Решение № 249 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 724/2012 г.

Решение № 249 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 724/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Р. П. М. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 419, ал. 1, чл. 341, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 от НПК да се отмени влязлото в сила на 22.ХII.2011 г. определение от 25.VIII.2011 г. по нчд 3889/2011 г. на Градски съд-София и възобнови производството по делото. Доводите са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на определението и потвърждаващото го въззивно решение. Осъденият и защитата му поддържат искането, а прокурорът от ВКП е на становище, че е неоснователно и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н. о. намира: С влязлото в сила на 22.ХII.2011 г. определение от 25.VIII.2011 г. по нчд 3889/2011 г. на Градски съд-София, изменено в частта по чл. 41, ал. 3 от НК с решение № 506/22.ХII.2011 г. по внчд 913/2011 г. на АС-София, е приета за изпълнение присъда № 37.F1.26131-08 от 23.IХ.2009 г. на Отдел първи на Първоинстанционен съд - Брюксел, Кралство Белгия, изменена с присъда № 2009 BC 1227/07.10.2010 на Апелативен съд-Брюксел, 12 състав, в сила от 7.Х. 2010 г., с която Р. М. е осъден на 7 (седем) години лишаване от свобода за престъпления "изнасилване" и "сексуална експлоатация", наказуеми по Наказателния кодекс на Кралство Белгия и съответстващи на престъпленията по чл. 159б, ал. 2 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 4 и ал. 1 от НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК; постановено е наказанието да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането на осъдения М. е постъпило на 15.III.2012 г. - в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е допустимо. То обаче е неоснователно. Няма нарушения на закона и процесуалните правила. Апелативният съд е констатирал пропуска на първата инстанция да се съобрази с отпадането на отговорността по твърдения С-1 и С-2 на обвинението, което не се отразява на отговорността по останалите му пунктове. Освобождаването от отговорност за определен кръг факти - трафик на хора с цел използване на жертвите за проституция, не изключва квалификацията по чл. 159б, ал. 2 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 4 и ал. 1 от НК за останалите, за които е осъден М. - твърдения А и Б. Доводите за нарушение на закона - чл. 453, чл. 454 от НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица, са неоснователни. Очевидно трансферът на М. е решен от главния прокурор при условията на чл. 454, ал. 1, т. 1 от НПК без негово съгласие по инициатива на компетентните органи на Кралство Белгия. Въз основа на това осъденият се намира на наша територия за изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на чуждестранния съд. Вън от компетенциите на съда, който приема за изпълнение тази присъда е проверката на процедурата по осъществяване на трансфера. След като се приеме за изпълнение чуждестранната присъда, изпълнението се подчинява единствено и само на действащите в България правила. По тези съображения съдът намира искането за неоснователно, поради което