Решение № 14868 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2018 г.

ВАСПетчленен състав03.12.2018 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10433/07.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3902/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА "Софконсулт" ООД, гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 18 да заплати на Комисия за финансов надзор, гр. София, ул. Будапеща" № 16 сумата 100 лв. (сто лева) разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14868 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Софконсулт" ООД против решение № 10433/07.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3902/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено Решение № 54-ЗБ/11.01.2018 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор" оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 10433/07.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3902/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлена жалбата на "Софконсулт" ООД против Решение № 54-ЗБ/11.01.2018 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което "Софконсулт" ООД е заличено от регистъра на застрахователните брокери по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на основание чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането (КЗ). Решаващият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В обжалваното съдебно решение в съответствие със събраните по делото доказателства правилно е установена фактическата обстановка, а именно, че Софконсулт" ООД е застрахователен брокер, вписан в регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН с решение № 223-36 от 26.02.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". С Акт за установяване на публично вземане № 1421-ЗБ от 07.11.2017 г. на председателя на КФН спрямо "Софконсулт" ООД е установено публично държавно вземане на обща стойност 9000 лв. ведно със съответните лихви за забава. Публичното държавно вземане е формирано от неплатени в срок такси осъществяване на общ финансов надзор за периода от 2010 г. до 2017 г., за които не се оспорва от дружеството, че не са заплатени. На практика спорът е само относно действителния смисъл на разпоредбата на чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането, според която КФН може да заличи с решение застрахователния брокер от регистъра, когато не плаща, плаща със закъснение с повече от 10 работни дни след предвидените в закона или в договор срокове или плаща частично изискуеми и ликвидни парични задължения във връзка с дейността му като застрахователен брокер. Настоящият съдебен състав намира, че паричното задължение за такса за осъществяване на общ финансов надзор от КФН е във връзка с дейността на застрахователния брокер и неплащането му представлява основание за заличаване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН. Според чл. 301 от КЗ застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Следователно вписването в регистъра, воден от КФН обуславя възможността да се осъществява въобще дейността застрахователно посредничество, а заплащане на такса за осъществяване на общ финансов надзор спрямо регистрираните субекти е пряко свързано с дейността на застрахователния брокер. Аргументите в обратния смисъл, изложени в касационната жалба се явяват неоснователни, защото не отчитат действителния смисъл на закона и възможността от едно и също обстоятелство да бъдат породени няколко правни последици. Издаването на Акт за установяване на публично вземане за несъбраните такси означава точно, че застрахователният брокер не е заплатил ликвидното и изискуемо задължение, възникнало във връзка с дейността, а не препятства възможността да бъде заличен застрахователния брокер от регистъра. При неизпълнение на други парични задължения на застрахователния брокер е възможно да бъдат използвани други способи за установяването и събирането им, но това също не означава, че неплащането/закъснялото с десет дни плащане ще престане да съществува и няма да бъде възприето като основание по чл. 312, ал. 1, т. 8 от КЗ. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по изложените вече съображения не се установява и наведеното касационно основание - противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1