Решение № 13377 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2020 г.

Решение № 13377 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез процесуалния представител юрк. З. Захариева, против решение № 13/24.01.2020 г., постановено по адм. д. № 428/2019 г. от Административен съд– Шумен, с което, по жалба на Земеделски Институт-Шумен със седалище гр. Шумен, е отменено негово решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761#14 от 1.08.2019 г. на Експериментална база-Държавно предприятие към Институт по земеделие-Шумен със седалище с. Царев брод, община Шумен в размер на 38 699. 82 лв. без ДДС. Касационният жалбоподател релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай категорично е установено наличието на основание за наложената финансова корекция и, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за незаконосъобразен, без да обсъди фактите по същество, а и неправилно решил, че сезиращата го жалба е допустима, респ. и, че РФК бил постановен при несъобразяване с относимите правила за издаването му. Моли постановеното съдебно решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - директор на Земеделски институт Шумен при ССА София, в представени по делото писмен отговор и писмена защита, чрез процесуален представител адв. Л. Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адв. възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е формирал правилен извод, че е налице съществено процесуално нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСИСИФ и чл. 35 от АПК, тъй като, след обявяване нищожността на предходното решение за налагане на финансова корекция и преди издаване на оспорваното, управляващият орган не е осигурил възможност жалбоподателят да представи своите писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция, които органът е следвало да обсъди в решението. Освен това намира, че предвид промените в Закона за селскостопанската академия, административният орган е следвало да определи прецизно субекта, правоприемник на Експериментална база - Държавно предприятие към Институт по земеделие - Шумен. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Земеделски Институт-Шумен със седалище гр. Шумен, срещу решение № 01-2600/7761#14 от 1.08.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция на Експериментална база-Държавно предприятие към Институт по земеделие-Шумен със седалище с. Царев брод, община Шумен в размер на 38 699. 82 лв. без ДДС, представляваща 10 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на селскостопанска техника за нуждите на Експериментална база - ДП към институт по земеделие – Шумен", в две обособени позиции: Първа: Система от съоръжения за сепариране и съхранение на оборски тор; Втора: Машини за транспортиране и разхвърляне на оборска тор", финансирана по Договор № 27/121/04144 от 29.12.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на селските стопанства" и избран изпълнител "Марпекс агро" ЕООД за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор № 27/121/04144 за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ "Земеделие"-РА и Експериментална база-ДП към Институт по земеделие-Шумен. С обжалваното пред настоящата инстанция решение административният съд е отменил оспорения пред него акт. 3 а да постанови този резултат приел, че той е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първо- на чл. 73, ал. 2 от ЗУСИСИФ и чл. 35 от АПК, тъй като, след обявяване нищожността на предходното решение за налагане на финансова корекция и преди издаване на оспорваното, управляващият орган не е осигурил възможност жалбоподателят да представи своите писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция, които органът е следвало да обсъди в решението. Второ, че не е съобразил промените в Закона за селскостопанската академия, конкретно разпоредбата на & 17, т. 1 от ЗИД на Закона за Селскостопанската академия /обн. ДВ. бр. 22 от 13.03.2018 г./, поради което не е определил правилно субекта, правоприемник на Експериментална база - Държавно предприятие към Институт по земеделие - Шумен. В тази връзка съдът посочил, че предходното решение № 01-2600/7761/7.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - за налагане на финансова корекция по договор № 27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на селските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г., със същия предмет и на същите основания, с решение № 11125 от 17.07.2019 г., постановено по адм. д. № 8607/2018 г. на Върховния административен съд е обявено за нищожно, поради издаването му от некомпетентен административен орган, и процесното е издадено без съобразяване, че към момента на налагане на финансовата корекция, адресатът на издадения административен акт-Експериментална база-държавно предприятие към Института по земеделие-Шумен вече не съществува в правния мир, не е самостоятелно юридическо лице и няма правосубектност. Това счел за съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на акта само на това основание, без да е необходимо произнасяне по останалите наведени от оспорващия доводи за материална незаконосъбразност на оспореното решение. По тези съображения приел жалбата за основателна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и че при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС-Шумен е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В настоящия случай, както правилно е установил административният съд, предходното решение № 01-2600/7761/07.02.2018 г. на изп. директор на ДФ"Земеделие" за налагане на финансова корекция за същата нередност -със същия предмет и на същите основания, е обявено за нищожно с решение № 11125 от 17.07.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 8607/2018 г-поради издаването му от некомпетентен административен орган. То е буквално възпроизведено в процесното, без съобразяване, че към момента на налагане на финансовата корекция /с обжалваното Решение № 01-2600/7761# 14 от 1.08.2019 г. на Изп. директор на ДФ"Земеделие"-София/ адресатът на издадения административен акт-Експериментална база-държавно предприятие към Института по земеделие-Шумен вече не съществува, съответно не е самостоятелно юридическо лице и няма правосубектност. Този извод се налага от факта, че адресат на оспореното решение № 01-2600/7761# 14 от 1.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е Експериментална База-Държавно предприятие към Института по земеделие Шумен с адрес с. Царев брод, а съгласно пар. 17, ал. 1, т. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за Селскостопанската академия, обн. в Д. В. бр. 22 от 13.03.2018 г., считано от 1.04.2018 г., Експериментална база-държавно предприятие към Института по земеделие-Шумен се преобразува в научно звено-експериментална база към Института по земеделие-Шумен, и съобразно ал. 2 на същата норма, активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавните предприятия по ал. 1 преминават към съответния институт. И тъй като жалбоподателят -Земеделски институт-Шумен -е правоприемник на субекта-адресат на оспорения административен акт, затова и възражението на касатора за неправилна преценка за допустимост на сезиращата АС жалба, е неоснователно. На основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, като намира за обосновани неговите изводи, че в случая оспореното решение на Директора на ДФ "Земеделие" не е съобразено, освен с нормата на чл. 35 АПК, и с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изискваща преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Налице са нарушения на Процедурата за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху обществените поръчки за разходи, финансирани изцяло или частично със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил, като е следвало да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложените мотиви настоящият състав намира, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва върне преписката на административния орган за ново произнасяне след отстраняване на допуснатите нарушения. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила, като се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК - преписката да се върне на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, но недоказано, тъй като по настоящото дело на ВАС е представено пълномощно /л. 16 от делото/, като в договора за правна защита е посочен размер на договорено адвокатско възнаграждение /1690 лева/, без отразяване то да е заплатено, и не са представени надлежни доказателства за реално внесена сума за хонорар. Затова е неоснователно и също следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,