Решение № 12945 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2011 г.

Решение № 12945 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2215 от 9.05.2011 г., постановено по адм. д. № 7495 по описа за 2010 г. на Административен съд - София - град. С него съдът е отменил заповед на касатора, като му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в нея и в писмена защита съображения моли ВАС да отмени решението . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в съдебно заседание чрез юрк. Банкова прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна по касационната жалба "Стронг - Ю" ООД, със седалище с. Дебели Лаг, общ. Радомир, обл. Перник, чрез пълномощника си адвокат Даниел Асенов в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила . В съдебно заседание пълномощникът поддържа становището си и претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства и списък по реда на чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в заповедта си административният орган не е посочил конкретната правна норма за своя отказ, с което се ограничава правото на защита, а посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка, обуславяща възможност за упражняване на контрол върху същия и за възможност за организиране на адекватна защита спрямо него. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба на "Стронг - Ю" ООД против заповед № 01-РД/1522 от 16.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна Агенция, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР). От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че дружеството - жалбоподател е подало заявление за подпомагане по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., наричана само "Наредба № 29 от 2008 г.", за изграждане на дом за възрастни хора в с. Дебели Лаг, общ. Радомир, обл. Перник (л. 65 от делото) . Съобразил, че след изпълнение на процедурата за проверка за допустимост административният орган приел, че не е изпълнено условието на чл. 8. ал. 2 от наредбата, а именно максималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства, заедно с тези, за които не се кандидатства, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно, не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 400 000 евро. Посочил, че в издадената заповед, в частта й на колона четвърта (мотиви за отказ) в табличен вид са описани посочените по-горе фактически основания (мотиви) за направения отказ от финансиране на подаденото заявление за подпомагане, и че заповедта е издадена с посочените в нея правни основания - чл. 20, т. 2 ЗПЗП, чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. Описаната фактическа обстановка не е била спорна между страните. Спорът е бил правен и е относно законосъобразността на издадената заповед, която според изложеното от съда е без мотиви и без посочване на правното основание за отказ, а именно чл. 29 от Наредба № 29 от 2008 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и че описателното посочване на финансовите условия за предоставяне на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. не сочи на нито един от фактическите състави на чл. 29. ал. 1 на Наредба № 29 от 2008 г., в някой от които заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране . Извел краен правен извод, че заповедта е валидна, но незаконосъобразна, поради което я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за "очевидност" на правното основание, а именно чл. 29, ал. 1т. 1 от Наредба № 29 от 2008 г, изведен от посоченото основание на чл. 8, ал. 2 от нея, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По аналогични съображения не се възприема доводът, изведен от приложения към касационната жалба Правилник за работата на отдел "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" и от чл. 31 от Наредба № 29 от 2008 г., той като тази норма, регламентираща, че изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, определя компетентността, а не правното основание. Освен това, по аргумент от чл. 32, в който е посочено, че в случай на отказ за финансиране Разплащателната агенция писмено уведомява кандидата, като в уведомлението изрично се посочват мотивите на отказа, анализиран във връзка с чл. 31 води до извод, че Разплащателната агенция има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли заявлението за подпомагане, но когато го отхвърли трябва да се мотивира. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Описаните факти в мотивите на колона четири от заповедта не сочат кои факти са отнесени към някое от основанията на чл. 29, ал. 1 от наредбата, в които заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране. По тези съображения ВАС намира за неоснователен довода, че съвсем формално и неправилно съдът е приел, че непосочването на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. води до съществено процесуално нарушение. Както бе посочено по-горе, правилно съдът е приел, че основанията за отказ за финансиране са изчерпателно установени в нормата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г. и че след като административният орган не е посочил конкретната правна норма за отказа, се ограничава правото на защита. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Освен това наличието на мотиви, без да е посочен приложимия материален закон, какъвто е настоящия случай, обективно прегражда възможността за преценка на действията на административния орган. С оглед доказателствата по делото правилно и при съобразяване с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът е стигнал до извода за противоречие между фактически и правни основания на издадената заповед. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователно за първата, тъй като на тази страна те са присъдени в доказания размер на 350 лева, и частично основателно - за настоящата. От приложеният договор за процесуално представителство е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за настоящата инстанция е 14 300 лв. Своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед характера на правния спор е също основателно. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и е неоценяем, и като съобрази и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ ще следва да заплати разноски на ответната страна в размер на 2 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,