Решение № 5588 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2019 г.

Решение № 5588 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Неджин от [населено място], [адрес], чрез адв. И. Йончев, срещу решение № 4352 по адм. дело № 1559 по описа за 2018 година на Административен съд – София град. Релевират се доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно изложени съображения, касаторът моли да се отмени обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки. От ответника – Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" София град, с адрес: гр. София, ул. "Гусла" № 3, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Панчева, е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба като счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, за което са изложени съображения в тази връзка. Прави искане да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло касационната жалба и да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния закон и че не са налице касационни основания за неговата отмяна и че същото следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 01.07.2019 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение № 4352 от 26.06.2019 г. по адм. дело № 1559/2018 г., в производство по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 27, ал. 1, вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, Административен съд - София – град, Трето отделение, 71 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Неджин от [населено място], [адрес], срещу Решение № 14/06/1/0.0.1972/01/04/01 от 20.09.2017 г. на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" – София, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 38, ал. 1, т. 9 и т. 13 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е прекратен Договор № 23/06/1/0.0.2356 от 18.01.2016 г. на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от същия респ. чл. 32, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и ОСЪЖДА жалбоподателя И. Неджин от [населено място], да заплати на Областна дирекция "Земеделие" – София сумата в размер на 700 лв. разноски за първоинстанционното съдебно производство. За да постанови това решение първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма като съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административно производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел за установено неизпълнение на договорните задължения, изразяващи се в това, че не са създавани нови насаждения от череши съобразно заложеното в бизнес плана и не са представени доказателства за твърдените от ползвателя форсмажорни обстоятелства. На следващо място е приел, че съобразно извършената проверка на недвижимите имоти, находящи се в землището на гр. Априлци и въз основа на снимковия материал от експерти от ОД – Ловеч също е видно, че част от сливовите насаждения в имот № 52218-735-009 са стари, няма новозасадени дръвчета, като по този начин се установява, че не е спазен посочения от ползвателя в искането за промяна срок за засаждане и не са предоставени документи за закупуване на нови фиданки от сливи. Въз основа на което първоинстанционният съд е приел, че установените нередности са несъвместими с целите на подмярка 6. 1. На последно място съдът е приел, че съобразно доказателствата по делото за стопанската 2016/2017 година И. Неджин не е стопанисвал имотите на територията на землището на гр. Долна Баня, в резултат на което правилно е направено преизчисление на икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем представляващ в размер на 0, което показва неизпълнение на бизнес плана и неподдържане в съответствие с критериите, въз основа на които проектът е бил оценен. Съдът е достигнал до извода, че е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 42, т. 8 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 14/28.05.2015 г. /, представляващи договорни задължения съобразно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Договор № 23/06/1/0.0.2356 от 18.01.2016 година. Предвид така изложеното първоинстанционният съд е приел, че решението е законосъобразно. Така постановеното решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго. В тази връзка от НАРЕДБА № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година е видно от § 4, че същата е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители. А съобразно относимата редакция на чл. 9а от ЗПЗП, Министърът на земеделието, храните и горите издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Въз основа на така цитираната нормативна регламентация следва да се приеме, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ не е приложим. Но въпреки направеното по-горе изложение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с приложимата за случая Наредба № 14/28.05.2015 година. Ето защо не е налице основание за отмяна на административния акт от една страна, а от друга не се налага обсъждането на доводите изложени в писмените бележки относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид гореизложеното. В обжалваното решение за налагане на финансова корекция са посочени като основание както разпоредби на ЗУСЕСИФ, така и разпоредби на Наредбата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, която представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/. Съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от приложената на л. 408 по делото Заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017 г. подписана от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" е делегирано правомощие да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (както и по други мерки и подмерки, но те не са относими за случая), във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по посочените подмерки, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Процесният административен акт е издаден от директора на Областна дирекция "Земеделие" в условията на делегирани му правомощия. Настоящият състав приема, че правомощието за издаването на административния акт от директора на Областна дирекция "Земеделие" изцяло попада в обхвата на делегираните права от заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и тези, визирани в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и в приложимата в случая разпоредба, уреждаща възможност изпълнителният директор да делегира посочените правомощия. По тези съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователен довода за нищожност на административния акт и не се споделя изобщо довода, че решението за налагане на финансова корекция е следвало да бъде издадено от министъра на земеделието, храните и горите в качеството му на ръководител на управляващия орган. Правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесния административен акт са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице условия за прекратяване на договора от 18.01.2016 г., както и че следва да бъде върната сумата от 24 447. 50 лева, представляваща получено по договора от 18.01.2016 г. първо плащане, ведно със законната лихва върху него. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган. Позоваването на извършените проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, които са мотивирали административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти отнесени към съответните приложими правни норми, въз основа на които административният орган е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност да издаде административен акт, въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с гореизложеното, посочените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно констатиране, че административният акт е издаден в съответствие със законовите изисквания относно изискуемата форма следва да се приемат за неоснователни. На следващо място релевираният от касатора довод, че административният съд не е изложил мотиви по основното му възражение, отнасящо се до това, че административният орган е следвало да се произнесе по подадено искане за промяна на договора между касатора в настоящото производство и ответника, което възпрепятствало изпълнение на поетите задължения, също следва да се приеме за неоснователен. Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Независимо, че не се е произнесъл по-обстоятелствено по всички основания в жалбата, с която е бил сезиран, това не се преценява като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като дори и да го бе обсъдил, изводът за законосъобразност на оспорения административен акт не би се променил при наличие на останалите мотиви в тази връзка. За яснота и прецизност следва да се посочи, че съобразно представените по делото доказателства, а и от оспорения административния акт е видно, че е налице произнасяне на административния орган по направеното искане за промяна на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ - с Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс (съгласува промяна) с изх. № 02-6500/7192 от 25.05.2017 г. /л. 347 от делото/. От същото е видно, че на основание чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.07.2015 г. по изложени съображения не е допуснато изменение и/или допълнение на договора за отпускане на финансова помощ. Въз основа на доказателствата по делото административният съд е извел обосновани изводи за доказаност на констатациите на административния орган. Безспорно е установено неизпълнение на договорните задължения, изразяващи се в създаване на нови насаждения от череши, както е заложено в одобрения бизнес план към договора и не са представени доказателства за настъпване на твърдените "форсмажорни обстоятелства". При извършените проверки на място е установено, че действителното състояние на имотите не съответства на заявените от касатора данни в искането за промяна от 01.08.2016 г. и приложения към него променен бизнес план. Също така е установено, че касатора не разполага с необходимите култури, за да формира икономически размер на стопанството, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., за стопанската 2015/2016 година от изпълнението на бизнес плана. Правилно е извършено преизчисление на икономическия размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем и е изчислено, че същият е в размер на 0, което показва неизпълнение на бизнес плана, неподдържане в съответствие с критериите, по които проектът е бил оценен. С оглед изложеното, обжалваното решение следа да бъде оставено в сила. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът неправилно е осъдил жалбоподателя И. Неджин да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. И това е така, тъй като към момента на постановяване на обжалваното решение е действала разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима според препращащата норма на чл. 144 от АПК. Според чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, която в чл. 24 предвижда заплащане на възнаграждение по административни дела за една инстанция от 100 до 200 лева. Първоинстанционният съд е следвало да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в определените от чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ граници. Присъденият обаче размер от 300 лева, който надхвърля максимума не може да бъде променян от касационната инстанция, защото в тази насока няма оплакване в касационната жалба, а съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. При този изход на спора пред настоящата инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са своевременно поискани. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед на фактическата и правна сложност на спора, И. Неджин следва да заплати на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" София град, разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,