Решение № 9380 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15889/2010 г.

Решение № 9380 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15889/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 118/27.10.2010 г., постановено по адм. д. № 163/2010 г. Административен съд гр. Видин е отменил заповед № 287/11.05.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин, потвърдена с решение № 47 от 04.06.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин, с която на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСП е прекратена месечната социална помощ на Цеца Христова Асенова по чл. 9 от ППЗСП за срок от 12 месеца, считано от 01.04.2010 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин с оплакване, че е неправилно и необосновано. Съдът неправилно е приел, че жалбоподателката е била в обективна невъзможност за полагане на обществено полезен труд. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, но по същество за неоснователна. Наведените с жалбата касационни доводи са изцяло несъстоятелни. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. С атакувания пред първата съдебна инстанция административен акт, на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСП е прекратена месечната социална помощ на Цеца Христова Асенова по чл. 9 от ППЗСП за срок от 12 месеца, считано от 01.04.2010 г. Мотивите на органа са, че Асенова и нейният съпруг не са участвали в организираните от Общината програми за месец април 2010 г., а като правно основание е посочен чл. 32, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно чл. 12б, ал. 1 от ЗСП, безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Тази норма е доуточнена с чл. 12, ал. 1 от ППЗСП с текста, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Според чл. 32, ал. 2, т. 1 от ППЗСП месечните помощи се прекратяват от 1-во число на месеца, през който безработното лице е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 5. За да отмени оспореният акт, Административен съд гр. Видин е приел, че в случая не е налице хипотезата на закона, при която помощта се прекратява. От данните по делото се установява, че Цеца Асенова през м. април е имала сериозни здравословни проблеми, налагащи болнично лечение. Този факт не е оспорен от административния орган, тъй като към преписката е приложена медицинска документация - епикриза и амбулаторни листове, удостоверяващи това твърдяно от молителката обстоятелство. Обосновани са правните доводи на съда, че съгласно нормата на чл. 12, ал. 2 ППЗСП единственото релевантно обстоятелство за прекратяване на социална помощ е отказът на лицето да участва в организирани от съответната общинска администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни като в случая то не е доказано. Наличието на сериозни здравословни проблеми изключват целенасочена воля за отказ да участва в организирани от общинската администрация на Община Видин програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места. Породи това не следва лицето да понесе предвидените от закона санкции за недобросъвестно поведение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 21, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,