Решение № 9627 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 201/2011 г.

Решение № 9627 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 201/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Веска Стоянова Петрова от гр. Варна, чрез адв. Милена Нинова срещу решение № 2397 от 19.11.2010 г. по адм. дело № 2138/2010 г. на Административен съд - Варна, XXXIII състав, с което е отхвърлена жалбата й против отказ обективиран в писмо изх. № ЗАО 16216 от 11.06.2010 г. на директора на Дирекция "АГУП" при Община - Варна за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба излага доводи, за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Смята за неправилни изводите на съда, че няма правен интерес по искане за издаване на удостоверение и скица, след като не й е признато право на собственост по отношение на претендирания имот. Твърди, че правния интерес е установен със самото заявяване на претенцията за възстановяване на собствеността върху имота. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени отказа на издаване на удостоверение и скица, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "АГУП", редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна, а обжалваното решение е неправилно. Излага, че от приетите по делото доказателства се установява, че правоимащите по чл. 10 и следващите от ЗСПЗЗ лица са сезирали компетентния по чл. 15, ал. 1 от ППЗСПЗЗ административен орган със заявление по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за имот при условията на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като се изисква прилагането на удостоверение и скица от техническата служба на общината. Излага, че снабдяването с тези документи по искане на органа или както в случая - по постъпка от собствениците - чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ППЗСПЗЗ не е самоцелно, а са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от органа, с което или на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ще възстанови правото на собственост върху имота в границите на урбанизираната територия, или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради проведени мероприятия, установени в процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Излага, че представянето на удостоверение и скица е нормативно изискване и предпоставка за постановяване решение от сезирания компетентен орган - службата за земеделие и техническата служба на общината следва да ги издаде в съответствие с чл. 13, ал. 5, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. Смята, че процесното решение за отхвърляне на жалбата срещу отказа за издаването им като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК, следва да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбата е основателна. С решение № 2397 от 19.11.2010 г. по адм. дело № 2138/2010 г. на Административен съд - Варна, XXXIII състав, е отхвърлена жалбата на Веска Стоянова Петрова против отказ обективиран в писмо изх. № ЗАО 16216 от 11.06.2010 г. на директора на Дирекция "АГУП" при Община - Варна за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че след като с решение по гр . д. № 4045/2008 г. на Районен съд - Варна е прогласена нищожност на решение № 1560 от 23.04.2008 г. на ОСЗ - Варна, с което е отказано възстановяване собствеността върху процесния имот в съществуващи стари реални граници на наследодателя на жалбоподателката, нищожността обхваща и останалата част на решението, поради което след като за наследодателя не е признато право на възстановяване на собствеността и неговите наследници не могат да претендират права за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Приел е, че пълната недействителност на решението на ОСЗ предполага повторно произнасяне на административния орган ОСЗ по заявлението на наследодателя Стоян Синев и спрямо неговите наследници и една тогава при наличие на предпоставките по чл. 13 от ППЗСПЗЗ да се издадат удостоверение и скица. Решението на административния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. От доказателства по делото се установява, че с искане вх. № ЗАО 16216 от 04.05.2010 г. жалбоподателката като наследник на Стоян Георгиев Синев е поискала от Дирекция "АГУП", при Община Варна издаване на удостоверение и скица за имот в м. "Юртлук" - Западна промишлена зона, част от имот № 10135.3514.263, който подлежи на възстановяване, за да послужат пред ОСЗ - Варна. Към искането е приложено решение № 1560 от 23.04.2008 г. на ОСЗ - Варна, с което признато правото на собственост за имот - нива от 4, 000 дка в м."Юртлук", в строителните граници на кв. Владиславово, гр. Варна. По искането с писмо изх. № ЗАО 16216 от 11.06.2010 г. на директора на Дирекция "Агуп" при Община - Варна е отказано издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с мотиви, че решение № 1560 от 23.04.2008 г. на ОСЗ - Варна е обявено за нищожно. Видно от решение № 49 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 4045/2008 г. на Районен съд - Варна е прогласена нищожност на решение № 1560 от 23.04.2008 г. на ОСЗ - Варна, с което е отказано на Стоян Георгиев Синев възстановяване собствеността върху нива от 4, 000 дка в м."Юртлук", в строителните граници на кв. Владиславово в съществуващи стари реални граници, поради изпълнени строителни мероприятия. При тези данни съдът необосновано и в нарушение на материалноправни разпоредби е приел, че отказът е законосъобразен. Решаващият съд не е съобразил, че задължително при сезиране с искане за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13 от ППЗСПЗЗ се провежда процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, както и че това искане не е административна услуга, регламентирана от общия закон, а е специална процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Издаването на удостоверение и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от общинската служба по земеделие за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии, какъвто е процесният случай. Удостоверението и скицата се издават в резултат на процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно след издаване на решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, съответно незастроената част от претендирания имот. В случая не се установява да е проведена процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ. Задължение на кмета на общината и общинската администрация е само да извършат проверка дали имота, посочен в заявлението е нанесен в действащия кадастрален план, кадастрална карта или помощен план и да издадат исканите документи с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 13, ал. 5, т. 1 - 5 и ал. 6, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ, без да се произнасят относно възстановяване на процесния имот, в какви размери и в полза на кои лица, които въпроси са от компетентността единствено на ОСЗ по местонахождението на имотите. В случая съдът не е съобразил и обстоятелството, че служебно е изискано издаване на удостоверение и скица от ОСЗ - Варна по реда на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ППЗСПЗЗ за нуждите на производството по чл. 13, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1. Исканите скица и удостоверение са част от документите, които се прилагат към заявлението на бившите собственици за възстановяване на собствеността и издаването им следва да предхожда преценката относно основателността на реституционната претенция. Съдът е пропуснал да установи, че процесните скица и удостоверение са елемент от производството по възстановяване на собствеността върху имот включен в строителните граници /урбанизирана територия/, което се съпътства от самостоятелно производство по издаване на заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Искането за издаване на скица и удостоверение, независимо от това дали го е направил бивш собственик, респ. негов наследник или съответната ОСЗ, съдържа имплицитно в себе си и искане за издаване на решение на техническата служба на общината и заповед на кмета за одобряването му. В конкретния случай изводите на съда за законосъобразност на отказа са неправилни. По отношение на жалбоподателката Веска Стоянова Петрова са били налице фактически и правни основания за издаване на заявените документи, както и личен, пряк и непосредствен правен интерес, обоснован от твърдяното право на възстановяване на собствеността върху процесния имот, установено с писмени доказателства по делото. Настоящият съдебен състав приема, че административният съд като не съобразил изложените фактически обстоятелства и приложимите въз основа на тях материалноправни разпоредби е постановил неправилно решение, поради което следва да бъде отменено. Предвид обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налагат нови фактически установявания, следва да бъде решен по същество, като бъде отменен изричният отказ обективиран в писмо изх. № ЗАО 16216 от 11.06.2010 г. на директора на Дирекция "АГУП" при Община - Варна за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Предвид невъзможността за решаване по същество на спора относно издаване на удостоверението и скицата, както и предвид липса на проведено производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ, административната преписка следва да бъде върната на административния орган - кмета на Община - Варна, за произнасяне по искане вх. № ЗАО 16216 от04.05.2010 г. на Веска Стоянова Петрова, като се проведе производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и въз основа на него се издаде скица и удостоверение по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, за нуждите на производството по възстановяване на собствеността на наследниците на Стоян Георгиев Синев от ОСЗ - Варна. При този изход на процеса с оглед направеното искане от пълномощника на касаторката в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Община - Варна да заплати на Веска Стоянова Петрова направените разноски по делото в размер на 450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 180393 от 03.06.2011 г. Водим от гореизложеното и на чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение