Решение № 8094 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2020 г.

Решение № 8094 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Стоева, чрез пълномощника й адв. В. Глинджурска, против решение № 2623 от 03.12.2019 г., постановено по адм. дело № 586/2019 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 229 от 09.04.2019 г. по преписка № 111/2018 г. на петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище, чрез процесуалния си представител Н. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Ц. Балтаджиева - директор на ДГ "Здравец" гр. Сандански, чрез пълномощника си адв. Е. Попова, в писмен отговор и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатски хонорар. (В титулната част на писмения отговор е допусната техническа грешка като е посочено, че същият е от името на Детска градина "Здравец" - заинтересована страна по делото, каквото качество детската градина не притежава. Същата не е конституирана като страна както в производството пред Административен съд - Благоевград, така и в касационното производство.) Ответниците - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград и К. Котев - кмет на община Сандански не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на И. Стоева против решение № 229 от 09.04.2019 г. по преписка № 111/2018 г. на петчленен разширен състав на КЗД, с което е установено, че Ц. Балтаджиева, в качеството си на директор на ДГ "Здравец" не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по отношение на И. Стоева, по признаците "лично положение" и "възраст" и е оставена без уважение жалбата на И. Стоева срещу Ц. Балтаджиева като неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗД е образувано по жалба на И. Стоева срещу Ц. Балтаджиева, в качеството й на директор на детската градина, в която работи жалбоподателката, като твърденията са за дискриминация по признаците "възраст" и "лично положение". Дискриминационното третиране е изразено чрез действия по ограничаване на достъпа й до свободни работни места за учители, като на тези позиции са назначавани по-млади кандидати; не й били предоставяни равни възможности за професионално обучение, тъй като работодателят не й разрешил ползването на платен отпуск за обучение; била преследвана заради подаването на многобройни жалби до различни институции; било й определено по-ниско трудово възнаграждение; била препятствана в осъществяване на правата си по трудовото правоотношение; била препятствана при осъществяване на правата си по Колективния трудов договор (КТД), действащ в детската градина. Съдът е проследил проведената процедура пред КЗД, като е установил спазване на изискванията на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр - проведено е проучване, изискани са становища и доказателства, като след приключване на проучването, на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр е предоставена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства. Изготвен е доклад - заключение по преписката, същата е разгледана в открито заседание, в което са приобщени към доказателствения материал посочените от страните доказателства и са изслушани техните становища по същество. Първоинстанционният съд е посочил, че административният орган е изяснил спора от фактическа страна, като изводите му съответстват на доказателствата и са правилни. По делото не е спорно, че Стоева заема длъжността "помощник-възпитател" в детската градина, което се установява и от представения трудов договор и длъжностна характеристика. По отношение твърдението за дискриминационни действия за ограничаване на достъпа до свободни работни места за учител, съдът е възприел изводите на КЗД, че са спазени изискванията за обявяване на свободните работни места, реда за подаване на документи и на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Инструкция № 2/29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател", съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Това е така, тъй като за заемането на свободните позиции за длъжността "учител" Ц. Балтаджиева, в качеството на работодател е подавала заявление до Агенция по заетостта, в което са посочени критериите за заемане на свободната длъжност – наличие на висше образование – бакалавърска или магистърска степен, умения за работа с компютър, организаторски умения, комуникативност, отговорност, социални умения, творчески умения, мотивация и способност за работа в екип. В заявлението не е посочена изискуема възраст, т. е. не е налице ограничение в тази насока. Освен това от доказателствата е установено, че на работа в детската градина са назначавани и лица, по-възрастни от оспорващата. Не е установено и неравноправно третиране във връзка с размера на трудовото възнаграждение, тъй като е установено, че останалите помощник-възпитатели в детската градина до м. февруари 2018 г. са получавали основна работна заплата, равна на тази, получавана от жалбоподателката в производството пред КЗД, а след м. февруари 2018 г. работодателят е увеличил месечните им възнаграждения с 5 % от минималната работна заплата, поради придобитата от тях професионална квалификация, видно от представените удостоверения. Не е налице и твърдяното неравноправно третиране по отношение правата на оспорващата по колективния трудов договор (КТД), тъй като се установява, че същата е член на КТ "Подкрепа", но между детската градина и този синдикат не е сключен колективен трудов договор. Такъв е сключен между детската градина и Съюза на българските учители (СБУ), като в анекс към договора е предвидено, че работници и служители, които не членуват в СБУ, могат да се присъединят към КТД само след заплащането на годишна такса в размер на 200. 00 лева. Жабоподателката е запозната с КТД, действащ по отношение на детската градина, за което са представени заповеди на директора и протоколи на назначената комисия, поради което не е налице дискриминационно третиране. Не е установено и по-неблагоприятно третиране във връзка с предприеманите от нея действия по защита на трудовите й права пред различни институции, както и във връзка с ползването на платен отпуск за обучение, доколкото не е налице съгласие на работодателя по чл. 170, ал. 1, т. 2 от КТ. Съдът е отхвърлил и възражението, че в производството пред Комисията е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Приел, че КЗД правилно е достигнала до извода, че оспорващата не е доказала факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, че е третирана по-неблагоприятно от лица в аналогична ситуация, поради което не е налице основание за разместване на доказателствената тежест. По изложените съображения, съдът е счел, че сезираният специализиран държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, решението му е мотивирано, постановеният правен резултат е обоснован, тъй като не са доказани факти, водещи до извод за наличие на дискриминация по посочените признаци, спазени са административно-производствените правила и решението е в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно, при допълване на мотивите на решаващия съд. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е формирал изводите си при неправилно приложение на чл. 9 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. Аналогично е положението и при защитата по чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр, разпореждащ, че работодателят осигурява еднакви условия на труд, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, при защитата по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, при защитата по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им както и защитата при твърдяно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона. За да е налице нарушение във всички посочени случаи - нарушение на цитираните изисквания - за еднакви условия на труд, за равенство в заплащането, за равни възможности за професионално обучение и израстване, за приложение на еднакви критерии при дисциплинарно наказване е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, в сравнение с други служители в сходно положение, отказ за израстване в кариерата и т. н. е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В настоящия случай, нито в жалбата, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство жалбоподателката не е въвела твърдения, съответно не е посочила доказателства, за конкретни качества, които да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение", твърдян като един от признаците, по които е осъществена спрямо нея дискриминация. Както се посочи по-горе този признак е разписан бланкетно в закона, като Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателката не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ й белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно-следствена връзка между третирането и признака, правилно КЗД и решаващият съд са приели липса на дискриминация по признака "лично положение", съответно правилно е приложен материалния закон. Посочените съображения са относими и към твърденията за "преследване" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр, както и за "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, като самостоятелни форми на дискриминационно третиране по посочения признак. Както в административното производство, така и в съдебното производство пред решаващия съд и в касационната жалба са подробно изложени и преповторени фактите, за които се твърди, че обосновават дискриминационно третиране - отхвърляне на молби на жалбоподателката за преназначаване на свободни учителски длъжности, получаване на по-ниска заплата, преследване, чрез посочените действия, както и чрез предявяване на иск от страна на директора на детската градина против жалбоподателката, нарушаване на правото на труд, чрез отказ за запознаване с КТД, вменяване на нарушения на трудовата дисциплина, без възможност да депозира писмени обяснения, отказ за ползване на отпуск и други подобни, но нито един от тях не е свързан с посочване на кое качество на жалбоподателката е причина за това твърдяно дискриминационно поведение, под всички посочени форми. В касационната жалба се твърди, че съдът е пропуснал да изясни и обсъди признакът "лично положение", като се пропуска, че същият не е изпълнен със съдържание в жалбата на самата жалбоподателката, понастоящем касатор. В касационната жалба се сочи, че признакът има широко съдържание, като на практика включва почти всички признаци, включително и професионален опит и много други черти, които отличават един човек от друг. Такива "черти" обаче не са посочени за жалбоподателката. В касационната жалба се прави опит да се свърже защитения признак "лично положение" с обстоятелството, че И. Стоева е сезирала множество институции с твърдения за нарушени нейни права, в резултат на което са извършвани множество проверки в детската градина. Посоченото обстоятелство, както и установените в процеса особеностите на характера й, не могат да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение". В тази връзка, не е налице и твърдяното нарушение, както на административно производствените, така и на съдопроизводствените правила, във връзка с доказването, както се твърди в касационната жалба. Вярно е, че разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. разпределя доказателствената тежест. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, съответно от този момент настъпва разместването на доказателствената тежест. Жалбоподателката е следвало да посочи факти, които да обосноват предположение за наличие на дискриминация по твърдения признак - "лично положение", като посочи и поради кое свое качество/белег, изпълващо със съдържание признака е дискриминирана, съответно да проведе доказване относно този белег. В случая това не е направено. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба относно събирането и оценката на посочени като безспорни факти, който установяват дискриминация, но не са съобразени от съда. При липсата на твърдения и представени относими доказателства, които да обосноват неблагоприятното третиране на основата на защитен признак, съдът не е допуснал нарушение. Отново следва да се посочи, че всички твърдения в касационната жалба относно доказването и наличието на дискриминация във всичките и твърдени форми са свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателката, поради която същата се твърди, че е неблагоприятно третирана, както и причинна връзка между тях. Както многократно е посочвал съдът в решенията си не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е на основата на защитен признак. В случая безспорно установените влошени отношения между жалбоподателката и директорката на детската градина не могат да бъдат определени като нарушаващи ЗЗДискр, поради липсата на защитен признак, обосноваващ неравното третиране и пряка причинна връзка между действията и защитения признак. Тестът за каузалност, не може да бъде приложен, доколкото във връзка с признака "лично положение" не е посочено кой иманентно присъщ на жалбоподателката белег е причина за неравното третиране. Очевидно това не може да е "сезирането с жалби от жалбоподателката на различни институции", доколкото и преди сезирането се твърдят дискриминационни действия и най-важното посоченото няма качеството на охарактеризиращ жалбоподателката траен, значим белег, равностоен по значение на другите защитени признаци. Що се касае до осъществяването на дискриминация по признака "възраст", правилно както КЗД, така и съдът са приели, че не е установено дискриминационно третиране. В детската градина са назначавани учители при изисквания, които не са свързани с възрастта на кандидатите, а и е установено, че са назначавани и учители по-възрастни от жалбоподателката. Безспорно установено е от данните по делото, а и това се признава и от самата жалбоподателка, в това число и в касационната жалба, че същата не притежава опит като педагог. Съгласно чл. 227 от Закона за предучилищното и училищно образование, регламентиращ кариерното развитие на педагогическите специалисти и в частност чл. 227, ал. 5 от с. з. основа за кариерното развитие на педагогическите специалисти са учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен. Последната е и основание за по-бързо кариерно развитие независимо от учителския стаж, съгласно ал. 6 та същия текст. Част от назначените на свободните места за учители, за които е кандидатствала и жалбоподателката (посочени са пет лица за сравнение) са с по-висока квалификация - магистърска степен на образование, а останалите са с по-голям професионален опит, т. е. в случая работодателят е осъществил подбор на други основания, но не и с оглед възрастта на кандидатите и правилно е отхвърлено твърдението за дискриминация по защитения признак "възраст". Редът за назначаване на учители на овакантените работни места, чрез обявяването им в Бюрото по труда е изрично предписан на директорката от Регионалния инспекторат по образованието - Благоевград, в изпълнение на изискванията на Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите и другите педагогическите специалисти, съответно спазването на този ред е бил предмет на проверки. (вж. например Констативни протоколи от 20.07.2015 г., 3.11.2017 г. 29.03.2018 г.) По тези съображения следва да се приеме, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като тежестта на доказване в процеса в административната му фаза, съответно и при проверката за спазване на административно производствените правила, е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Като е приел, че не е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признаците "възраст" и "лично положение", във всичките твърдени форми, КЗД, съответно и първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото са основателни претенциите за присъждане на разноски за касационната инстанция, заявени своевременно от КЗД, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Кръстева и Ц. Балтаджиева, в качеството на директор на ДГ "Здравец", чрез пълномощника й адв. Попова. Следва да бъдат присъдени 100 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗД, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 600 лева за адвокатско възнаграждение за касационното производство, като същото се присъди в полза на Детска градина "Здравец", която е вносител на сумата за заплатеното възнаграждение на един адвокат, съгласно договор за правна защита от 02.01.2020 г. и платежно нареждане от 20.01.2020 г. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,