Решение № 12495 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2018 г.

Решение № 12495 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на М. Мюслюмов против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" участък от км. 310+ 940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260 съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно вида и размера на определеното обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 17573.32.20 вид на територията – нива, намиращ се в землището на с. Градище, община Шумен. Жалбоподателят поддържа, че за отчуждената част от имота следва да бъде обезщетен с предоставяне на друг равностоен имот по реда на чл. 42а ЗДС, а евентуално – че размерът на определението обезщетение за отчуждената част от посочения имот не съответства на действителната пазарна стойност на същия. Моли решението в частта относно вида на обезщетението за отчуждената част от имота да бъде отменено, като му се определи обезщетение с равностоен имот от държавния поземлен фонд по реда на чл. 42а и сл. ЗДС или евентуално - решението на Министерския съвет на Република България в оспорената част да бъде изменено, като за отчуждения имот се определи по- високо обезщетение по пазарни цени. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена, като му се присъди юрисконсулстко възнаграждение. Заинтересованите страни: министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, също оспорват жалбата. Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството е образувано по искане на Агенция "Пътна инфраструктура" за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" участък от км. 310+ 940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260. След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а ЗДС Министерският съвет на Република България постановява решение № 257/26.07.2018 г., с което отчуждава имоти и части от имоти - частна собственост, за осъществяване на описания по – горе обект. Предмет на отчуждаването е и част от описания в жалбата поземлен имот с идентификатор № 17573.32.20 вид на територията – нива, намиращ се в землището на с. Градище, община Шумен, собственост на жалбоподателя Мюслюмов. С оспореното решение за отчуждената част от имота е определено равностойното парично обезщетение в размер на 3920. 00 лв. (оценителски доклад). От заключението на вещото лице по допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвено след обсъждане на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, както и за период от 12 месеца преди датата в оценителния доклад, се установява, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота е правилно определен с решението на Министерския съвет. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Министерския съвет на Република България в оспорената част е постановено от компетентният съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС орган. Същото е в писмена форма и в съответствие с изискванията на чл. 34б, ал. 1 ЗДС в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, видът, местонахождението, собствениците, размерът на отчуждената част и размерът на обезщетението. При постановяване на акта в обжалваната част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след мотивирано искане на Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството на инвеститор за отчуждаване на имоти и части от имоти, направено до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което са приложени необходимите съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДС документи. След изпълнение на изискванията на чл. 34, ал. 4 ЗДС и по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите Министерският съвет постановява решението, предмет на оспорване, за отчуждаване на част от имот- собственост на жалбоподателя за изграждане на национален обект. Решението в оспорената част е постановено и в съответствие с материалния закон. Отчуждаването на частта от имот, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект, след предварително равностойно обезщетение (чл. 32, ал. 1 ЗДС). Обезщетението е парично и е определено по размер в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (чл. 32, ал. 2 ЗДС, § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС). Доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението в оспорената част, тъй като не е обезщетен с равностоен имот частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е неоснователен. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти. Предвиденият алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът предпочита втория вариант за обезщетение и разпорежда за отчуждените части от имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имота, собственост на жалбоподателя, е определено съобразно изброените по- горе критерии и условия, предвидени в чл. 32, ал. 2 ЗДС по пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Дължимата като обезщетение сума е правилно изчислена от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. В този смисъл е и заключените на вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните и с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Доводът на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена на база пазарни аналози за имоти с подобни характеристики и начин на трайно ползване – нива, в съответствие с § 1а, т. 2 и 4 ДР ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива и заключението на съдебно-оценителната експертиза не са ангажирани. Поради изложеното Върховният административен съд намира, че административният акт в оспорената част е постановен при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона, тъй като отчуждаването е извършено за задоволяване на държавни нужди за изграждане на национален обект, а определеното обезщетение е равностойно по смисъла на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от служител с юридическо образование и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, връзка чл. 144 АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на отвеника Министерски съвет на Република България юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по наредбата или сумата 100. 00 лв. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, второ отделение,