Решение № 8250 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2017 г.

Решение № 8250 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2634 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 2296/2016 г. Административен съд – В., пети състав, е отхвърлил жалбата на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. В. С., срещу ревизионен акт № 03000315007937 – 091 - 001/25.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., частично потвърден и изменен с Решение № 211/21.07.2016 г на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – В. при ЦУ на НАП и е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – В. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 519 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от [фирма] –[населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. В. С.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – В. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като алтернативно се поддържа искане за решаване на спора по същество и отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., чрез своя процесуален представител юрк. А. К., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на [фирма] – [населено място], срещу ревизионен акт № 03000315007937 – 091 - 001/25.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., частично потвърден и изменен с Решение № 211/21.07.2016 г на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са установени допълнителни задължения по чл. 79, ал. 3 ЗДДС върху бракувани стоки за данъчни периоди 01.08.2013 г – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 – 31.12.2014 г. общо в размер на 50 473, 22 лв. и лихви за забава в размер на 7 527, 13 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и основанията на органите по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че в случая са спазени и изискванията на материалния закон. В тази насока на първо място е направено тълкуване на разпоредбите на чл. 79, ал. 3 и чл. 80 ЗДДС. След това на отделен ред са изложени мотиви защо според съда не са налице някоя от хипотезите по чл. 80, ал. 2, т. 1 – 6 ЗДДС. Прието е, че от страна на задълженото лице не са ангажирани доказателства относно начина на бракуване на стоките, респективно наличието на технологичен отпадък. Прието е, че не е налице хипотеза по чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС, тъй като негодността на отпадъчните дрехи се дължи не на особености на технологичен производствен процес за получаване на стока, а на повторното връщане в търговския оборот и ползване на стока, която е изведена от нормална употреба. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част и необоснованост на жалбата. Решението на Административен съд – гр. В. е не правилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил основните му възражения за неприложимост на нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, в това число липса обсъждане и на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Отделно се правят и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че една от основните дейности на [фирма] е внос на дрехи втора ръка, като при придобиване на същите е упражнено право на данъчен кредит. Установено е още, че в рамките на данъчни периоди 01.08.2013. – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 – 31.12.2014 г. дружеството е осчетоводило брак на материални активи /дрехи втора употреба/ съответно за 17 218, 12 лв. и 120 840, 82 лв., като стойността на протоколите за брак е отразена по дебита на сметка 60913 технологичен отпадък и по кредита /намаление/ на съответната материална сметка, съответно, че стойността на натрупания по дебита на сметка 60913 Технологичен брак е отнесена в основните разходи по дебита на сметка 61102 Преки разходи сортиране и сметка 61110 Разходи за основна дейност. Тъй като в хода на ревизията дружеството не е представило документи за формиране на технологичен брак или документи за получаване на негоден отпадък, органът по приходите е приел, че изписаните материални активи не са в резултат на технологичен брак при производствен процес, а са в резултат на бракуване на стоки, поради което на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС върху тях. Прието е, че не е налице някое от изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 1 – 6 ЗДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези изводи на приходния орган са изградени при изяснена фактическа обстановка и при правилно тълкуване на закона. Решението на административния съд е постановени при съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съответно § 2 ДР ДОПК, съдът постановява решение по делото след като обсъди доказателства по делото и доводите на страните. В жалбата при оспорването по административен съд и в писмените бележки от страна на задълженото лице са направени следните възражения: - 1. 1. След като стойността на негодните стоки участва при формиране на продажната цена, съответно при определяне на данъчната основа на облагаемите доставки извършвани от ревизираното лице, то е налице непосредствена връзка между придобитите стоки и извършваните от лицето облагаеми доставки; 2. стойността на негодните стоки е включена в себестойността на стоките, а от там и при определяне на цената на годните продавани стоки, поради което начисляването на данък по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС би довело до двойно данъчно облагане, което води до нарушаване на основните принципи на системата на данък добавена стойност. 3. При условията на алтернативност възражение за връзка на т. н. "негодни стоки" с цялостната икономическа дейност на ревизираното лице. На отделен ред са направени възражения за неприложим на режима на корекции, така както е регламентиран в Директива 2006/112 и в ЗДДС. В подкрепа на своите възражение по искане на жалбоподателя по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза / л 39 и сл. от делото/. По нея вещото лице е установило, че стойността на негодните суровини, определени в РА от органите на НАП като "брак на материални запаси" са включени в себестойността на годните за продажба дрехи втора употреба и че възприетият модел на финансово отчитане на придобитите суровини и калкулиране на себестойността на годните за продажба стоки от дружеството е съобразен с действащото счетоводно законодателство в страната за ревизираните периоди. По така направените възражения на жалбоподателя липсва произнасяне от страна първоинстанционния съд. По същество мотивите на съдебното решение се свеждат до възпроизвеждане на установената фактическа обстановка по време на ревизията и съдържанието на разпоредбите на чл. 79, ал. и чл. 80 ЗДДС с констатация, че не е налице хипотеза по чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като липсата на мотиви по направени генерални възражения на задълженото лице /жалбоподателя/ лишава настоящата инстанция от възможността на провери правилността на приложението на материалния закон при издаването на оспорения ревизионен акт. Решаването пък на спора в тази насока от страна на Върховния административен съд би лишило страните от възможността да реализират правото си на защита на две съдебни инстанции. След като не е ясна позицията на първоинстанционния съд по отношение на приложението и тълкуването на материалния закон, няма как да бъде извършено и правно валидно и допустимо преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на нормата на чл. 185 от Директива 2006/112 за извършване на корекция на ползван данъчен кредит на ДДС, каквото искане се съдържа в касационната жалба. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението на Административен съд – гр. В. следва да бъде отменено и делото върната на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане решаващият съд при условията на чл. 160, ал. 1 ДОПК следва да се произнесе по направените основни възражения на задълженото лице, като обсъди и ангажираните доказателства в тази насока, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по въпросът за разноските, в това число по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,