Решение № 16037 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12335/2012 г.

Решение № 16037 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12335/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище против решение № 4531/03.08.2012 г. по адм. дело № 4577/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Тома Тасев Ковачев, от гр. София счита същата за неоснователна. Излага съображения в подкрепа на атакуваното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че ползването на намаление за услугите оказани по време на престоя на ответника по касационната жалба в БДПЛР не представлява добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. По делото е установено, че Тома Тасев Ковачев е лице с трайно намалена работоспособност 92%, определена с ЕР на ТЕЛК при V МБАЛ № 3533/128 от 01.08.2002 г. Със социална оценка от 29.01.2010 г. са му признати права по чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Към заявеното искане за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги са приложени всички изискуеми документи по чл. 32, ал. 4 от ППЗИХУ. Със заповед № 0-2 1246/16.09.2011 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище е отказал на Тома Ковачев отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитация на основание чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Посочил е, че услугите "храна" и "нощувка" получени във ВМА - Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация (БДПЛР) - Банкя са заплатени по преференциални цени за служители и бивши служители на министерството съгласно Наредба № Н-26 от 15.10.2010 г. за определяне на реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в структурата на Военномедицинска академия, приета от министъра на отбраната, поради което претендираното балнеолечение е ползвано на друго основание и не се дължи при условията на чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). След изчерпване на задължителния административен контрол, актът е оспорен пред Административен съд София - град. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил оспорването, приемайки, че атакуваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира съдебния акт за постановен при точно приложение на материалния закон вярна преценка на фактите. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Извършено е балнеолечение, за което е платена определена цена. Получените от лицето отстъпки независимо дали са в качеството му на бивш служител на Министерството на отбраната не попадат в хипотезата на чл. 28, ал. 3 от ППЗИХУ. Не е налице ползване на добавката на друго основание и същата следва да бъде изплатена по представените разходооправдателни документи за извършеното балнеолечение и рехабилитационна услуга. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение