Решение № 6712 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2009 г.

Решение № 6712 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК . Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 05.10.2006 г., постановено по адм. дело № 2807/2003 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен ДРА № 1142/27.12.2002 г., издаден от ръководител в ДП "Лозенец" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 823/07.05.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за непризнато право на "Марк 5 груп" ООД - гр. София на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 102 199,11 лв. за данъчен период месец март 2001 г. по фактури, издадени от "Ди Ви На-89" ООД и със същото решение е признато посоченото право. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Според касатора съдът не е изпълнил задължението си по чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.) и не е изследвал всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, като по този начин не е преценил наличието или липса на реалност на процесните доставки. Касаторът се оплаква, че съдът не е проявил активност и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, а това представлява съществено процесуално нарушение, както и не се е съобразил с ТР № 5/2004 г. на ВАС . Изложени са съображения в жалбата за наличието на данъчно предимство по смисъла на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.) и § 1, т. 13 от ДР на същия кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или да се постанови решение по същество, като след отмяната на решението, се отхвърли първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба "Марк 5 груп" ООД - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени ДРА № 1142/27.12.2002 г., издаден от ръководител в ДП "Лозенец" при ТДД - гр. София за непризнато право на "Марк 5 груп" ООД - гр. София на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 102 199, 11 лв. за данъчен период месец март 2001 г. по фактури, издадени от "Ди Ви На-89" ООД, Софийски градски съд е приел, че при извършена насрещна проверка на прекия доставчик в ревизионното производство е прието, че ДДС по процесните фактури е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Относно констатациите на данъчните органи за предходните доставчици съдът е изложил мотиви, че данъчните органи не са доказали наличие на данъчно предимство или облага по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ДПК (отм.) във връзка с чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.). Счел е, че са налице предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.), тъй като прекият доставчик е издал процесните фактури и е начислил данъка. Съдът е приел в решението си, че не следва да изследва реалността на доставките, тъй като това обстоятелство не е било предмет на проверката на ревизиращите органи и затова не е в неговите правомощия да обсъжда за първи път в мотивите си на решението фактически констатации, свързани с реалността на доставките, по които данъчнозадълженото лице не е имало възможност да се защити в хода на съдебното производство. Обжалваното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.) вменява като задължение на съда да реши спора по същество, което означава, че негово задължение е да изследва всички материалноправни предпоставки по чл. 64, ал. 1 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). В този смисъл е и ТР № 5/2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, на което първоинстанционният съд се е позовал. Пак в това тълкувателно решение е прието, че съдът не е контролно-отменителна инстанция и като се има предвид, че данъчният ревизионен акт се издава при условията на обвързана компетентност, това означава, че дължимостта на възникналото по силата на закона данъчно задължение или признаването на претендирания данъчен кредит не зависи от преценката на данъчния орган. Затова и съдът решава материалноправния спор със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустимо пререшаването му. В съответствие с уреденото в чл. 129, ал. 3, чл. 130, ал. 1 и чл. 128, ал. 1 от ДПК служебно начало съдът може да събира доказателства за разкриване на обективната истина. Поради това в случаите на отказано право на данъчен кредит съдът може да потвърди акта на друго фактическо и/или правно основание. С това не се засягат интересите на данъчния субект и не се нарушава забраната за влошаване на положението му съгласно чл. 130, ал. 5 от ДПК . В процесния случай се установява от данъчния ревизионен акт, че в него се съдържат констатации, че няма доказателства за реалност на доставките, тъй като не са представени договори за доставка, транспортни документи и данни за наличие на складова база. При наличието на тези констатации и с оглед принципа на служебното начало задължение на първоинстанционния съд е било да изложи мотиви след изследване на въпроса относно реалността на процесните доставки. Наличието на издадени фактури и начисляване на ДДС по тях съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) представляват част от фактическия състав на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), но не и достатъчно за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и затова следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе реално ли са извършени процесните доставки от прекия доставчик, като при преценката на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.) се съобрази с ТР № 5/2004 г. на ВАС, каквито мотиви е изложил съдът в обжалваното решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,