 в СО район Лозенец от ищеца М. М. С., с което същият настоява незабавно да бъде отписан като съсобственик на идеална част от посочения апартамент, с аргумент, че не е приемал наследството на своите родители. Във връзка с искането от ищеца да бъде заличен от партидата като съсобственик на имота, от Столична община му е изпратен отговор относно това, че разкриването на партидата не е по инициатива на служител на Столична община, а въз основа на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както и че информацията по партидата ще бъде коригирана, след като лицето представи удостоверение за отказ от наследство по надлежния ред. От писмените доказателства се установява, че против ищеца М. С. е образувано изпълнително дело 283 от 2022 г. при ДСИ при РС - Стара Загора относно удовлетворяване вземане от незаплатена глоба, като е обявена проданта на 1/6 идеални части от дворно място, представляващо имот в идентификатор 68850.514.358 и 1/6 идеални части от 2 етаж на масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.514.358.1, находяща се на адрес гр. Стара Загора, [улица], за която ищецът твърди, че е единствено негово жилище. Изложените от административния съд мотиви са противоречиви и постановени при неправилно тълкуване на материалния закон. От една страна съдът приема, че писмените доказателства установяват правото на собственост на ищеца върху останалите в наследство имоти от неговите родители. От друга страна приема, че след като не е представил доказателства за изричното приемане на наследството от родителите му, той не е собственик на съответната идеална част от наследените имоти. При това е цитирал изрично нормата на чл. 49 от ЗН, съгласно която наследството може да се приеме както изрично, така и с конклудентни действия. От тази разпоредба на закона следва, че приемането на наследство с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, не е единственият способ за придобиването му. Възможно е ищецът да е приел наследството мълчаливо, но това не е предмет на установяване нито в производството пред Столична община, нито в съдебното производство. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМДТ при откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31/наследниците по закон или по завещание/ или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя. А съгласно чл. 32, ал. 7 ЗМДТ наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на този срок, се декларират в едномесечен срок от узнаването. Разпоредбата на чл. 32, ал. 5 ЗМДТ определя, че подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. Посочените разпоредби уреждат задълженията на наследниците при откриване на наследството, а именно-да подадат декларация, с която да обявяват пред данъчните органи от кого и в какви квоти е наследено имуществото с цел, определяне на дължимия данък. Но посочената от съда разпоредба, че декларацията от един съсобственик ползва останалите, не съдържа смисъла, възприет от съда в мотивите му. Смисълът на тази разпоредба е, че останалите наследници няма нужда да подават декларация и администрацията нанася и отразява вече декларираните данни в съответните данъчни и счетоводни масиви. Като законът предполага, че декларираните обстоятелства са верни и отговарят на действителното положение. Ако това не е било така, и ищецът не е бил наследник, той е бил длъжен в указания от закона срок да представи пред общинската служба доказателства за направен от него отказ от наследство. Това е така, поради факта, че данъчната служба не е разследващ орган и няма задължение да проверява декларираните факти. Още по-малко-наличието на мълчаливо приемане на наследство. Съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, която има съвсем друго значение. Тя се прилага относно фактите, които служебно са станали известни на общинските служители, но са неизвестни за собственика на имота. Съвсем други са обстоятелствата в настоящото производство. Разпоредбата на на чл. 14, ал. 6 ЗМДТ изисква деклариране на факти, които са известни на наследниците, но не и на общинските служители, за да им се вменява задължение да уведомят съсобствениците за придобитите от тях имоти. Касационната инстанция намира, че при правилно изяснените факти по делото, административният съд е изложил необосновани изводи, които не намират опора в приложимия закон. Столична община е била длъжна да се довери на декларацията, подадена от съсобственика на ищеца по отношение на наследения от родителите им имот и не е била длъжна да извърши никакви уведомителни или други действия по изготвяне на партидите на двамата съсобственика. Ако не е бил съгласен с посочените данни от неговия съсобственик /брат/, той е имал правото да представи изрично изготвен по съответния законов ред отказ от наследството на своите родители. След като не е сторил това, всички действия на администрацията на Столична община по откриване на партида за наследения от ищеца дял от имот, са законосъобразни. Като последица от това, неоснователни се явяват предявените от ищеца искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Правилно е решението на съда в частта, с която е оставено без разглеждането искането на ищеца за заличаване на партидата му. С оглед на това, касационната жалба на Столична община е основателна и следва да бъде уважена. Решението, в осъдителната му част, следва да бъде отменено и претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху нея, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на Столична община следва да се присъдят разноските за двете инстанции. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,