Решение № 4853 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2015 г.

Решение № 4853 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група "Оперативна дежурна част" при ОД на МВР [населено място] против решение № 214 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 874/2014 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – Б. Д. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд [населено място] отменя заповед № 244 з-1274/20.11.2014 г на началник група"ОДЧ" при ОД на МВР - Б., с която на Б. Д. Ш. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но това не се отразява върху правилността на крайния извод за незаконосъобразност на административния акт. От приложения в настоящото производство протокол се установява, че служителят, преди налагане на дисциплинарното наказание, е изслушан, а фактът, че същият не е запознат със справката не представлява съществено нарушение, тъй като по арг. на чл. 208 ЗМВР дисциплинарното производство протича, без да е необходимо спазване на изискванията на чл. 207, вр. чл. 203, ал. 1 ЗМВР – относими за установяване на извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че Ш. в качеството му на оперативен дежурен при ОД на МВР Б. за посочения в заповедта период не уведомява ОДЦ на МВР относно твърдение на пострадало лице и баща му за нанесен побой от постовия. Нарушението е квалифицирано по чл. 194, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР и чл. 24, т. 2 от Инструкция № Із-1373/21.03.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. В заповедта е посочен и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, без да са описани каквито и да било действия на жалбоподателя осъществяващи нарушение, описано в цитираната норма. В нормата на чл. 194, ал. 2 ЗМВР са изброени дисциплинираните нарушения, а съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. От изложените в заповедта фактически и правни основания не става ясно коя конкретна правна норма, регламентираща дисциплинарните нарушения е нарушена от Ш.. Не са посочени и действия на служителя, с които същият да е нарушил чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Ето защо изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че в случая не е нарушен и чл. 24, т. 2 от Инструкция № Із-1373/21.03.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Фактът, че Ш. не информира своевременно ОДЦ на МВР не може да се вмени във вина на същия, тъй като служителят докладва за случая на директора на ОД на МВР, който разпорежда да се напише докладна записка и такава е изготвена. Правилно съдът констатира, че доколкото задържането на лице при хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР и при липса на жалба за твърдяното полицейско насилие не води до извод за променена оперативна обстановка, то за жалбоподателя не възниква задължение за уведомяване. Освен това законосъобразно съдът приема, че посоченото в заповедта нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, тъй като в административния акт не са изложени фактически основания, сочещи осъществяване на това нарушение. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, е законосъобразен и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че Ш. следва да уведоми ОДЦ на МВР, тъй като е получен устен сигнал за полицейско насилие, са неоснователни. В заповедта и в административното производство не е посочено и не е установено в какво се изразява спазването на разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Инструкция № Із-1373/21.03.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Следва ли във всички случаи на задържане на лице, съответно във всички случаи на подаване на устни сигнали, независимо от съдържанието им, да се информира ОДЦ на МВР или в определени такива и в коя от хипотезите попада настоящия случай. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При постановяването му съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалния закон, поради което изводът за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е обоснован. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция на МВР Б. заплати на Б. Д. Ш. сумата 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,