Решение № 374 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2015 г.

Решение № 374 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. А. против решение № 1722/24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 799/2015 г. по описа на Административен съд град В. /АСВ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на решението. Ответницата - В. В. А. от град В., чрез пълномощника е депозирала писмено становище, с което оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АСВ е прогласил за нищожна заповед № 151/23.02.2015 г. на кмета на О. А., с която служебното правоотношение на В. В. А. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение № 734/26.03.2014 г. по адм. дело № 3310/2013 г. на Административен съд В., оставено в сила с сила решение № 1448/10.02.2015 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6744/2014 г., с което е отменена заповед № 763/21.08.2013 г. на кмета на О. А. за прекратяване служебното правоотношение на А. за длъжността "младши експерт - еколог" в община А. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С молба вх. ...-386/17.02.2015 г., подадена в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е заявила, че желае да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност, считано от 20.02.2015 г. Държавната служителка не е възстановена на посочената длъжност. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 151/23.02.2015 г. кметът на О. А. е прекратил служебното правоотношение на А. за длъжността "младши експерт - еколог" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено решение № 488 по протокол № 21, т. 1 и във вр. с т. 3 от 28.06.2013 г. на Общински съвет А., с което е намалена числеността на общинската администрация. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на А. е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, освен че не са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на В. А. не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с намаляване числеността на администрацията в О. А. с решение № 488 по протокол № 21, т. 1 и във вр. с т. 3 от 28.06.2013 г. на Общински съвет А., не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 23.02.2015 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд В., че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражняват правомощията си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК). Правилни са и изводите на АСВ, че е налице идентичност на оспорената заповед с предходна такава - заповед № 763/21.08.2013 г., вече отменена от съда. Посочени са едни и същи законови основания - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и мотиви - Решение на ОбС от 28.06.2013 г., като в новото решение, освен т. 1 е посочена и т. 3. Когато със стабилен съдебен акт е установено, че липсват материалните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение - не е налице реално съкращение на щата, ирелевантно е обстоятелството, че в новата заповед органът се е позовал и на т. 3 от решението на О.-А. - оперативна самостоятелност при извършване на промени в дирекциите и отделите на общинска администрация без да променя общата численост и структура. Незаконосъобразността на посочените основания за прекратяване на служебното правоотношение с А. - правни и фактически, вече е била изследвана и установена с влязло в сила решение по адм. дело № 6744/2014 г. на ВАС, с което е потвърдено първоинстанционното решение на АС - В.. Като е издал новата оспорена заповед на същите основания, административният орган не се е съобразил със СПН на двете съдебни решения. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационната ответница за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да й заплати на същата 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение