Решение № 8536 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2018 г.

Решение № 8536 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "Верони - В. С." моли да бъде отменено решение № 2058/20.11.2017 г. по адм. д. № 2612/2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 353-ОП/29.08.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В. по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 353-ОП/29.08.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - снек бар "Старата къща", находящ се в гр. В., ул. "П." ..№..., стопанисван от ЕТ "Верони - В. С." и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 24.08.2017 г. е извършена проверка на обекта на едноличния търговец от органите по приходите, при която е констатирано, че е извършена покупка на стойност 13,96 лева, като след заплащането в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта, а е издадена ресторантьорска сметка с вписана сумата от 13,96 лева. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е изложил подробни и обосновани мотиви в решението. Законосъобразно съдът е приел, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи предвидената в чл. 186 от ЗДДС принудителна административна мярка. Правилно е определена от съда целта на мярката запечатване на търговски обект - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изложени са мотиви и за определената продължителност на мярката, която е в минимален размер, предвид и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Неоснователен е доводът, че нарушението е единствено. Видно протокола за извършената на 24.08.2017 г. проверка в обекта е установена наличност по касовия апарат 118,84 лв и фактическа наличност от 129 лв. Неоснователен е доводът за приложение на чл. 27 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. В чл. 186 от ЗДДС не е предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, поради което твърденията за маловажен случай не могат да се обсъждат от органа, налагащ принудителната административна мярка. ЗДДС и наредбата не въвеждат минимален размер на суми, над които следва да се издава фискална касова бележка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,