Решение № 9832 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2018 г.

ВАСV отделение26.06.2019 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1985/9.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1963/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. ОСЪЖДА Н. Маргаритов, с адрес в [населено място], [адрес], да заплати разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева на Гранично полицейско управление - летище Пловдив към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9832 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Маргаритов, с адрес в [населено място], срещу решение № 1985/9.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1963/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 10350 з -87/18.06.2018 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - летище Пловдив към Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Аерогари. Касаторът поддържа в касационната жалба и съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспореното решение, присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - началникът на ГПУ - летище Пловдив, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната заповед на Маргаритов - старши полицай в Граничен контролно - пропускателен пункт - Аерогара Пловдив на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца за лошо изпълнение на заповед, за това, че на 9.03.2018 г. около 19: 01 ч. при проверка на валидността на френска лична карта с посочен номер и имена на лицето, което идентифицира, задължителна съгласно чл. 8, пар. 2, буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/399, изменен с чл. 1 от Регламент (ЕС) 2017/458, при въвеждането на данните от същата в екранна форма за проверка на АИС "Граничен контрол", не е въвел пълните данни от същата, като е пропуснал последните три цифри, не е проверил съответствието на въведените данни и не е констатирал, че личната карта е обявена за невалидна от Интерпол е лицето е пропуснато да влезе в РБългария неправомерно. В заповедта е посочено, че с деянието си Маргаритов е нарушил и чл. 8, т. 3 от Организационно - технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол". АС е изложил доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административно - производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По оплакванията за нарушена процедура по чл. 205, ал. 2 ЗМВР и нарушено право за даване на обяснения в дисциплинарното производство, АС е изложил мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Повтарянето в касационната жалба на същите оплаквания, които са оплаквания срещу заповедта и нямат характер на касационни основания по чл. 209 АПК - не сочат на порок на решението на АС, не поражда задължение за настоящия съдебен състав за повторно произнасяне по тях, доколкото са извън предмета на касационната проверка. Неоснователни са твърденията за липса на доказателства за извършеното нарушение. Непълното ръчно въвеждане на номера на личната карта е установено при съвместен анализ на протокол за преглед на видеозаписа (л. 64 - 66), от който е видно ръчното въвеждане от страна на Маргаритов и справката на л. 81 - извадка от АИС, от която е видно, че при влизането на чуждата гражданка е въведен № на лична карта[номер]. За сравнение при излизането й на 12.03.2018 г. е въведен № [номер] ( три цифри повече) - видно от справката на л. 82 и е констатирана невалидността на личната карта от друг служител по данни на АИС, за което има събрани многобройни доказателства. АС е изложил доводи относно правната квалификация, като е посочил доказателствата за запознаване на жалбоподателя със заповедта, утвърждаваща Организационно - технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол", неизпълнение от Маргаритов на изискването за сравняване на въведените данни с тези по личната карта, както и защо погрешното изписване в оспорената заповед на номера на заповедта, с която са утвърдени правилата за работа с АИС е ЯФГ и не води до материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед. Тези доводи също се споделят от настоящия съдебен състав изцяло. Неоснователни са доводите за неправилна преценка на АС за съразмерност на наложеното наказание - същото е наложено в минималния предвиден в чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР срок - "три месеца". Предвид липсата на възможност за налагане на наказание в по - нисък размер от страна на административния орган при правилно квалифицирано деяние, за АС съществува забраната за влошаване положението на жалбоподателя и за съда липсва възможност за проверка дали всъщност тежестта на деянието не предполага по - тежко наказание. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ГПУ - летище Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

1