Решение № 1420 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Хазае, гражданин на Сирия, чрез адв. Б. Костова, против решение 4125/20.06.2023 г., постановено по адм. дело 8148/2022 на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 12699/10.08.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, не подава отговор на касационна жалба и не изпраща процесуален представител в откритото съдебно заседание. С писмени бележки чрез пълномощник А. Георгиева -Началник отдел КП при ДАБ при МС е дадено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въз основа на което моли касационната жалба да се отхвърли, а съдебният акт да бъде потвърден. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба и неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 4125/20.06.2023 г., постановено по адм. дело 8148/2022г., Административен съд София-град отхвърля жалбата на И. Хазае, гражданин на Сирия, срещу решение 12699/10.08.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това съдът приема за правилна преценката административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като по делото няма обективирани данни И. Хазае да е член на семейство на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервютата на 18.09.2020 г. и 20.06.2022г., първоинстанционният съд правилно приема, че И. Хазае не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Според заявената от жалбоподателя бежанска история при първото интервю с него, той напуска страната си легално през 2015г. Заявява, че не е женен, не е отбил военната си служба. Сочи, че родителите му са останали в Сирия и нямат проблеми с властите там. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход, От административната преписка се установява, че след провеждане на първото интервю с чужденеца, той напуска самоволно РПЦ-Харманли и е в неизвестност от 23.09.2020г., поради което адмнистративното производство е спряно, а впоследствие- и прекратено. След установяването му чужденецът отново подава молба за международна закрила и с него е проведено второ интервю на 20.06.2022г., при което той отново мотивира молбата си за закрила с обстановката на несигурност в Сирия. При второто интервю заявява, че е живял пет месеца в Турция без страх от нападения, заплахи или преследвания, но не посетил пунктовете за регистрация. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на И. Хазае пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От приложените справки на дирекция "Международни дейности" при ДАБ при МС се установява, че в Сирия е наличен вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Обсъдени са и данните относно Турция- страната, в която той е пребивавал пет месеца след като е напуснал Сирия, и е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ при завръщането му в Турция. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Република Турция, както и че не следва да се приема, че тя е "трета сигурна държава". По делото са представени справки МД-401/30.06.2022г.; МД-656/17.10.2022г. и ЦУ-1976/12.12.2023г. за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". От тях е видно, че Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. И. Хазае е пребивавал в Турция и не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Правилно съдът е приел, че в случая не се касае за транзитно преминаване, тъй като чужденецът е работил в Турция, и е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял близо пет месеца - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". В тази насока следва да се посочи, че не се установяват твърдените нарушения на чл. 3, чл.6 и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение