Решение № 5063 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2020 г.

Решение № 5063 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 35/15.09.2020 г., постановено по адм. дело № 12/2020 г. по описа на Административен съд-Русе. В касационната жалба е посочено, АС-Варна неправилно е приел, че са налице всички законови предпоставки за наличие на ВОД от страна на "Глас дистрибюшън" ЕООД към Main Autoglass BV SRL, VIN R035942850 и Bam Autoglass KFT, VIN HU10756874. Според касатора голяма част от представените копия на международните товарителници /ЧМР/, са нечетливи, като не са видни регистрационните номера на транспортните средства; не са посочени дата и място на съставяне на ЧМР; на нито една от процесните ЧМР в кл. 24 "Стоките получени" не е посочена дата и място на получаване, както и качеството на лицето получило стоките; от ревизираното лице не са представени документи във връзка с разплащането по доставките, като видно от представените главни книги за периода м. 10-м. 12. 2018 г. между страните не е извършено разплащане. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал представените от РЛ товарителници, които независимо, че са представени и в оригинал в хода на съдебното производство са нечетливи, не са придружени с легализиран превод на български. Такъв е извършен само на част от документите, като съдът не е дал допълнително указания на жалбоподателя да представи превод на всички документи, а ги е приел и обсъдил в решението си без да съобрази обстоятелството, че голяма част от тях са на чужд език. Приемането и кредитирането им от страна на съда на всички ЧМР е съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян, тъй като същите не следва да се разглеждат като годни доказателства. В този смисъл необоснован се явява и крайният извод на съда за осъществен транспорт, респ. за реализиран ВОД към Румъния и Унгария. От друга страна доказателствата по делото сочат, че "Глас дистрибушън" ЕООД не е взело всички разумни и изискващи се от него мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, дори и тя да е извършена от получателите. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Глас дистрибюшън" ЕООД, в писмена молба от 05.04.2021 г., изготвена от адв. Д. П. – Т., излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1794, 92 лева. По делото е подадена и частна жалба от директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП против определение от 20.10.2020 г., постановено по адм. д № 12 от 2020 г. на АС – Русе, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението и необоснованост на извода на съда за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде изменено решението в частта за разноските, като на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК на дружеството следва да не се присъждат разноски по делото, а в полза на дирекция "ОДОП" – Варна бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1599, 43 лева. В писмен отговор от 17.11.2020 г. "Глас дистрибюшън" ЕООД оспорва частната жалба и моли да бъде оставено в сила определението. Излага доводи, че искането по чл. 248 ГПК е недопустимо, тъй като до приключване на последното по делото заседание искане по чл. 161, ал. 3 ДОПК не е направено от ответната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отменил РА № Р-03001819000392-091-001/15.05.2019 г., потвърден с решение № 280/12.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Глас дистрибюшън" ЕООД е начислен ДДС за данъчни периоди, както следва: за м. 10. 2018 г. в размер на 84540, 53 лева, за м. 11. 2018 г. в размер на 37533 лева и за м. 12. 2018 г. в размер на 48927, 79 лева, като след извършеното приспадане е установено задължение за ДДС за довнасяне, както следва: за м. 11. 2018 г. в размер на 12810, 56 лева и лихва за периода от 15.12.2018 г. до 22.04.2019 г. в размер на 459, 08 лева, за м. 12. 2018 г. в размер на 21571, 17 лева и лихва за периода от 15.01.2019 г. до 22.04.2019 г. в размер на 587, 26 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е за безспорно установено, че доставчикът разполага с доказателствата по чл. 45, т. 1, буква "а" от ППЗДДС, а именно фактура за доставките, регистрация по ДДС на двамата получатели и валиден VIN номер на получателите /посочен във фактурите/ към момента на извършване на доставките, като транспортът е за тяхна сметка. По делото не се сочат и не се установяват обстоятелства за наличие на данъчна измама от страна на ревизираното лице. Спорът е концентриран по въпроса напуснали ли са стоките, предмет на непризнатите ВОД, територията на страната. В тази връзка съдът е кредитирал представените от РЛ ЧМР и обосновал извод за реално осъществен ВОД за процесните периоди. Според решаващия състав непосочването на имената и длъжността на лицето, получило стоката, респ. на мястото на получаването й, в кл. 24 на международните товарителници не съставлява порок на формата, който да дисквалифицира документа като надлежен транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС и доказателство за извършване на ВОД, щом обстоятелството, че стоката е получена от нейния получател, е удостоверено с подпис и печат. От друга страна съдът е констатирал, че върху по-голямата част от представените в съдебното производство оригинали на товарителниците с получател Main Autoglass BV SRL (вторите екземпляри, предназначени за този получател) е поставен печат с надпис на румънски език: "LIBER ANAF-DGAF PM Giurgiu ". Agen?ia Na?ionala de Administrare Fiscala (ANAF) е наименованието на румънската приходна администрация, а Direc?ia Generala Antifrauda Fiscala (DGAF) (Генерална дирекция "Борба с фискалните измами") е нейно подразделение. Самото наличие на поставен върху товарителниците печат на румънската приходна агенция е още една индиция, че стоката, транспортирането на която се доказва с тях, е достигнала територията на Република Румъния. В подкрепа на извода за реално извършен транспорт е и изисканата от съда справка (л. 78 от делото), от която е установено, че през ревизираните периоди на трасе "изход" на ГКПП Дунав мост – Русе, 4 бр. от транспортните средства, посочени в товарителниците и за които е искана справката, неколкократно са преминавали държавната граница. На следващо място, и двете дружества, получатели по непризнатите ВОД - Main Autoglass BV, VIN R035942850 и Bam Autoglass KFT, VIN HU10756874, са декларирали получени през ревизираните периоди ВОП на стоки от жалбоподателя. В този смисъл е и отговорът на унгарските данъчни власти (л. 42 от ревизионната преписка, гръб) и справката от VIES системата, съгласно т. 44, § 1 от ДР на ЗДДС (л. 80-81 от делото), от която е видно, че румънският търговец - Main Autoglass BV SRL, също е декларирал ВОП за ревизираните периоди с кореспондиращи данни от VIES декларациите на жалбоподателя, като доставчик. В своите мотиви съдът е изложил съображения и във връзка с неоснователността на доводите на приходната администрация за недоказани ВОД с аргумент неплащане на цената на стоките от получателите. В тази връзка съдът се е позовал на т. 29 от решение на СЕС от 12.10.2017 г. по дело C 404/16. Решението е неправилно. На основание чл. 7 ЗДДС по препращане от чл. 53, ал. 2 ЗДДС е регламентирано, че кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Основният спорен и релевантен за разрешаването на делото въпрос, както правилно е посочил първоинстанцинният съд - преминала ли е стоката /по процесните фактури/ физически от територията на РБ на територията на Румъния, респ. Унгария, като съдът е дал положителен отговор на този въпрос кредитирайки представените от ревизираното дружество ЧМР /в заверен препис/ и в оригинал, приети в с. з. 23.07.2020 г. Основателни са възраженията на касатора, че съдът е основал своите решаващи изводи върху документи на чужд език – товарителници, инвойс фактури, придружаващи известия, които не са придружени с точен превод на български език, заверен от страната в изпълнение изискванията на чл. 185 ГПК, приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК. Настоящият състав констатира, че в с. з. на 28.05.2020 г. /л. 82, 83 съдът е указал на жалбоподателя, че следва да представи фотокопия на документите, приложени към молба вх. № 1613 от 27.05.2020 г. /относими за ВОД към Main Autoglass BV SRL/, в оригинал или в заверен препис, като същите бъдат придружени от точен превод на български език. В молба вх. № 2510 от 22.07.2020 г. /л. 87-89 процесуалният представител на "Глас дистрибюшън" ЕООД сочи, че в изпълнение на указанията на съда дадени в предходното с. з. представя документи в оригинал свързани с ВОД към Main Autoglass BV SRL за периода м. 09, 10, и 11. 2018 г., като уточнява, че тъй като документите, с които са оформени доставките са еднотипни – фактура, ЧМР и описаните в ЧМР придружаващи известия, в които стоките са описани по марка и брой, то представя в превод комплекта от документи само по доставката по фактура № 27 от 29.10.2018 г. С молбата са представени общо 58 писмени доказателства под опис /л. 88 и 89/, които са приети от съда на основание чл. 157 ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК в с. з. 23.07.2020 г. Съдът в нарушение на изискванията на чл. 185 ГПК не е дал указания на жалбоподателя, че представените под опис писмени доказателства /с изключение на тези по фактура № 27 от 29.10.2018 г. / не са придружени с точен превод на български език. От друга страна съдът е пропуснал да констатира, че приложените към ревизионната преписка доказателства свързани с ВОД към Bam Autoglass KFT, VIN HU10756874 също не са преведени на български език. Съдът е ценил ангажираните от дружеството писмени доказателства относими към процесните ВОД без да са представени в заверен превод, не ги е изключил като негодни доказателства по делото, а е изградил фактическите си и правни изводи именно върху тези доказателства. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като представените от РЛ писмени доказателства касаят решаването на основния по делото спор свързан с получаването на процесните стоки на територията на Унгария и Румъния, съгласно изискванията на приложимата разпоредба на чл. 45 ППЗДДС вр. с чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Предвид изложеното, касационният съд намира обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на "Глас дистрибюшън" ЕООД, че на основание чл. 185 ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да представи в превод на български език всички писмени доказателства свързани с процесните ВОД към Main Autoglass BV и Bam Autoglass KFT и съответно резултатът от тях да намери отражение при мотивиране на съдебния акт. Съдът следва да обсъди наведените от касатора възражения свързани с констатираните при ревизията "нередовности" в ангажираните от дружеството фактури, ЧМР и прехвърлителни разписки, като изложи съответни фактически и правни изводи във връзка с основния спор по делото, а именно осъществен ли е фактическия състав на определението за ВОД, съгласно чл. 7 от ЗДДС. Основателността на касационната жалба води и до основателност и на частната жалба срещу определение от 20.10.2020 г., постановено по адм. д № 12 от 2020 г. на АС – Русе, като при новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските при спазване на чл. 161 ДОПК и чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,